Ипотека след възбрана

[portokal]

Ми по-слабото е по-малко страшно и се търпи.
Може и да не сме прави, твоя милост (нали така се обръщаше Андрешко към бирника).
А ако договорът за наем е вписан преди възбраната, пак ли чл. 498, ал. 2, или тук вече ти ще търсиш духа, целта и прочие празни работи от еврейските книги (що пък еврейски, това някакъв цитат ли е, или щото ги е писал примерно Таджер )?

Впрочем договорът за 10 години си е живо разпореждане.

[inspectora]

...и въпросният "противопоставим" наемател (който обикновено има договор за 10 години при предплатена авансово наемна цена за целия период на договора )

Не ме четеш!!!
Говоря за до 3г. - над 3г. договор вече "гори" - до 3г. е управление а законът визира разпорежданията /т.е. наем над 3г./ ...
В тая хипотеза - на 10г. договор, си го изхвърляш като пич - за това съм съгласен, но поставеният въпрос е за договор до 3г.

...ипотеката, не е и разпореждане, а може да доведе до такова, ако се стигне до публична продан...

... при цялото ми уважение към Вас /което все повече се доближава до нулата/, отново ще Ви приканя да не пишете глупости Нито е спорно дали ипотеката /договорната/ е действие на разпореждане, нито пък, че самата ипотека /сама по себе си и без да се стигне до продан/ е такова действие ...
... хайде със здраве ...

... значи, по-силното (разпорежданията) са непротивопоставими, а по-слабото (наемчета, арендички и прочие хитринки андрешкови) - те не са, `щото закона го четем буквално и това е

Не е от буквално четене на закона /аз също съм против "буквализъмъ"/- в случая точно щото е по-малко и би следвало да се противопостави. Ти разсъждаваш от гледна точка на кредитора /аз също предпочитам неговия интерес пред този на Андрешкото - не ме разбирай погрешно/, като веднага вкарваш и една презумпция за недобросъвестност на третото лице - в случая наемател! Да, има вписана възбрана преди сключване на договора, но наемателят до 3г. обикновено е малко по-различен от този, дето наема за 10г. Освен това новият собственик ще търпи наема, но това не е толкова сериозно засягане на правата му /щото е само за малко - макс 3г., а не 10 /... освен това пак има пътища за защита ...
Не знам така си мисля ... може пък именно щото е по-малкото и ти да си прав и така да е редно да се изтълкува ...

[nk7702n]

Последното мнение споделям напълно, то като вземем впредвид колко непразноти има в нашето законодателство, остава и да не се задълбочаване в търкуването, и ще стане пълна каша!

[Melly]

Последното мнение споделям напълно, то като вземем впредвид колко непразноти има в нашето законодателство, остава и да не се задълбочаване в търкуването, и ще стане пълна каша!

П.П. Само наминавам оттук... Инспекторе, Кръстева няма как да те разбере.

[portokal]

nk7702n, погрешна ти е явно дефиницията за разпореждане, щом смяташ, че учредяването на договорна ипотека не е разпореждане, а разпореждане е публичната продан. Обратното е.
Учредяването на право на ползване разпореждане ли е според теб? Отдаването под наем за 5 години?
"Разпореждане" не е синоним на "смяна на собственика".

[gudio]

Не ме четеш!!!
...

Чета, чета... За какво, според вас, е предназначен чл.498, ал.2 ГПК ? Каква е "целта" на разпоредбата Според мен - именно да парира покрай другото и разни "наематели" и прочие субекти, които за 3 години така ще съсипят имота, че никой не би си помислил да купува нещо на публична продан . Единствената закрила заслужават случаите, когато гаднотО ЧСИ е продалО чужд имот. Всичко друго са шикании - бил добросъвестен наемателят и си вписал договора след вписване на възбраната

[inspectora]

