Помогнете, молим ви...!!!!

[лунатик]

Уважаема donna,
темата стана доста дълга и може би си пропуснала, че съм се позовал на твоя безценен опит в тази сфера в постинга ми от 11-12-04 08:39. Там съм те цитирал и всъщност от тогава темата зави в тази посока. (иначе OmiSan беше пейстнал темата на още две места и там отговорите бяха, че всъщност банката е в правата си).
За dimizz1:
Струва ми се, че банката дайства все едно, че е учредена банкова гаранция, където единствено отговорен е гаранта, без кредитополучателят да му пука от каквото и да е. Повод да си мисля така ми дават няколко решния на ВКС с автор Г. Хитров, където в мотивите (изложени във форма на лекция) търси приликите и разликите между договора за поръчителство и гаранционното писмо:
"... Следва да се прави разграничение между характера на гаранционното писмо от договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД. Гаранцията носи някои от компонентите, но се различава от договора за поръчителство с оглед субектите; предмета, условията, падежа, солидарната отговорност, поредността и др. Гаранцията е обезпечителна сделка, която поражда задължение за гаранта да плати определена сума пари само на банка - кредитор на трето лице при определени условия.
Договорът за банкова гаранция е самостоятелен вид договор, различен от договора за поръчителство. Някои от съществените различия са следните:
- за разлика от договора за поръчителство, при който длъжникът дължи наред с поръчителя, то върху гаранта при договора за банкова гаранция тежи само отговорност при неизпълнение от страна на длъжника. Следователно предмет на отговорността на гаранта е винаги парично задължение независимо от естеството на задължението на длъжника - парично или непарично, т.е. предметът на задължението на гаранта не винаги е идентично с предмета на задължението на главния длъжник пред банката;
- договорът за банкова гаранция за разлика от договора за поръчителство предимно е двустранен, а не едностранен. Разбира се няма пречки договорът да бъде едностранен, в който случай задълженията се пораждат само от гаранта, но не и банката;
- при договор за банкова гаранция, гарантът не би могъл да гарантира без знанието на главния длъжник или против неговата воля;
- за разлика от поръчителя гарантът на договора за банкова гаранция не е солидарен длъжник. Обемът на задължението на гаранта може да е по-малък от обема на главния дълг;
- отговорността на гаранта спрямо банката остава и след падежа на главното задължение. Срокът на действие на договора зависи единствено от уговореното в него между страните. Задължението на гаранта не се преклудира в срока и условията по чл. 147 от ЗЗД, който в този случай не би могъл да намери приложение, тъй като банката не разполага с иск срещу гаранта.
Банковата гаранция е договор, с който се обезпечава изпълнението на едно чуждо задължение, а именно на третото лице длъжник спрямо неговата банка - кредитор. Страни са само банката и гарантът, но не и длъжникът. Договорът за банкова гаранция е едностранен или двустранен, формален, акцесорен, каузален, безвъзмезден или възмезден договор.
Гаранцията не е уредена в ЗЗД. Последващо нормативно разрешение в горния смисъл е дадено по-късно в т. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № 8/18.III.1993 г. за капиталовата адекватност на банките - ДВ, бр. 37/7.V.1993 г., което е възпроизведено в п. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 9 за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви от банките на БНБ - ДВ, бр. 64/93 г.
По смисъла на цитираните наредби това понятие има следното значение:
"Гаранция" е всяко писмено изявление на определено лице (гарант), което поражда задължение за плащане на вземане на банката към трето лице (длъжник) при условията и в сроковете, при които вземането става дължимо и изискуемо спрямо длъжника, както и всяко задължение на гаранта да плати в полза на банката, в случай че длъжникът не изпълни задължението си..."
-------------------
Та в същност каксво са дали "поръчителите" пред банката: " банкова гаранция или обикновено поръчителство? Според действията на банката все едно е банкова гаранция, щото банката не се интересува от главния длъжник и от там се пренебрегва принципа на солидарността (солидарност между главен длъжник и поръчители). А солидарността на главния длъжник е обезпечена с ипотка.

[донна2]

съжелявам ,не съм искала да те обидя или нещо такова

[лунатик]

донна, но аз не съм се засягал. Даже напротив - преди да споделиш в една стара тема как си действала срущу банките в подобни случаи, хич не се и бях замислял за такава защита. Благодарение на споделеното от теб насочих сегашната тема в тази посока Заслугата е изцяло твоя. Даже мислех да те подканя и ти да се намесиш като споделиш опита си директно от извора.
С поздрави!

