секвестируемост на имот собственост на физ. лице-ЕТ

[манол]

Имам ИЛ срещу физическо лице-ЕТ,осъден в качеството си на ЕТ.Мога ли да насоча изпълнението към НИ попадащ в чл.339,(ж).В чл.340(2),(б) се говори за" длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби",какви са тези разпоредби?
Някъде бях чел,че длъжниците ЕТ за задълженията си не се ползват от защитата на чл.339,но не пмня къде(дали не беше в предишната редакцияна ГПК),тъй като отговаря с цялото си имущество.От друга страна,помня,че съм чел някъде решение на ВКС,че личното имущество на ЕТ е включено в изброените по чл.339 от ГПК.
Сигурно някой има опит в това отношение,за разлика от мен.

[Tod]

Виж §9 на ГПК.

[oli_frrren]

§9. мисля, че не те ползва, а за някакава друга разпоредба в тази връзка не се сещам. Погеднете ТР на ВКС относно СИО, все пак.

[Гост]

ET ne se polzva ot nesekvestiruemosttaq kogato proizvodstvoto e po DPK pred ADV, no v tvoq slu4ai po GPK si vaji.

[mutsa]

Ако жилището е придобито от ЕТ и съответно е включено като ДМА в баланса му то е секвестируемо.

[Tod]

Точно §9 му е в полза:

Решение № 1889 от 8.11.1995 г. по гр. д. № 1580/94 г., V г. о.

Правен наблюдател, кн. 3/99 г, стр. 6

чл. 339, б. "в", § 9, чл. 1, ал. 3 ГПК, чл. 15 ТЗ
Едноличният търговец отговаря неограничено пред своите кредитори с цялото си имущество, включително и с единствения си жилищен имот за задължения, направени в това му качество.

Делото е образувано по молба на ТБ "Б" С., за клон Д. за преглед по реда на надзора и отмяна на определението от 26.11.1993 г. на окръжен съд гр. В по гр. д. № 1164/93 г. и оставеното с него в сила определение от 8.07.1993 г. по гр. д. № 963 на районен съд гр. В. - VIII състав.
С атакуваните определения производството по делото е било прекратено поради липса на правен интерес за предявения иск от ищеца, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Възприето е в съобразителната част на атакуваните определения, че за изнасянето на публична продан на единствения жилищен имот на длъжника съществува законова забрана, установена в чл. 339, б. "в" ГПК. От тук се прави извода за липсата на правен интерес по така предявения иск и неговата процесуална недопустимост.
Оплакванията в молбата за преглед са за незаконосъобразност и необоснованост на прекратителните определения.
ВС след преценка данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Предмет на делото е иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителна сделката, осъществена между първия и втория ответник от една страна и третата ответница от друга страна, отнасяща се до разпореждане с единствения жилищен имот.
Основният въпрос по делото е може ли този имот да служи за удовлетворяване на банката-кредитор на първата ответница, респективно срещу него да бъде насочено принудително изпълнение.
ВС намира, че отговорът на този въпрос е положителен с оглед разпоредбата на п. 9 ГПК. В посочената разпоредба изрично е установена неприложимостта на чл. 339, б. "в" ГПК относно търговците, какъвто е настоящият случай.
И съобразно Търговския закон (ТЗ) едноличният търговец отговаря неограничено пред своите кредитори с цялото си имущество - арг. от чл. 1, ал. 3 ТЗ.
Като е възприел противното, както първоинстанционният, така и второинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение.
Това обуславя самостоятелни отменителни основания по чл. 207, б. "а", "б" и "г" от ГПК, което налага отменяването им по реда на надзора и връщане на делото на районния съд гр. В. за разглеждане на спора по същество.

[манол]

тад,благодаря!Точно §9 съм гледал,но не си спомнях,благодаря!Решението на ВКС май се отнася за имот собствен на ЕТ,който е бил продаден на някого и банката иска да развали продажбата за да насочи изпълнението към него,поне така го разбрах.В този случай дори НИ да не е на ЕТ-то а на човека,щом го е отчуждил,значи няма нужда от него и може да се продаде(имаше някъкво подобно решение на ВКС).
Не става ясно дали НИ е собсвеност на ЕТ или на физ.лице регистрирало ЕТ,чел съм някъде решение на ВКС по този повод там казваха,че личното имущество се ползва от Чл..339,а моя случай е точно такъв-имота е личен(наследствен).
Друг интересен момент е,че има наложена възбрана за обезпечаване на иск срещу ЕТ-то и то по молба на самия ЕТ,тъй като възбраната беше наложена върху друг имот,който след като бе освободен(без да е уведомен клента) бе продаден.Мисля,че на тази основа е по-вероятно да стане нещо....Какво ще кажете?