Целта на нормата е новият собственик да стане и фактически владелец, т.е. да му се предостави най-същественото от правото му на собственост. Аз не виждам как един временен държател може да попречи това да се случи ...
"Добросъвестен наемател" го употребявам по-скоро не в юридически смисъл ...
Както и да е ... пак казвам, че може и да не съм прав - не съм задълбавал - разсъждавам по "житейска" логика /с правни елементи /. Просто допускам, че законодателят, разрешавайки изобщо допускане на възбраняването, не е имал за цел едва ли не след възбраната да "замрази" изцяло правата на собственика. Това "замразяване" е само доколкото ще се опазят правата на кредиторите, а те не биха накърнени /поне не съществено/, ако допуснем, че собственикът има право докато траят разни процедури все пак да си управлява в разумни рамки имота /щото възбраната може да се наложи в най-различни ситуации - като почнем като обезпечителна мярка ... после по ИЛ по ЗЗ, където може да се точи дело .../. От друга страна, след като е допуснато възбранен имот да може да се управлява от собственика, то няма логика да засягаме придобити /все пак временно/ от трети лица права във връзка с това управление ...

Разбирам ти гледната точка - споделям напълно, че това в масата случаи би било шикалкавене и не следва да го допускаме - просто се опитвам да видя нещата и от друг ъгъл ...

Щото пък представиси следната хипотеза /малко нереална за нашата действителност, но оптимистична и хипотетично възможна/: Възбрана по обезпечение или по ИЛ от ЗЗ => доста време до евентуален въвод ... Какво прави собственикът - оставя имота, делата се влачат 3 години, а имотът запада. Или дава под наем на някой да се грижи за имота, ама наемателят иска да си е сигурен, че 2-3 години ще си го ползва => вписване ... После кредиторите са доволни, че цената на имота не е паднала
От друга страна, собственикът и без наем, пак може да поразруши имота преди въвода - т.е. може да прави "мръсно" и по други начини ...

[bastard]

Бай Гъдьо, все роптаеш срещу длъжниците, ама защо не кажеш как Вие, частните бирници, онождате държавата ежедневно и й заобикаляте привилегията, представяйки сумите, постъпващи от запори като "доброволно плащане"
Ама тя държавата е за бой! Вместо да товари длъжника с още такси (визирам промените от 1 януари) да вземе да провери ЧСИ-тата, щото е ясно като бял ден, че платежните нареждания по които наредител е банката, а не длъжникът, са за суми "принудително събрани".

[gudio]

Бай Гъдьо, все роптаеш срещу длъжниците, ама защо не кажеш как Вие, частните бирници, онождате държавата ежедневно и й заобикаляте привилегията, представяйки сумите, постъпващи от запори като "доброволно плащане"
Ама тя държавата е за бой! Вместо да товари длъжника с още такси (визирам промените от 1 януари) да вземе да провери ЧСИ-тата, щото е ясно като бял ден, че платежните нареждания по които наредител е банката, а не длъжникът, са за суми "принудително събрани".

Нещо не ми е ясна тази "схема". Би ли ме светнал, та да почна и аз да...
Платежни, по които е наредител банката - няма такива, поне аз на съм виждал. И от запор да са, за наредител си се пише титуляра на запорираната сметка. И доброволни да са плащанията - пак се разпределят по реда на привилегиите на различните кредитори Единственият начин да ... държавата, ако споделим твоя начин на изразяване е да бъде по някакъв начин насърчен длъжникът да плаща не чрез "ЧС-ту", а направо на кредитора (а от това последното "ЧСИ-ту" обикновено най-бяга - като дявол от тамян).

[bastard]

Добре де, окей. Моя е грешката, прав си, че така излиза в платежното, но това не значи, че не онождате държавата. Масова практика на ЧСИ-тата е въобще да не отразяват привилегията на държавата. Явно контролът е нулев Нищо лично, ти може и да не правиш така, но твои колеги го правят.

[gudio]

Контролът, драги ми к-о-*-*-л-д-а-к-о е нулев при едни други съдебни изпълнители , сещаш се кои - тях по закон никой вече не ги контролира

[ludi]

Айде не ми отваряй устата.

