Прекратяване по чл. 433, ал. 1 т. 6

[carpus]

Здравейте колеги , не съм практикувал след завършването и ми е трудно да реша следният казус. Образувано дело при ДСИ,за ипотекиран имот. Взискателят е поискал опис, но е внесъл минималната такса -50 лв, но при действаща тарифа за държавните такси през 2011 г., тя е следва за описа да е 1,5 процента , а вземането е за 100 000 лв по изпълнителен лист. т.е. не е внесъл 1500 лв. ДСИ го уведомяна да внесе такса за опис. Впоследствие ДСИ извършва опис при невнесени 1500 лв държавна такса. Ден-два след описа , длъжникът писмено иска прекратяване на основание чл. 433, ал. 1 т. 6 ГПК . Следва мълчалив отказ от ДСИ и самоотвод. След около 1г.6 м. делото е възложено на друг ДСИ. Същият назначава оценка на имота , тъй-като при описа такава не е направена от първият ДСИ. Длъжникът писмено иска постановление, с което да се прогласи прекратяване на ИД и вдигане на възбраните и от този ДСИ , но онзи по телефона отказва и му отговаря , че текста на чл. 433,1 ал. 1 т. 6 важи само за съдебният изпълнител, а не за длъжника, и че няма нарушение -таксите се събирали от длъжника на основание чл. 79 , ал. 2 ГПК. Да , за ЧСИ това е допуснтимо, но за ДСИ ? . Защо тогава съществува 433 ал. 1 т. 6 ? Въпросите са ми :
1. Прекратено ли е по силата на закона производството и какви са правните последици на действията след описа и искането за прекратяване , ако може практика и тълкувателни решения?
2- Каква е правната стойност на описа , след като е извършен при невнесена такса ?
3. Ако действията след описа са незаконосъобразни , и делото е прекратено ex lege , каква е обратната сила , в смисъл - следва ли да се счита , че делото не същестува , не е прекъснало давността - т. е. тя да се брои от издаването на определението за изпълнителният лист или заповедта за изпълнение , тъй-като реално действията по опис не се приемат за изпълнение , а само продажбата ?
4. Как да се атакува този отказ на ДСИ да прекрати делото , как да се стигне до прекратяване, ако наистина практиката по този текс е недвусмислена . Трябва ли да се чака една евентуална продажба на имота и тогава да се атакува постановлението за възлагане на основание, че действията са незаконосъобразни ?
Благодаря предварително , в В чужбина съм , а мой близък в България , не може да си позволи средства за адвокат.От тук нямам достъп до правните бази с тълкувателни решения и решения на ВКС .Ако някой желае да помогне, моля, защото намирам , че действията на СИ , дори и самият опис и до момента са незаконосъобразни.

[carpus]

Знаех си ,че въпросите са ми прекалено елементарни , но все п ак , никъде не намерих ТР или задъжителни решения по прекратяване на основание т.6 и атакуване на отказа на ДСИ да прекрати на това основание.

[kalahan2008]