[донна2]

Извинявай ако съм разбрала нещо погрешно ,ама последно време май съм се ошашавила доста ........
нека да си напишат една молба до управителя на фирмата ,че не желаят да плащат доброволно ,че писмото на банката няма никаква изпълнителна сила и че съгласно чл.272 от КТ нямат право да им правят удръжки на базата на това писмо ,а банката следва да образува изп. дело и чак тогава да им удържат пари

банките избягват да образуват изп. дела защото тогава кредита им става рисков

[dimizz1]

Да, май имаш право, че банката има такова поведение. Отговорният банков служител явно е карал по инерция и се е направил на ударен. Но дори и в писмото до работодателя OmiSan e обозначен като поръчител, така че явно "по волята на страните" трябва да важат правилата за поръчителството, според мен всяко друго тълкуване противоречи на изразената воля на страните. Тук няма банкова гаранция (този вид договори между другото е типичен за т.нар. държавно гарантирани външни заеми, които много се практикуват от правителствата).
Относно чл. 130 ЗЗД принципно уважавам посокота ти на тълкуване, лунатик, но това ако счетем че главният длъжник е страна по договора за поръчителство. Тогава наистина правото на избор би било в негов прерогатив.
Според мен обаче тук имаме 3 отделни договора, по които има 3 отделни двойки кредитор-длъжник. Договор за кредит между Банката (Б) и Длъжник (Д), договор за ипотека между Б и О и договор за поръчителство между Б и Омисан (О). Вярно е, че поръчителството и ипотеката са акцесорни (зависими) към кредита, но това не прави кредитополучателя страна по тях. Тук има съвпадение на лицето на главния длъжник и на длъжника по ипотеката. Аз ти дадох пример, ако те не съвпадаха. Тогава според теб Д ще има право на избор между поръчителя и ипотеката? Според мен това е грешно разбиране. Д няма никакво отношение към обезпеченителните договори, тъй като не е страна по тях (в нашия случай има съвпадение и затова имено О има възражение). По-скоро има особено правоотношение между самите обезпечители. Ако няма никакво споразумение за ред, то тогава обезпечителите отговарят солидарно, т.е. кредиторът избира, от кого да иска. Така пише М.Павлова. Изключението от това правило е имено в нашия случай, когато едно от обезпеченията е дадено от самия главен длъжник. Тогава Б е длъжна да задоволи вземането си първо от него и чак след това да се насочи към останалите обезпечения.
Това е, което аз смятам, както казах, твоето мнение също не е лишено от логика, ако приемем че Д е страна по поръчителството.

[лунатик]

Ще взема да взема един типов договор на банка "ДСК" за да видя как са оформени договорите на поръчителите в тях. (предполагам, че договора на Омисан е също типов). Доколкото имам спомен, тези договори за поръчителства са оформени като част (раздел) от договора за кредит и се намират най-накрая на договора за кредит. (разбира се, това не означава, че по същество не са отделни договори). Но, нека видим...
Верно е, че договора за поръчителство е отделен договор по който страна е само поръчителят. И той наистина не може да има право на избор по основния договор на кредитополучателя с банката, защото наистина не е страна. Но все пак, какво ще рече разпоредбата на чл. 142 ЗЗД: "Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника..."? Та какви възражения би имал основния длъжник спрямо банката? (все пак - този член е от глава (раздел) 3 "Поръчителство").
Сега ми се струва, че първоначалното ти позоваване на чл. 122 ал.1 ЗЗД не е правилно ( "Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците"). Всъщност поръчителя не е длъжник на банката в правия смисъл на думата. (какво е взел той от банката, че да й дължи нещо?). Тук приложимата норма не е чл. 122 ал.1, а чл. 141 ал.1 ЗЗД: " Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник". Ето тази солидарност се губи в случая.

[лунатик]

Попадна ми типов договор за потребителски кредит на ДСК ЕАД. Сканирах го и преобразувах в текстов файл 2-ра 4-та стр. от него. (те са интересните). Последната страница (4) е самостоятелен договор за поръчителство. Ето какво предствляват:

СТР.2:
12. Страните се договарят, че вземането на КРЕДИТОРА по отношение на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ (-ИТЕ), съответно техните наследници, е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД. То може да бъде събрано изцяло от всеки от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ(-ИТЕ) и/или наследниците им.
IV. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
13. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ(-ИТЕ) се задължават:
а) да погасява(-т) кредита си при условията , предвидени в настоящия договор;
б)да гарантира(-т) вземането на КРЕДИТОРА по този договор с предвидените в него обезпечения, да не ги отчуждава(-т) или залага(-т) повторно без изричното съгласие на КРЕДИТОРА;
в) да застрахова(-т) в полза на КРЕДИТОРА приетите по този договор недвижим(-и) имот(-и) за сума, равна на размера на кредита, увеличен с 25 на сто и да предостави(-ят) застрахователни полици;
г) да подновява(-т) договора за застраховка до изтичане на крайния срок по договора за за сума, равна на остатъка по дълга, увеличен с 25 на сто;
д) да уведоми(-ят) КРЕДИТОРА при промяна на местоработата, местоживеене или
е) да предоставя(-т) на КРЕДИТОРА всяка поискана от него информация и документи,свързани с използването и издължаването на кредита, както и необходимата информация за оценка на платежоспособността КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ(-ИТЕ) в срока на кредита, в съответствие с чл.44 от ЗБ.
14. КРЕДИТОРЪТ се задължава:
14.1. Да предостави за ползване разрешения кредит при договорените условия и срокове.
14.2. Да предоставя по искане на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ(-ИТЕ) информация за състоянието на
V. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ ПО КРЕДИТА
15.1. По договореност между КРЕДИТОРА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ(-ИТЕ) кредитът сеобезпечава с:
15.1.1. с поръчителство;
15.1.2. с ипотека(-и) върху недвижим(-и), собственост на ..............................
(КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ (-ИТЕ) или на трети лица),
15.1.3. със залог в полза на "Банка ДСК" ЕАД върху бъдещите вземания на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ от трудовото му възнаграждение, както и върху други бъдещи вземания по сключения с него трудов договор с.................... Кредитополучателят се задължава да нареди на работодателя превод на работната заплата по разплащателна сметка №...."
15.1.4. със залог на влог/депозит/ДЦК, съгласно сключен договор на..........
15.2. Държавните, нотариални и други такси за учредяването и заличаването на
са за сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ(-ИТЕ).
16.1. В случаите когато кредитът е обезпечен с ипотеки върху повече от един недвижим имот, по преценка на КРЕДИТОРА, веднъж годишно може да се освободи част от обезпечението при условие, че остатъкът осигурява достатъчно обезпечение па неиздължената част от кредита.
17. Ако поради спадане цената на обезпеченията или вследствие на повреди, аварии и други стойността на същите спадне или погинат, или ако поради промяна в икономическите условия те станат недостатъчни, КРЕДИТОРЪТ може да поиска, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ(-ИТЕ) се задължава да предостави допълнителни обезпечения или да намали задължението си до размер, определен от КРЕДИТОРА.
VI. ОТГОВОРНОСТИ И САНКЦИИ
18. При неплащане на дължимите месечни анюитети в срока по т.6, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, или при започване на принудително изпълнение върху приетото обезпечение по кредита имущество по искане на друг кредитор, целият остатък от кредита изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по остатъкът от кредита се олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с наказателна в размер на 5 пункта.
---------------
СТР.4:
ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО
Поръчителите отговарят солидарно с КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ(-ИТЕ) и се задължават спрямо КРЕДИТОРА при неизпълнение от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ(-ИТЕ) на задълженията им да ги изпълнят при
условията на договора за кредит.
Поръчителите се задължават да погасяват задължението по договора за кредит чрез:
а) удръжки от касиер-платец (задължително, когато Банката има сключен договор с предприятието-работодател на поръчителя за безкасово превеждане на месечни вноски);
б) удръжки от разплащателна сметка
в) вноски в брой.

ПОРЪЧИТЕЛИ:
1..............................................................
от гр.(с.)........... , , п. код......... , живущ ул........... (ж.к.) N..... , бл.... ,
вх....... , ет.... , ап.... , тел.... , л.к. №.... , изд. на..... ,
от..... , гр........ , ЕГН...........
Задължавам се да погасявам задълженията по договор за кредит чрез.......
2.............................................................
от гр.(с.).......... , п. код....... ,живущ ул............ (ж.к.) N...... , бл.....
вх..... , ет.... , ап.... , тел.... , л.к. №...... , изд. на...... ,
от...... , гр..... , ЕГН.........
Задължавам се да погасявам задълженията но договор за кредит чрез..........

ПОРЪЧИТЕЛИ: КРЕДИТОР:
1…………………… ...................................
2……………………. .......................................