[Гост]

може ли да уточните на какво основание са наложили възбрана върху несеквестируем имот?Може би тогава не е бил несеквестируем?Щом има допусната възбрана,значи може да се изнесе на публична продан и вие може да се присъедините.

[§9]

Много е спорно позоваването на разни параграфи от ПР. Все пак тези разпоредби от ПЗР имат временен и преходен характер. Пък този §9 е от 1952 г. Позоваването на норма с преходен характер с произход от 1952 г. през следващия век е най-малкото странно.
Дали понятието "търговец" разбирано през 1952 се покрива с понятието "търговец" (в частност ЕТ) по смисъла на търговския закон от началото на 90-те години? Все пак стария ТЗ е окончателно отменен през 1951 г. Този параграф касае начина на погасяване на задълженията на търговците регистрирани по стария ТЗ. Затова е преходен.

[невъзможен]

Практиката на ВКС по принцип е следната: ако е единствено жилище е несеквестируемо, но ако физическото лице /което е и ЕТ/ се е разпоредил с това жилище по един или друг начин - продажба, дарение ... то тогава се счита, че е отпаднала защита, която го ползва. А относно това дали жилището е СИО - това има отношение само за самата продажба на жилището.

[Гост]

може ли да уточните на какво основание са наложили възбрана върху несеквестируем имот?
Доколкото разбирам длъжника сам предложил възбраната да бъде прехвърлена от друг имот върху собственито жилище,това може да се счита за разпореждане(защо съда е приел да се възбрани несеквестируем имот....).
Между другото мисля,че е много тъпо да не може да се налага възбрана върху вещи от чл.339 ГПК.

[1]

Възбраната е обезпечителна мярка. За спазването на чл.339 СИ следи при извършване на описа или събира доказателства преди това.

[потребител]

Дискусията е много интересна,но възникна у мен един въпрос.Според ГПК излиза,че ако длъжника има единстжен имот и дой е несекжестируем,върху него не мойе дасе наложи възбрана дори след издаден ИЛ.Тогава той може спокойно да го продаде(не на свързано лице) и кредитора да остане без ни6то.Така ли е или нещо бъркам(няма лпгика).Ако се наложи възбрана,въпреки,че е несеквестируем имота,един ден,когато длъжиика почине ще стане секвестируем и кредитора или неговите наследници ще се удоволетворят.Какво ще кажете?

[Soldier]

Na poslednia vupros - tochno taka e kolega, ne burkate! Logikata e, che sled kato i ako prodade sled tova edinstvenia si imot (ne zabraviate che na teoria suotvetnia dlugnik niama pari v banka, niama vlogove, toest edvam svurzva dvata kraia) i tova gilishte e poslednata mu nadegda - ako go prodade - idva logichnia vupros - kude shte givee? - Pod naem? Kolko vreme shte izkara? Nali razbirate za kakvo stava vupros...

[lil kato gost]

Смятам, че следва да си изясните на какво основание е издаден ИП и срещу кого. Срещу лицето в качеството му на търговец или просто срещу лице, което по стчеение на обстоятелствата в и търговец. Ако основанието на което е издаден ИЛ е с търговски характер имате и редица други възможности за насочване на изпълнението върху вземания или движими вещи на търговеца-длъжник, включително върху всичките му активи. Освен това не забравяйте, че две са изискванията за обявяване на физическо лице в несъстоятелност - 1. да е едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник и 2. да е неплатежоспособен. А в случая неплатежоспособен е търговец, който не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка ( вашето вземане е изискуемо, определно по основание и още повече скрепено с изпълнителен лист). Неплатежоспособността е налице когато паричното вземане по търговска сделка е установено със сила на присъдено нещо и не е изпълнено в определения срок. Може да предприемете стъпки към обявяването на ващия длъжник в несъстоятелност, но трябва да знаете, че в ТЗ чл. 614 ал.4 изрично е записано, че за физическите лице - ЕТ и неограничено отговорен съдружник - несеквестеруемите им вещи не се включват в масата по несъстоятелността.
И така по аргумент за по - малкото основание, ако вашето основание произтича от нетърговско отношение, също не бихте могли да насочите изпълнение срещу несеквестеруеми вещи на вашия длъжник.
Единствено ви остава, ако вашето основание произтича от търговска сделка да го изманипулирате, че ще поискате обявяването му в несъстоятелност.
А що се отнася до &9 ГПК - изрично е зписано кои не се ползват от разпоредбите на чл. 339 б."в" и то само за задължения, направени и поети от тях преди влизането на ГПК в сила, а това е - 1952 г.