Въпросите са ми :
1. Прекратено ли е по силата на закона производството и какви са правните последици на действията след описа и искането за прекратяване , ако може практика и тълкувателни решения?
- Не, защото чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК касае авансовите такси за образуване не изпълнителното дело. Законът не посочвва срок за внасяне на таксите, следователно "невнасянето" на таксата може да бъде санкционирано само в случай, че взискателят иска извършване на изпълнителни действия, без да е платил първочаналните такси при образуване на изп. дело. Или ако ДСИ му обредели такъв срок.
2- Каква е правната стойност на описа , след като е извършен при невнесена такса ?
- Практиката преди измененията от юли 2012 г. беше да се внася такса върху размера на дълга, а ако стойността на описаното имущество надвишаваше размера на дълга, то разликата се довнасяше.
Правната "стойност" на описа на имота (няма такова понятие) е спорна. В образуваното тълкувателно дело 2/2013 на ОСГТК на ВКС този въпрос също е залегнал. Преди преобладаващото мнение беше, подплатено с едно решение на КЧСИ, че такъв опис е незаконосъобразен - арг. чл. 80 ЗЧСИ и чл. 29 ТТР към ЗЧСИ; за ДСИ - чл. 56 от Тарифата към ГПК. После излезе една статия на проф. Валя Попова, съгласно която действието не е незаконосъобразно, ако е извършено без да бъде заплатена авансовата такса. Съдебната практика беше по-скоро към първото - напр. Решение 522 от 14.06.2010 г. по гр.д. № 415/2010 г. по описа на Пловдивски апелативен съд (казус ЧСИ Росен Сираков и Горубсо-Кърджали), както и дисциплинарното дело във връзка със същия казус - Решение № 225 от 18.06.2010 г. по гр. дело дело № 362/2009 г. на ВКС, III Г.о.
Сега ще видим какво ще реши ОСГТК на ВКС.
3. Ако действията след описа са незаконосъобразни , и делото е прекратено ex lege , каква е обратната сила , в смисъл - следва ли да се счита , че делото не същестува , не е прекъснало давността - т. е. тя да се брои от издаването на определението за изпълнителният лист или заповедта за изпълнение , тъй-като реално действията по опис не се приемат за изпълнение , а само продажбата ?
Съгласно тълкувателно решение № 47/01.04.1965г. по гр.д.№ */65г. на ОСГК на ВС, което не е отменено или изменено, не е загубило значение и е задължително за всички съдилища, с настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. "а" до б. "е" ГПК / отм./, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона.Давността обаче спира да тече, докато тече изпълнителното производство - Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. Същата е и прекъсната с образуване на изп. дело. Това означава, че с настъпване на предпоставките за прекратяване на изп. дело (каквито тук не са налице), започва да тече нова 5-годишна давност от последното извършено изпълнително действие - в този смисъл са мотивите към решение № 649/09.03.1965г. по гр.д.№ 103/65г. на ВС, І г.о., решение № 811/09.04.1963г. по гр.д.№ 340/63г. на ВС, І г.о., решение № 422/20.11.1990г. по гр.д.№ 801/90г. на ВС, ІV г.о. и др./.
4. Как да се атакува този отказ на ДСИ да прекрати делото , как да се стигне до прекратяване, ако наистина практиката по този текс е недвусмислена . Трябва ли да се чака една евентуална продажба на имота и тогава да се атакува постановлението за възлагане на основание, че действията са незаконосъобразни ? моля, защото намирам , че действията на СИ , дори и самият опис и до момента са незаконосъобразни
Да, няма как по друг начин да се търси защита, освен чрез обжалване на публ. продан. Но и тогава не е много сигурно, че ще се стигне до отмяна на проданта. Другият начин е чрез иск за вреди по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД

Следете онлайн какво ще реши ВКС на сайта на ВКС, раздел тълкувателни решения, тълк. дело 2/2013 г. на ОСГТК:
http://www.vks.bg/vks_p10_02.htm

п.п. Въпросите Ви не са трудни, но не знам защо очаквате някой да следи в реално време дали някой ще пусне някоя тема и да му се отговори веднага.

[carpus]

Благодаря за отговора . Таксата за опис не е ли авансова ??? Все пак чл. 56 от тогавашната Тарифа _ /за държавните , не частните /, гласи ,че таксите за посочените в тарифата действия , се внасят ПРЕДИ извърването на съответното действие , т.е . не е ли АВАНСОВА ? Чл.433 ал. 1 т. 6 визира дълживи аванскови такси и разноски , значи става д ума за много действия ? Знам ,че за ЧСИ този текст не важи , защото това е вид заплащане за тях , печалба , но за държавните ? Откъде при образуването може да се знае какви такси и разноски ще се заплатят , та взискателят да ги заплати ? Освен това чл. 56 ГПК макар текст и общ говори ,че таксите се внасят от страната, която е поискала действието ПРЕДВАРИТЕЛНО ??? Освен това СИ е указал на взискателя да внессе такса , срока е преди извършване на съответното действие я а размера е известен - определен от Тарифата , и той не я е внесъл ???? Странно . ще потърся тълкуване на "авансови такси и разноски" Благодаря от сърце, ще изчакам и други мнения.

[kalahan2008]

Таксата за опис е авансова и аз съм го посочил изрично. Обаче невнасянето на таксата по никакъв начин не влияе на законосъобразността на цялото изпълнително производство, а само на конкретното действие. Дори съм посочил, че и в този случай има спор, предмет на висящото тълкувателно дело.
Само невнасянето на таксите при образуване на делото влече като последица прекратяване на изп. дело. Става въпрос за нередовност на молбата за образуване на изп. дело - чл. 426, ал. 3 ГПК, която се проверява съобразно правилата на чл. 129 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК "когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща". Това е именно причината да съществува този текст - чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.
Моля не пишете твърде много възклицателни знаци, че дразни.