[Anastassia.Terzieva]

Ами чл.65 ЗЗД ?
"Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото. "

Дължимата престация от страна на длъжника са месечните погасителни вноски за срока на договора, а не някаква сума пари платима еднократно.

В светлината на този член Кредитора има право да избере това обезпечение което отговаря най-пълно на поетото от длъжника задължение. Изпълнението от страна на поръчителите е идентично с дължимата от длъжника престация за разлика от изпълнението което би получил Кредитора ако насочи принудителното изпълнение към другото обезпечение - ипотеката.
Неслучайно банките уговарят лихви и при предсрочно изпълнение.
И на основание същия член поръчителите във връзка с солидарността между длъжник и поръчители по чл.141 ЗЗД нямат право на възражение тъй като дължимото са равни месечни вноски в размер определен в договора за период определен в договора, което е дължимото от длъжника, а удовлетворяването чрез публичната продан е нещо различно от дължимото, и в този смисъл последната е приложима едва, ако поръчителите не са в състояние да изпълняват задълженията си.

Тук ще е приложим и чл. 146 ал.2 ЗЗД.

Съгласна съм че не изглежда много справедливо за поръчителите и те са в по неизгодна позиция от банката, но... за съжаление според моето скромно мнение това е в случая правилното тълкуване и приложимото право

[Anastassia.Terzieva]

Сега ми идва на ума, че ако можете да го откриете този длъжник да ви даде пълномощно, или да ви прехвърли правото на ползване на жилището за срока на кредита, можете да започнете да давате празното жилище под наем и с наема да покривате вноските. (Дано наема и вноските да са горе долу еднакви като размер)

Едно жилище може да се отдава под наем не само от собственика си...и дори и без пълномощно, като водене на чужда работа без пълномощие... ако ме разбирате...

[Anastassia.Terzieva]

случайно да е остатвим ключ на вас или някой друг за да му поливате цветята?... ;-))))))

[OmiSan]

Значи, според разсъжденията, които правят Лунатика и dimizz, аз стигам до извода, че неправилно са ме разбрали...
Точно в този постинг на dimizz става ясно, че съм бил неразбран, по отношение на уведомителното писмо на банката. Такова писмо нито аз, нито другият поръчител сме получавали!!!! Писмото, което цитирам по-горе е изпратено от ДСК само до нашия работодател!!! До нас такова нещо не е пращано. Ние разбрахме за проблема едва когато си видяхме извлеченията (фишовете) за заплатите при първата удръжка. Отидохме веднага да питаме какво става и от ТРЗ-то ни обясниха, че това е проблема, казаха, че има писмо, но отказаха да ни го покажат и да ни дадат копие... С копие се снабдихме чак сега, когато вие тук разнищихте темата...

[OmiSan]

...той изобщо не е в страната. Днес съвсем случайно научих и нещо друго, което вече ме парализира съвсем... Минавайки покрай това жилище (то е етаж от къща с прилежащ малък двор), видях, че там усилено тече ремонт...!!! Ремонтира го някаква бригада от 4-5 души и аз се спрях да питам какво става... Единият от работещите ми каза, че той е купил имота, сега си го ремонтира и има намерение да се пренася в него към края на януари `05... Не знаех какво и до колко мога да кажа на този човек, но останах с впечатлението, че той нямаше абсолютно никаква представа, че това е ипотекиран имот!!! От неговите думи разбрах, че той е купил имота от някакъв, който представил изрично, нотариално заверено пълномощно от собственика и дори цитира точно името на собственика (кредитополучателя), от където разбрах, че говори сериозни неща...
Това вече не е ли въпрос за Прокуратурата? Нотариалното пълномощно как е издадено, при наличието на тази ипотека? При кой нотариус е станало това и той не е ли бил длъжен да провери дали върху имота няма тежести, при положение, че по думите на днешния купувач, в пълномощното изрично се делегирали права за "ПРОДАЖБА" на имота, а не за нещо друго... Самата продажба не е ли вид измама спрямо купувача? А спрямо ДСК?
Работата е там, че не можем да намерим адвокат, с който да си свършим работа... Малък град сме и се познаваме, но и нашите адвокати просто отказват да се занимават с проблема... Според тях няма изход от това положение...
Решили сме, че първото, което ще направим, това ще е писмото до нашия работодател, чрез което ще възразим срещу удръжките които ни се правят. Смятаме да обясним, че тези удръжки в момента са незаконосъобразни, защото се основават само на едно писмо, без да има заведено изпълнително дело срещу когото и да е от нас двамата... Ще поискаме работодателят ни да спре да ни удържа заплатите, като информира за целта ДСК и това е...
Не знам дали ще се справим, но нямаме избор....