[inspectora]

Ех Гъдьо, кофти професия тва ЧСИ-то - радвате се на всенародната обич, дори повече от данъчните

Все пак има и хора /като мен например/, за които ЧСИ-то си е истинска революция - добре, че дадоха съдебното изпълнение на "частници", че я бяхме окъсали много с това ДСИ=рай длъжников ...

ДСИ-тата да не се сърдят - сигурно има и съвестни, но като цяло 20г. си беше жива трагедия изпълнението, докато не се появиха ЧСИ-тата

[n_ikito]

тях по закон никой вече не ги контролира

Промените в ЗСВ не минаха.......

[kalahan2008]

И решението би било неправилно АКО ипотеката беше договорна!!!
В случая не знам за какво точно става въпрос, но имайки предвид предпоставките за вписване на законна ипотека и фактът, че процесната е в полза на АПСК /както и предполагайки, че най-вероятно се касае за закупен чрез приватизация имот/, си мисля, че не сме в противоречие с 451 ... "важат" с пълна сила горепосочените мотиви на решението ... А това, че ипотеката е вписана на по-къден етап, е без значение именно защото е законна - т.е. длъжникът не е извършил разпореждане!

Съгласен съм, че вписването на законната ипотека не е действие на разпореждане, но в решението съдът изобщо не е коментирал разликата в режима между договорна и законна ипотека! Всички аргументи на съда се опират на това, че възбраната не създавала привилегия (което е безспорно), твърдейки, че непротивопоставимостта на последващите вписвания нямало никакво значение! Т.е. аргументацията на съда е на съвсем друга плоскост, а не - законна - договорна ипотека.
Следва да се има предвид също така, че САС потвърждава решението на ВдОС, а аргументите на ВдОС са и в насока, че държавата била привилегирован взискател за дължимите публични вземания. Само че вземанията на АПСП не са публични, а частни, поради което в никакъв случай не може да се считат за привилегировани! Този аргумент на ВОС мълчаливо е подминат от САС, като се започва едно вадене на вода от десет кладенеца. Какво значение има и чл. 113 ЗС (касаещ реда на вписванията), изобщо...
За мен това решение е смущаващо именно защото същите аргументи на САС спокойно биха могли да бъдат приложени и от друг (а защо не и от същия) съд по отношение на всякакви идентични казуси, вкл. и касаещи договорни ипотеки!

[gudio]

тях по закон никой вече не ги контролира

Промените в ЗСВ не минаха.......

Не е по темата, затова няма да се впускам в подробности. На едно друго място в този форум цитирах съответната "нормативна уредба". Накратко - за ДСИ няма финансови инспектори и по този случай никой не ги гледа какви такси събират и изобщо събират ли. Инспекторатът към МП се занимава (евентуално) само с деоловодната им организация, не и с "административен контрол върху дейността" - това също е екстра само за ЧСИ Ако не вЕрвате - пробвайте да пуснете жалба до МП против действия на ДСИ и вижте какъв отговор ще получите

[inspectora]

... но в решението съдът изобщо не е коментирал разликата в режима между договорна и законна ипотека ...

Т.е. ако имаше още една инстанция, решението и щеше да бъде: обжалваното решение е правилно, но поради други съображения, а именно ... /така мисля аз/
Иначе си прав да се притесняваш - в действителност е следвало да се обсъди разликата между двата вида ипотеки, а част от мотивите са доста притеснителни ... за съжаление ... но нито е първото, нито ще е последното решение, от което да се възмущаваме, четейки "правната мисъл" на даден съдия /или който и да го е писал в действителност - мл.съдия, помощник, секретаря .../ - просто продължаваме напред и се борим за оправяне на образователната система, манталитета и т.н., за да не се изумяваме от безумни политически, или правни разрешения за уреждане на общестените отношения ...

