Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1

[miniscule]

И по чл. 86 и по чл. 87 НК се говори за [b] изтърпяване / изпълнение на наказанието

[bodymaker]

За С.И мисля, че е деяние по чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4, в вр. 1л. 198, ал. 1, в вр. чл. 20, ал. 1 от НК. Макар, че малко ми е чудно в кой от двата елемента на състава на кражбата взема участие. Той нито участва във фактическото отнемане на веща /телефона/, нито в установяване на трайно владение върху него, той просто бяга с извършителя. Тук предумисъл не намирам, по скоро е внезапен умисъл, а както споменах и за съучастието се колебая. След малко ще напиша и за първия А.П на какво мнение съм. Иначе деянията са извършени в реална съвкупност, според мен.

[bodymaker]

За А.П си мисля че деянието е по чл. 195, ал. 1 т. 7, в вр. чл. 194, ал. 1 в вр. чл. 20, ал. 1 и за деяние по чл.198, ал. 1 в вр. чл. 20, ал. 1 в вр. чл. 28, ал. 1. Престъпленията мисля, че са в повторност, защото макар и наложено административно наказание, то е наложено за извършено престъпление и това не изключва факта на осъждането. Съмнения имам, както споменах и преди малко дали има съучастие за кражбата. Иначе в никакъв случай не мисля, че има предварителен сговор за което и да е от двете деяния.

[valerieva_d]

Добре, колега, аз не ви убеждавам , а казвам какво пише в практиката по този въпрос на ВС в решение от 95, прочетох го в книгите на Груев първа част, вие си преценете кое за вас е вярно, за мен е ирелевантно това, което си възприемете за себе си.

[velikova_]

Колега Бодимейкър, защо изключвате предварителния сговор? Аз приемам,че умисълът за кражбата е възникнал предварително, нали изрично се споменава, че са се разбрали да извъшрват престъпления против собствеността? Наистина от казуса не се разбира точно дали умисълът да се отнеме телефона възниква внезапно или предварително, но аз приемам, че при наличието на уговорката да извъшрват престъпления против собствеността умисълът е предварителен. За предварителен сговор при кражбата не е необходимо както при грабежа да са се споразумяли да извъшрват неопределен брой кражби или грабежи, възможно е само и настоящата. Разбира се може и да греша, това което пиша е без законите, само по спомени. За съучастието в кражбата - от казуса не мога да разбера дали и двамата го молят за телефона или само Петров. По принцип зависи дали има и общност на умисъла, в смисъл, когато го молят да даде телефона и двамата да имат умисъл да го отнемат. Ако решението на Петров е възникнало в момента, в който го разглежда, то по-скоро бих изключила съучастието. Ако обаче предварително се насочват, искат му телефона и то с намерението да бъде отнет, то приемам, че независимо, че само Петров отнема телефона то двамата са съизвършители. За грабежа не знам дали има предварителен сговор- за него не помня какво точно се изискваше- дали неограничен брой само грабежи или и кражби и грабежи. Затова се колебая. Но разбира се, всичко това е, ако приема, че за първата кражба не е налице внезапен умисъл, ако е налице такъв, то не може да става дума за предварителен сговор. Това е общо взето, което мисля, не обвързвам никой с мнението си, още повече, че говоря наизуст, без закони...

[bodymaker]