[лунатик]

Анастасия,
съгласно чл. 18 от приложения типов договор на ДСК: ".... когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета....целият остатък от кредита изискуем и се отнася в просрочие..."
Това не означава ли, че по силата на договора всъщност цялата сума е изискуема и правилото за ежемесечни погасителни вноски е вече мъртво - т.е. падежът на главното задължение вече се е състоял? Пък после имаше едно правило, че ако банката не заведе иск в 6-срок от падежа на главното задължение, поръчителя се освобождава от задължението си - чл.147 ЗЗД:

Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
---------------
Доколкото стана ясно от дискусията, удръжките от поръчителите се правят вече повече от 6 месеца (цяла година). Ако приемем, че падежа на главното задължение вече е настъпил по силата на чл. 18 от договора, то банката е "проспала" 6-месечния срок за завеждане на иск срещу длъжника. Не означава ли това, че поръчителите имат шанс?

[Anastassia Terzieva]

Здравей Лунатик :))))))), трябва да помисля върху този вариант но на момента ми се струва че предвид написаното от Донна уведомителното писмо от банката може да се приема само като покана за доброволно изпълнение.Освен това ние всъщност не знаем дали банката е чакала неплащането на три анюитета преди да се обърне към поръчителите и дали в този смисъл цялото вземане е станало изискуемо, добре ви било да е така. А предвид че де юре в момента е налице спрямо банката доброволно изпълнение от страна на поръчителите тя няма правен интерес да предявява иск и следователно шестмесечния срок не може да се счита че е започнал да тече.
Сега като оспорят плащанията на основание това писмо ако изтекът три месеца докато от банката задвижат изпълнителното производство, те могат да направят възражение пред съдия изпълнителя в смисъла който предлагаш че цялото вземане е вече изискуемо и именно на основание въпросния член банката вече има по-голям интерес да се удовлетвори от ипотеката, а не от поръчителите които не са в състояние да престират цялата изиксуема сума. Така след като се насочи изпълнението към имоте те като встъпващи в правата на кредитора ще могат да си получат от съдия изпълнителя и парите които са дали дотук.

В отговор на Омисан- може да се продаде имот с ипотека, но ипотеката върху имота остава и той може да се изнесе на публична продан въпреки че собственика е друг. Може именно той да е измамения, освен ако той е платил само разликата между цената на апартамента и ипотеката. Ако вашия колега е имал намерение да не плаща и да ви остави вие да го плащате и да вземе колкото се може повече пари от другия който е купил имота и да избяга вече става дума за измама.
Можете да поговорите с дежурния прокурор може да се окаже че някой вече е измислил някаква такава схема с която те са наясно. Но без да сте сигурни и да имате доказателства не пишете жалби за да не може онзи тип после да ви обвини в набедяване.

[лунатик]

Привет Анастасия,
както каза по-горе dimizz1 (който мисля, че е безспорен авторитет в тази област), имаме наличие на 3 отделни договора. Така, че 6-месечния срок за завеждане на дело от страна на банката ,не бива да се обвръзва с това, че поръчителите плащат. Те плащат по силата на друг договор. банката следва да изчерпи възможностите по основния договор с длъжника. Ще цитирам и чл. 20 от типовия договор на ДСК от стр. 3 която не съм сканирал:

Изискуемият кредит (главница, дължима лихва по т.4, просрочена лихва по т. 18, както и законната лихва от датата на молбата) се събира по СЪДЕБЕН РЕД (к.м.)
-----------
та мисля ето място за възражения на поръчителите п другия договор, които могат да отправят възражения по силата на чл. 142 ЗЗД.

[Anastassia Terzieva]

От самото начало съм съгласна с Димиз че са три отделни договора, два от които са акцесорни спрямо основния - за кредита.
притеснява ме солидарността на поръчителите и факта че те изпълняват ВМЕСТО длъжника но на друго основание- тяхното задължение по договора за поръчителсво е да изпълняват задълженията на длъжника по основния договор, така че плащат ли те - основния договор се изпълнява , но от трети спрямо основния договор лица.
Въпросът е има ли право банката на иск след като основния договор се изпълнява, пък макар и не от длъжника а от неговите поръчители, докато те плащат доброволно разбира се.
Според чл.138 ЗЗД поръчителите отговарят за ИЗПЪЛНЕНИЕТО на задължението на длъжника, а не само в случай на неизпълнение.