[carpus]

Благодаря Ви. Ето до какво води при мен непрактикуването . Аз бях останал с впечатление , че текста на чл. 79 ,ал. 2 визира таксите по чл. 83, ал. 1 и 2.

[carpus]

Re: Прекратяване по чл. 433, ал. 1 т. 6
от kalahan2008 » 26 Апр 2013, 22:06

Таксата за опис е авансова и аз съм го посочил изрично. Обаче невнасянето на таксата по никакъв начин не влияе на законосъобразността на цялото изпълнително производство, а само на конкретното действие. Дори съм посочил, че и в този случай има спор, предмет на висящото тълкувателно дело.
Само невнасянето на таксите при образуване на делото влече като последица прекратяване на изп. дело. Става въпрос за нередовност на молбата за образуване на изп. дело - чл. 426, ал. 3 ГПК, която се проверява съобразно правилата на чл. 129 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК "когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща". Това е именно причината да съществува този текст - чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.

А при представяне на молба за образуване с изпълнителен лист , и невнесени на такси , приема ли се и входира ли се въобще молбата и образува ли се въобще изпълнително дело , та да бъде прекратено ако не се внесат по нататъшни такси ? Нима в канцеларията на ДСИ ще приемат и ДСИ ще резюлира молба с резолюция " Да се образува" без да има доказателства за внесени такси ? Странно работи системата.

[L_Tabakow]

Колеги, според моето скромно мнение, за да имаме прекратяване а по чл.433,ал.1т.6 от ГПК трябва да има вече образувано изпълнително дело, не може да се спира или прекратява нещо, което не съществува, така че ако взискателя не внесе таксата за образуване, изпълнително дело не се образува, а не се прекратява. Не може да се откаже образуване на осн.чл.433,ал.1т.6!!!!!!!!!!!

[neutralen]

Така е - чл.433, ал.1, т.6 от ГПК има предвид образувано и висящо из.дело, което се прекратява на посоченото правно основание ако не се платят дължимите авансово такси и разноски за планираното след предходното изпълвинтелно действие - може да бъдат такси и разноски за опис, публ.продан, въвод във владение и т.н.
Не са ли платени съответните такси и разноски, Изп.производство се прекратява с постановление на СИ/ЧСИ.

[carpus]

Ами и аз смятах, че трябва да се прекрати при установяване на неплащането , но явно съдиите от държавният сектор имат друго мнение.Отказали да прекратят, позовавайки се на това , че таксата била платена след описа и прилагайки измененията на Тарифата , в частта - такса опис , които са приети тази година , а не действащите към 2011 г когато е извършен описа , без да е платен 1,5 % . Вероятно с ме завършили различни правни факултети. Като почетох из форума , на моят човек му остава единствено да обжалва постановление за възлагане ако бъде обявен купувач и изготвено такова, защото продан навярно ще бъде обявена. Жалба единствено на Основание че наддаването е ненадлежно -, че е извършен опис при наличие за предпоставки за отказ от опис и за прекратяване на делото и че не е изготвена оценка при приключване на описа , ако другото не хване дикиш. И ако не бъде уважена... си става направо узаконяване на незаконосъобразни , направо незаконни действия на ДСИ - После да върви да доказва моят човек , че са незаконосъобразни и да съди държавата и ДСИ като му вземат жилището .

[windlove]

-, че е извършен опис при наличие за предпоставки за отказ от опис и за прекратяване на делото и че не е изготвена оценка при приключване на описа , ако другото не хване дикиш.

Това не знам как точно мислите да го обжалвате .... не влиза по Чл. 435. ГПК и жалбата ще е отхвърлят като недопустима ...
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Евентуално в отделно производство при иск за вреди може да искате нещо подобно ... но по ГПК в частта за изпълнителното производство...