Колега Бодимейкър, защо изключвате предварителния сговор? Аз приемам,че умисълът за кражбата е възникнал предварително, нали изрично се споменава, че са се разбрали да извъшрват престъпления против собствеността? Наистина от казуса не се разбира точно дали умисълът да се отнеме телефона възниква внезапно или предварително, но аз приемам, че при наличието на уговорката да извъшрват престъпления против собствеността умисълът е предварителен. За предварителен сговор при кражбата не е необходимо както при грабежа да са се споразумяли да извъшрват неопределен брой кражби или грабежи, възможно е само и настоящата. Разбира се може и да греша, това което пиша е без законите, само по спомени. За съучастието в кражбата - от казуса не мога да разбера дали и двамата го молят за телефона или само Петров. По принцип зависи дали има и общност на умисъла, в смисъл, когато го молят да даде телефона и двамата да имат умисъл да го отнемат. Ако решението на Петров е възникнало в момента, в който го разглежда, то по-скоро бих изключила съучастието. Ако обаче предварително се насочват, искат му телефона и то с намерението да бъде отнет, то приемам, че независимо, че само Петров отнема телефона то двамата са съизвършители. За грабежа не знам дали има предварителен сговор- за него не помня какво точно се изискваше- дали неограничен брой само грабежи или и кражби и грабежи. Затова се колебая. Но разбира се, всичко това е, ако приема, че за първата кражба не е налице внезапен умисъл, ако е налице такъв, то не може да става дума за предварителен сговор. Това е общо взето, което мисля, не обвързвам никой с мнението си, още повече, че говоря наизуст, без закони...

Права сте. Това ми е убягнало, като съм чел казуса - "Антон Петров на 19 год и Стоян Иванов се събрали да извършват престъпления против собствеността". От там се променя и квалификацията на деянието

[bodymaker]

Ето затова е хубаво да се дискутират подобни казуси тук. Развират вниманието към детайла, който на мен в случая ми обягна.....

[svettoslav]

И по чл. 86 и по чл. 87 НК се говори за изтърпяване / изпълнение на наказанието

И какво от това,че "говори" за "изпълнението на наказанието".

Има си допустима аналогия,подробно обяснена и обоснована вече с правни аргументи от Гиргинов,когото се цитира по-горе.Наказателното право също се тълкува

При така установената фактическа обстановка І-инстанционният съд е направил законосъобразния извод за липсата на първата и основна предпоставка по чл.87 ал.1 НК за реабилитация - изтърпяване на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание. [b]След като наказанието не е изтърпяно, няма как да се прецени дали е изтекъл 3 –годишния срок. [b]По-нататък съдът е приел, че както за реабилитацията по право, така и за съдебната реабилитация има необходима предпоставка изтърпяването на наказанието,[/b] вкл. и намаляването му с работа или помилване. Изтичането на предвидената в закона давност за изпълнение на наказанието освобождава осъдения от неговото изтърпяване, но не дерогира предпоставките по чл.87 ал.1 НК. Без значение са причините, поради които наказанието не е изтърпяно. Изпълнението на наказанието е погасено по давност, считано от втората присъда, но тази невъзможност според съда обосновава принципно и невъзможността молителят да бъде реабилитиран.




Така изложените съображения напълно се споделят от въззивния съд. Към тях може да се добави само, че молителят след постановяване на присъдите трайно пребивава в ............, което сочи на индиция избягване изпълнението на наказанието. Изпълнението на наказанието от страна на държавата е прерогатив на прокуратурата. Няма данни какви са КОНКРЕТНИТЕ причини за неизпълнение на наказанието, но този факт е ирелевантен за реабилитацията Релевентен за реабилитацията е фактът на самото неизпълнение.

Това нещо най-малко променя правото.Бисери има,винаги ще ги има.

Интересно ми е ,колега,след като цитирате така автоматично и неаргументирано тези неща с "бисерите от голямата торба",какво бихте казали за случая при отмяна на определена норма от НК,визираща конкретно наказание,което осъденото лице следва да изтърпи?- на 5.08.2010г. е влязла в сила присъдата., на 16.09.10г. поправителния труд изчезва от системата на НК като самост. наказание.
Историята познава и други.Как ще се изпълни т.нар.задължително заселване ( т.е."лишаване от право на местоживеене в определено населено място",отменено през 2002г. ? И тук ли лицето не може да се реабилитира понеже нямало изпълнено наказание?
Що за логика?