ще помисля по вашето мнение и честно казано иска ми се заради хората вие да сте прав
и... между другото, с вас е удоволствие да се решават казуси :-)))))

[evgo]

Здравейте. Следя интересната Ви дискусия, но мисля, че наред с теоретизирането на въпроса може и да се каже нещо повече на практика.
Първото нещо, което каза Донна, е че работодателят няма право да превежда суми от трудовото възнаграждение на поръчителя - на банката, без неговото съгласие. Тук трябва да се знае, че банките имат сключени договори с работодателите за превеждане на такива суми - както от възнагражденията на кредитополучателите, така и от възнагражденията на поръчителите - виж примерния договор, който е пейстнал лунатик, стр.4, за което поръчителите /и кредитополучателите/ са се съгласили и задължили предварително с договорите. Но писменото възражение на поръчителя до работодателя променя нещата. Това е неизпълнение на договора, но какво от това - нещата вече са на друго ниво.
Второто нещо е, че след спиране на плащанията от страна и на поръчителите, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, ще поиска издаване на изп.лист и ще пристъпи към събиране на вземането си от продажбата на имота и от трудовите възнаграждения на солидарно задължените лица-поръчителите, тя има право на избор и на няколко изпълнителни способа едновременно дори. Забележете разликата: Вече има насочено изпълнение срещу имота. Но не може да се спре изпълнението срещу поръчителите, освен ако банката не пожелае да не се ползва от тях. В тази връзка за Вашата дискусия по чл.147 ЗЗД: шестмесечния срок тече от датата на падежа на главното задължение, т.е. трябва да се види кога е падежа на конкретния кредит и от там ако в шестмесечния срок не е заведен иск срещу длъжника, поръчителят се освобождава от отговорност.
По отношение на ипотеката върху имота, както каза Анастасия, тя следва имота. В изп.производство ще се конституират и новите собственици, а последиците са ясни - или ще платят задължението на длъжника за да запазят имота, или ще го плати новия собственик.
Считам, че поръчителите остават в неизгодно положение от факта, че имота е придобит от трети лица - в смисъл, че банката кредитор ще се удовлетвори от продажбата му, а за да се ползват и поръчителите от този имот, те би трябвало също да се снабдят с изп.лист за платеното от тях, за да могат да се присъединят в изп.дело. Макар, че се получава малко странно-те ще бъдат от една страна солидарни длъжници към кредитора - банката, а от друга страна кредитори към главния длъжник. Не съм имал такъм случай и не знам дали ще сработи.
Поздрави.

[лунатик]

Знам, че моята позиция като ходене по тънък лед, който все повече изтънява... Но, не се предавам. Вярвам в общия разум на закона, в правото и справедливостта. (колкото и наивно да звучи в днешно време).
Та дори и от гледна точка на процесуалната икономия - коя правна система не се стреми за реализацията на такава? От тази гледна точка - би трябвало да се изчерпят възможностите за изпълнение към главния длъжник. В случая, се отварят пътечки за водене на много паралелни дела: банка срещу поръчители, след като откажат да покрият задължението; поръчители срещу длъжник, нови приобретатели на имота сещу незнам кой си, опит на поръчители да встъпят в правата на банката и т.н. А процесуалната икономия щеше да се реализира много лесно, ако банката бе насочила веднага изпълнението срещу ипотекирания в нейна полза имот - тогава може би нямаше и да има време и да не се състои продажбата на имота на новите лица. Изобщо - стана каша.
И си мисля, че банката не би могла да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237 б."в" ГПК срещу поръчителите, щото те не са обикновени длъжници към банката. За да се изкара изп. лист по този член е необходимо банката да предостави: "документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките". Явно, че банката не може да представи извлечения от сметки. Тогава под цитираните "документи" дали се разбират договорите за поръчителство? Нали все пак това са договори? А договорите могат да се изпълнят, но може и да не се изпълнят. А при неизпълнение на договор - остава общия ред.

[донна2]

при мен банката се снабди с изпълнителен лист срещу поръчителите ,банката може да има договор с работодателя ,това не и дава право да пренебрегне чл.272 от КТ ,още по вече ,че ако поръчителя има скл. д-р по образеца на лунатика той може да откаже едно доброволно изпълнение и тогава става доброзорно

[донна2]

а между другото тия писма на банките са в стил Х е поръчител по договор № .....,моля спирайте му от месечното възнаграждение сумата от ....лв
няма ли изрично съгласие не може да се удържя как да е от заплатата по причина ал.2 на чл.272