[манол]

ИЛ е издаден срещу ЕТ въз основа на съдебно решение(присъдени суми дължими за извършени СМР).При завеждане на делото(1999 г.) крдитора вписва възбрана в/у търговски обект на ЕТ-то като обезпечение,но(и това е най-интересното) след година по молба на ЕТ-то възбраната се вдига от Търговския обект и се налага в/у единственото жилище на длъжника(според мен това си е разпореждане с имота),кредитора не помни да е давал съгласие.В последствие търговския обект е продаден.
Сега СИ иска да се хване за §9 от ГПК,а аз му казвам да рови в посока разпореждане със собствеността,но никой(дори и адвоката на кредитора не ме слуша).Какво е вашето мнение?
А какво би станало,ако при налагането на възбраната жилището не е било единствено(било е секвестируемо) и в последствие след продажба на другото е станало единствено(несеквестируемо)?Ми то така всеки може да се измъкне.
И пак се чудя как са наложили възбрана върху единствено жилище?(аз също мисля,че би трябвало да може да се налага възбрана и мисля,че в доста съдилища го правят,защото какво пречи след като си продаде единственото жилище с парите да купи друго на близък или да си живее под наем)

[манол]

Забравих да пиша,че за несъстоятелност няма смисъл да се захващаме-длъжника няма нищо на свое име,а има и много големи дългове(не ми се мисли какво ще стане,ако другите кредитори се усетят,че нещо ровим по въпроса)Най-смешното е,че адвоката на кредитора е убеден,че щом е наложил пръв възбраната може да се удоволетвори пръв от имота(а е на около 30 год.)(аз съм още студент).
След писаното си мисля,че единствено може да се търси нещо по НК и така да се притисне,но не ми е ясно.

[lil]

Искаш да кажеш, че има съдебно изпълнително основание и то е представено пред СИ и той налага възбрана върху имота - собственост на предприятието на длъжника. Но какво се случва след това? Длъжника или някой друг явно е оспорил действията на СИ или самото вземане на взискателя, за да се стигне до друг съдебен процес в който е допусната възбраната върху имота като обезпечителна мярка. Така ли е? Или делото изобщо не е било приключило? Защото по ГПК годно изпълнително основание са и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища и др. актове на съда, които не са влезли в сила.
При всички положения обаче обезпечетилна мярка - възбрана не може да се налага върху несеквестеруемите вещи освен при ипотека или други случаи предвидени в специални закони. Следователно имота е бил несеквестеруем по онова време. Незнам как е било по тогава действащия ГПК, но сега за промяна на обезпечителна мярка съдът е задължен да уведоми взискателя и да изслуша аргументите му относно "за" и "против" замяната, освен ако не се касае за представяне на залог в пари или ценни книжа. НО! Това е само за промяна на една обезп. мярка с друга. Не съм сигурна дали се отнася до промяна на обекта за обезпечение. ( Все още не практикувам) А и взискателя е следвало да представи възраженията си в тридневен срок от получаване на препис от молбата на длъжника за вдигане на възбраната върху имота и за налагането на новия запор. При положение, че възражениата не са направени-съдът презюмира, че е съгласен със замяната и постановява определение. Това определние подлежи на обжалване с частна жалба.
Щом обаче тогава имота е бил несеквестируем, взискателя може да се ползва от чл. 135 ЗЗД - отменителния иск - в смисъл да поиска от съда да обяви спрямо него действията с които длъжника го е увредил - в случая превърнал е секвестируемия си имот в несеквестируем. Тук се включват както възмездните така и безвъзмездните действия предприети от него. Но ще трябва да се докаже, че това е била единствената цел на длъжника и неговия контрахент - да се увреди (да не се удовлетвори ) кредитора. След като стане това - може да се насочи изпълнение спрямо вече продадените имоти за взисканата сума.
Ако има нещо друго пишете.

[lil]

Наказанието няма за цел да удовлетвори който и да е кредитор. То има само възпитателна и превантивна цел. Ако искате да си вземате дължимото това не би помогнало - най-много ще се снабдите с още един изпълнителен лист. Единствено остава да проучите по какъв начин и на кого са продадени имотите и да заведете отменителен иск.