[carpus]

Да наистина ,единственото възможно основание от посочените в закона е при извършено ненадлежно наддаване. Тук трябва да се обоснова, че наддаването е ненадлежно поради ненадлежно извършената оценка при описа. В конкретният случай тя въобще не фигурира в протокола за опис, не е изготвена при описа, не е определена началната цена, от която ще започне проданта . Тя е съществен елемент от съдържанието на описа чл. 484 ал.1 т. 4. Не зная как съда тълкува такъм опис , без един от задължителните елементи . По нататък, две години след този опис е извършена оценка на имота от вещо лице. Не зная това доколко може да се приеме за незаконно съобразно определяне на цената и от там и процедура по наддаване .

[windlove]

484, ал.1 т.4 ви прехвърля към Чл. 468. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.
Ако има обосновано искане за оценка на имота от вещо лице е нормално съдебния изпълнител да не е определил началната цена, от която трябва да започне наддаването. Това ще стане с последващи съобщения, с които ще ви уведоми за оценката и насрочената публична продан. Но всичко това няма общо с казаното ми по горе.
Не можете да ползвате липсвата на оценка в протокола за опис и да обжалвате на това основание ненадлежно наддаване. Да не говорим, че самата оценка не подлежи на обжалване независимо от цената и ... и сложно ще търсите и някакви вреди, тъй като самата процедура по ПП включва и част с устно наддване, ако има повече от 1 купувач подал наддавателно предложение и реално имота се продава в зависимост от търсенето.
След като имате начална цена, от която започва публичната продан съдът ще разгледа само и единствено ненадлежно наддаване върху посочената начална цена и всичко друго ще отхвърли като недопустимо по 435 и ще ви остави ако имате някакви други претенции да си ги търсите по друг ред.

[carpus]

Благодаря Ви за компетентното мнение . Доколкото зная , не е искано от взискателя да се използва вещо лице - експерт при определяне на оценката при описа и би следвало началната цена да бъде определена в протокола. Смътно си спомням,че бях чел решение - мисля, че на някой от окръжните съдилища , в което съда беше приел , че под нарушение при наддаването, следва да се разгледа цялата процедура и да се тълкува разширитлно и да се приема , че нарушения са и допуснатите такива предшестващи проданта - при описа ,при определяне на оценката и обявяване на проданта, като обуславящи законността на самото наддаване. В този смисъл и нарушенията при определяне на оценката били нарушения при наддаването . За съжаление нито мога да го намеря , нито пък ако е на Окръжен съд има задължителен характер. Въпреки това , се надявам ако се стигне дотам , съответният съд да се съобрази с факта, че липсва определен елемент от описа - императивно посочен, и според мен водещ до невалидността на описа като процесуално действие. На второ място .. все пак описа е извършен при предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 6 - след писмена покана до взискателя да внесе дължимата такса за извършването на това действие , и непоследвало внасяне. Дори и да не му беше указано да внесе такса .. то това му задължение следва от ГПК и Тарифата , където са посочени срока за внасяне / преди описа/ и размера. От тази гледна точка, дори и самият опис е незаконосъобразно извършен , но това трябва да се констатира и приеме от съответният съд, за да се приеме, че и последващата оценка , продан и наддаване са незаконосъобразни като последващи описа, който е предпоставка за тяхното извършване. Въпросът е как да бъдат убедени колегите от съответният Окр. съд, че е извършено едно незаконосъобразно действие , и всички последващи обусловени от него са също незаконосъобразни.

[windlove]

Това решение, което казвате че си спомняте от кога е? Ако е старичко и по стария ГПК тогава оценката подлежеше на обжалване, така че може съда да си го е тълкувал разширително.
За мен лично би било интересно да видя някой съд да се опита да допусне дори до обжалване по 435 ог ГПК подобро разширително тълкуване, но ме съмнява това да се случи. По скоро тези "незаконосъобразни действия" биха били възможен предмет на друго дело.

С Т А Н О В И Щ Е
НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
по тълкувателно дело № 2/2013 г.


8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане?

Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, част от наддаването са само действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Според други становища част от наддаването са различни действия на съдебния изпълнител и страните, подготвящи проданта, в т. ч. връчването на покана за доброволно изпълнение, връчването на съобщения за насрочването на описа, оценката и проданта, подаването на тайните и явните наддавателни предложения и т. н. до възлагането на вещта на обявения купувач.