А що се касае до чл.113 ЗС, за който споменаваш - ще трябва отново да започнем полемика що е това вещно право, ипотеката такова ли е и какво представлява възбраната ... да анализираме ефекта на противопоставимост от вписването на всеки акт по отделно и т.н., защото явно ще се окаже, че тази противопоставимост не е съвсем абсолютна ... М/у другото още един аргумент в полза на предпочитането на по-късно вписаната от възбраната законна ипотека /в масовия случай на такава/ - мисля, че интересът на продавача за цената на същия имот следва да е предпочитан пред този на останалите кредитори и могат да се изкажат куп съображения за което /то наличието на института на самата законова ипотека сам по себе си е аргумент/ ...
Докато го пиша това, се сещам за много сериозен аргумент против изложената от мен теза, а именно, че вписаната след възбраната законна ипотека не би следвало да може да се противопостави, т.е. да се съобразява при разпределението, но и тук са възможни различни усложнения и хипотези ... Та аргументът е, че хирографарният кредитор, ако да е знаел за наличие на привилигирован такъв на своя длъжник, може би щеше по друг начин да се отнесе към сделките си с последния ...
Просто си разсъждавам "на глас" тук, за да стане някаква дискусия, иначе не претендирам да съм особено вещ в материята предмет на темата, още повече пък по-вещ от ЧСИ-тата, които пишете тук /но пък и вие си гледате нещата малко от вашата камбанария ... в което няма лошо, но може да повлияе върху обективността на тезите ви/ ...

[kalahan2008]

но пък и вие си гледате нещата малко от вашата камбанария ... в което няма лошо, но може да повлияе върху обективността на тезите ви/ ...

Не става въпрос само за нашата камбанария, първо въпросът беше повдигнат от една нотариуска, във връзка с наложена възбарана върху несеквестируем имот - дали ако се учреди ипотека вурху същия имот, банката - ипотекарен кредитор ще е с привилегия. След това казусът беше поставен и от една колежка от НАП и тя ми прати това решение, което цитирах тук. Така че въпросът касае много по-широк кръг от обществени отношения отколкото ЧСИ.
Аз още от самото начало казах, че в случая тази ипотека не създава привилегия по отношение на хирографарния кредитор. Съвсем друго е положението, ако имотът е единствено жилище - тогава мисля, че няма проблем за ипотекарния кредитор. Но не се зане какво ще каже съдът в крайна сметка.

[Standbay]

Инспекторе, адмирации за изказаните мнения в тази тема.
Солидарен съм с написаното от теб, но съм пределно ангажиран за да взема активно участие в дискусията.
Само за тия, които считат, че ипотеката е вещно право, да отбележа - ипотеката НЕ Е вещно право, нито в старото ни, нито в действащото ни законодателство.
По старото ни законодателство е изведена отделно в ЗПИ, а днес макар и уредена в ЗЗД - чл. 173 дава легално определение на ипотеката -

Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

Като практикуващи юристи е полезно да бъдем позитивисти, тобиш, да изхождаме от нормите на писаното право. Всичко друго е за теоритиците ...

ПП Дано да ми остане време да се включа по подробно

[inspectora]

Говоря за до 3г. - над 3г. договор вече "гори" - до 3г. е управление а законът визира разпорежданията /т.е. наем над 3г./ ...
В тая хипотеза - на 10г. договор, си го изхвърляш като пич - за това съм съгласен, но поставеният въпрос е за договор до 3г.

Замислих се над това ... Няма пък никаква логика този с 10г. наем да "гори", а тоя с 3г., да "не гори", ако се абстрахираме от разграничението "действие на управление-действие на разпореждане" и въпреки записаното в закона "разпореждане", а се концентрираме, че това си е наем /без оглед срока/... Тоя с "по-сериозните" права да го отсвирим, а този с по-малките - да го уважим ... Може би тук Гъдьо е прав с начина на тълкуване - че трябва да е per argumentum a fortiori ... а не per argumentum a contrario /на където тръгнах аз .../
Но да ги оставим тези наеми Аз от човешка гледна точка съм на мнението да ги изхвърляме наелите, след възбраната, а те да се оправят с наемодателя ... без значение за какъв срок на наема говорим ...

Кажете нещо за законовата ипотека - там е по-интересно: Дали поставеното тук решение е правилно, или не е? /поради съображенията, че законовата ипотека не е разпореждане, извършено след възбраната, а вписване, извършено след възбраната .../