[svettoslav]

Или викаш като не може това наказание да изтърпява-ще търпи друго.
Другия вариант,за който се сещам, е да го включат в някоя изборна листа и ако стане депутатин да инициира законодателна инициатива...за "връщане на отмененото наказание"

Третото,което е по-умно,е да иска възобновяване поради невъзможността да търпи ефективно това Н. и да му се наложи по-тежкото алтернативно предвидено в съответната норма от ос. част -ЛОС,което вече да изтърпи,вместо отнемане правото на пребиваване.

Ми така,де,как така ще го оставят без изтърпяване ,човечеца ....каква а тая слободия,къде дават така
Ми те утре и без реабилитация може да го оставят НАЛИ?

[krishna]

Я, дайте малко цивилистика! Тия с реабилитацията ги оставете - те отдавна са забравили, какво са извършили. А и това със заличаването на съдебното минало е пълна глупост. Съдебното си минало никога не можеш да заличиш - то се появява точно в подходящия момент и пред подходящите хора - а изобщо нещо в миналото да остане без последици - абсурд.

[valerieva_d]

В случая като със заселването , което е отпаднало, а не си е изтърпял наказанието, мисля че трябва да има помилване, конкретните лица за конкретните престъпления, не съм сигурна обаче, без да проверява говоря сега за колегата, който ми се кара като цитирам практика и теория

[valerieva_d]

Я, дайте малко цивилистика! Тия с реабилитацията ги оставете - те отдавна са забравили, какво са извършили. А и това със заличаването на съдебното минало е пълна глупост. Съдебното си минало никога не можеш да заличиш - то се появява точно в подходящия момент и пред подходящите хора - а изобщо нещо в миналото да остане без последици - абсурд.

Колега предложете нещо да обсъдим и аз съм за

[miniscule]

Х. А и И.А са съсобственици на дворно място . Х. А е поставен под ограничено запрещение .Същият сключва предварителен договор за продажба на целия имот с У. У , в който е записано , че У.У. придобива владението върху имота въз основа на договора. У.У не заплаща в срок от 8 години от сключване на договора дължимата цена и Х. А предявява иск по чл. 19 , ал. 3 ЗЗД .В исковия процес У.У прави възражение , че е придобил целия имот по давност . И.А е починал и неговата преживяла съпруга А.А , като научава за сключения предварителен договор за продажба и предявен от Х. А иск , на свой предявява иск по чл. 33 ЗС . Другият му наследник - осиновено дете К.К , заявява , че не желае да вземе участие в делото , тъй като се е устроил да живее в чужбина и няма намерение да се завръща в България и да придобива каквито и да било имоти в страната . На изпратените му съобщения по делото - искови молби , същия отговоря писмено , че се отказва от наследството на своя наследодател И. А в полза на неговата преживяла съпруга А.А . След приключване на първото заседание по делото " АКВА " ООД , в чиято полза И. А преди да почине е учредил ипотека върху своята идеална част от имота за обезпечение на паричен вземане , подава заявление за издаване на ЗНИ и изп. лист по чл.417 ГПК и образува изп. дело . Съдебният изпълнител възбранява 1/ 2 идеални части от имота и изпраща на Х.А , А.А и К.К съобщение за насрочен опис. К.К отговаря , че се е отказал от наследство и иска да бъде заличен от изп. дело. Х. А не изпраща отговор , А. А иска от съд. изпълнител да спре изпълнението до произнасяне на съда по предявения от нея иск по чл. 33 ЗС. У.У жали действията на съд. изпълнител , твърдейки , че той е собственик на целия имот и е възбранен имот - чужда собственост .
Ако сте съдии , как ще се произнесете по всички искове и жалби ?