Предвиденото в чл. 435, ал. 3 ГПК основание за обжалване на възлагателното постановление, „ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно”, е формулирано доста широко.
То е налице при нарушаване на самата процедура за наддаването – участвали са лица, които нямат право да наддават (вж. чл. 490 ГПК); наддаването е извършено в нарушение на чл. 489, ал. 2 ГПК за тайните наддавателни предложения; не е регистрирано наддавателно предложение; изтекъл е крайният срок за подаване на наддавателните предложения; имотът е възложен на лице, което до приключването на срока за подаване на наддавателните предложения не е внесло задатъка; нарушени са предпоставките за извършването на незабавния търг с устно явно наддаване (чл. 492, ал. 2 ГПК) и др.
Според нас първото процесуално действие от наддавателната процедура е обявлението за публичната продан. Обявлението за проданта не подлежи на отделно обжалване (вж. и Определение от 4.02.2009 г. на ОС – Добрич по гр. д. № 71/2009 г., г. о.). То обаче е процесуална предпоставка за надлежното извършване на наддаването. Ако то не е поставено на определените за това места или не съдържа предвидените в чл. 487, ал. 1 ГПК реквизити, наддаването не е извършено надлежно по смисъла на чл. 435, ал. 3 ГПК. Опорочаването на наддаването в този случай е особено съществено. Обявлението има за цел да даде гласност на публичната продан, за да могат да участват неограничен кръг лица, за да се постигне възможно най-високата цена, от което имат интерес и взискателят, и длъжникът .
Поради това, че като първото процесуално действие от наддавателната процедура е обявлението за публичната продан, незаконосъобразността на извършените преди това действия не биха могли да се включат в предвиденото в чл. 435, ал. 3 ГПК основание за обжалване на възлагателното постановление.
Не може да се релевира като оплакване по чл. 435, ал. 3 ГПК липсата на покана за доброволно изпълнение, колкото и в случая да е налице съществено процесуално нарушение. Защитата на този длъжник, ако от това нарушение той е претърпял вреди, може да се релевира чрез иска по чл. 441 ГПК.
Оценката не подлежи на обжалване, нито на отделно обжалване, нито може да служи като основание за обжалване на възлагателното постановление. Неприемливо според нас е разбирането, че е налице предвиденото в чл. 435, ал. 3 ГПК основание „ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно” и тогава, когато оценката е прекомерно ниска или прекомерно висока, или не е определена по законоустановения ред. Средството за защита е искът за обезщетение по чл. 441 ГПК, ако оценката е неправилна и ако от това са претърпени вреди. Оценката не е елемент на наддавателната процедура. Тя предхожда наддавателната процедура, тя е базата въз основа на която се определя началната цена. Ако обаче началната цена не е правилно определена съобразно чл. 485 във вр. с чл. 468, ал. 1 ГПК, тогава е налице нарушаване на наддавателната процедура.
Описът също не подлежи на обжалване, в т. ч. и когато той е извършен незаконосъобразно, не подлежи на обжалване и посредством обжалването на крайния акт в публичната продан – възлагателното постановление. Както посочихме вече (вж. т. 1, от настоящото становище), описът подлежи на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2 ГПК само във връзка с несеквестируемостта. Ако обаче длъжникът не е обжалвал в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК преклузивен срок, той според нас не може да обжалва възлагателното постановление на това основание. Той би могъл да се защити евентуално посредством иска по чл. 441 ГПК за обезщетение, ако от това са произлезли вреди.
Предвидената в чл. 435, ал. 3 ГПК възможност за обжалване на възлагателното постановление като краен акт от публичната продан не означава, че законодателят го третира по същия начин, както третира решението като краен, завършващ исковия процес акт, чието обжалване като краен акт може да се основава на порочност на постановени в хода на исковия процес определения (например определение, с което не са допусната допустими и относими по делото доказателства, представени своевременно с оглед на установените в закона преклузивни срокове във вр. с концентрационното начало). Законодателят е свил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител силно , за да осигури по-бързото движение на изпълнителния процес, като вместо това като гаранция за процесуална законосъобразност е установил предвидената н чл. 441 ГПК имуществена отговорност.

[carpus]

Благодаря ! В случаят при описа и в протокола, който е съставен, въобще няма определена нито оценка , нито начална цена . Ами .. ще чака човека, дано му се размине и прекратят делото , а после да го образуват наново със същият изп. лист.