[velikova_]

Предварителният договор е действителен, независимо,че е поставен под ограничено запрещение няма пречка И.А. да сключи предварителен договор за имот, защото той има само облигационно действие, но не и вещноправно. Мисля, че обаче за да предяви иск по чл.19 е необходимо одобрение от попечителя, а също и Районния съд.( тук не съм сигурна, обаче).Имота въз основа на предварителен договор се придобива с 10 годишна давност, понеже предварителният договор не е годно правно основание по смисъла на ЗС. Възражението следва да се отхвърли. Наследникът може да се откаже от наследство само чрез заявление адресирано до Районен съд, т.е. отказът му от наследство в случая е недействителен(нищожен) поради неспазена форма и няма правни последици.Относно учредената ипотека, мисля че И.А. като ограничено запретен не може да учреди такава без сългасието на попечителя и районния съд и ако такова лиспва, то същата следва да е недействителна. К.К не може да бъде заличен от изпълнителното дело, защото въпреки че е направил отказ от наследство, то след като последния е недействителен, същият продължава да бъде наследник на И.А. Съпругата (доколкото разбирам от казуса) не е съсобственик, но е насленица на починалия И.А, съответно е правоприемник на всички права и задължения на последния. Като такава има иск за изпукуване, едва след като договорът се обяви за окончателен. У.У. не е собственик на имота, не го е придобил по давност, следователно няма основание да иска действията на съдебния изпълнител да бъдат отменени, защото имота не е негова собственост. Това мисля аз,може и да греша, защото прегледах всичко набързо и отново без закони

[miniscule]

за тези неща и аз мисля така, обаче не ми е ясно дали може да се сключи предварителен договор за целия имот, при условие, че той е бил съсобствен.....
Наследникът придобива всички имуществени права на наследодателя мисля , вкл . и правото на иск по чл. 3С

[velikova_]

Да, аз прекалено набързо го погледнах и затова и бъркам. По принцип няма проблем да се сключи предварителен договор за целия имот, просто окончателен ще се обяви за тази част, която е собственост на прехвърлителя. Сега се замислих за ограничено запретения - дали може да сключи предварителен договор без съгласие на попечител? Приех, че може, защото това не е разпоредителна сделка, но пък ако за всички правни действия е нужно одобрение от попечител,то значи че в тази хипотеза се включва и предварителния договор.

[miniscule]

Още нещо - искът по чл. 19 ЗЗД подлежи на разглеждане по реда на особено исково производство , може ли да се съединява за съвместно разглеждане с конститутивния иск по чл. 33 ЗС ?? . Мисля , че съдията трябва да раздели производството по двата иска / макар и Кр. Влахов да твърди , че не необходимо , тъй като особените правила за производство за обявяване на предварителен договор за окончателен не визират отклонения при реда за разглеждане на делото , освен относно съдържанието на съдебното решение и проверката , която следва да извърши съда , аз лично не споделям това становище , добре е все пак да се знае , че има и противоположно мнение / .

[frina_]

Здравейте, колеги. Казусът, представен от miniscule, ми се стори интересен. За съжаление много малко колеги са се включили в обсъждането му
На мен ми се струва, че в случая не става въпрос за кражба, а за обсебване. Разграничителният критерий между двете престъпления е у кого се намира фактическата власт - при кражбата деецът не владее вещта до момента на извършването й, а при обсебването тя се намира в негова фактическа власт. В казуса нямаме отнемане като изпълнително деяние характерно за кражбата, а има противозаконно присвояване на чужда вещ. Телефонът е предаден доброволно на дееца на правно основание - заем за послужване. Петров не може да извърши престъплението кражба, тъй като не може да отнеме владението върху вещ, по отношение на която упражнява фактическа власт.
Зачудих се и дали не може да се приеме за измама, но като че ли в случая липсват данни посоченото деяние да се квалифицира така.

Възможно е и да греша, ще се радвам да видя още мнения по въпроса, включително от miniscule, който е пуснал казуса.

[velikova_]

Не, мисля че може да се съединят. Мисля, че за да се упражни правото на изкупуване по чл.33 първо е необходимо да се обяви договорът за окончателен, защото само тогава може да възникне право на изкупуване, понеже предварителният договор след като няма вещно-прехвърлително действие съответно и не поражда право на изкупуване по чл.33.

[velikova_]

Колега Frina, независимо, че телефонът е предаден доброволно, това в никакъв случай не означава, че е предадено владението на вещта.