Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1

[contralegem]

Щом е сключен от ограничено запретен без попечителско съдействие, предварителният договор е унищожаем и като такъв поражда правни последици до унищожаването си.

[ykovachev]

Аз не споря кое е дребно или не, а попитах , защото изложено добре и двете ми се виждат като реални обяснения. Друг е въпросът, че мисля, че съдът няма да обяви окончателен договор въобще. И като няма такъв съответно лицата с иска по 33 няма за какво да водят процес

Колега, аз не твърдя да спорите, кое е дребно или не, а че се опирате на неправилен разграничителен критерий - управление/разпореждане, какъвто ЗЛС не въвежда. Поне с такова впечатление останах от постовете по-горе.
Както и да е, ако съвсем не съм Ви разбрал, извинете ме за намесата, исках просто да Ви бъда полезен, тъй като аз лично няма да се явявам по тия конкурси, достатъчно дърт чичка-цивилист съм и си бачкам на частния фронт
Успех Ви желая!
П.П. Колегата contralegem е прав за унищожаемостта, ама ми е много интересно как точно на практика ще се реализират последиците пред нотариуса или съда, без да се появи съдействащата фигура отнякъде

[miniscule]

С предварителния договор се поема задължение за бъдещо действие - прехвърляне на право на собственост чрез сключване на окончателен договор , но същия няма вещно транслативен ефект и по своя характер е такъв на управление , а не на разпореждане с вещни права . Това обаче не го превръща в сделка по смисъла на чл. 4 , ал. 2 ЗЛС -" дребна сделка за задоволяване на текущи нужди .

[velikova_]

Ясно - договорът е следвало да се сключи със съгласието на попечителя. Като такъв е унищожаем и поражда правни последици, до унищожението му.Аз самата се обърках с действията на разпореждане и управление.
Другия въпрос остава спорен относно дали се спира производството или изобщо е недопустимо по чл. 33, аз честно казано вече се разколебах,ще се радвам още колеги да се включат по този въпрос
Колега ykovachev,Колега contralegem, какво мислите вие?

[miniscule]

Относно наказателния казус и мнението за обсебване - един колега ме попита следното : ако е допуснал в къщата си майстор , който да му ремонтира нещо , като му е дал ключ от жилището , за да може той да работи , докато се намира на работа и майстора на третия ден изнесе от къщата му чисто новия плазмен телевизор на стойност 2000 лева и го продаде , дали нямаме състав на обсебване , а не на кражба ?
Подобно мнение ми се вижда малко странно , но според колегата , който впрочем е наистина много добър специалист по наказателно право , твърди , че владение по смисъла на НК може да се тълкува като държане по смисъла на ЗС и може да се говори за обсебване , а не кражба .
Все пак накрая всички приехме, че има кражба , но знае ли човек кое е вярно ?????? Поредния случай с противоположни мнения .

[valerieva_d]

Аз не споря кое е дребно или не, а попитах , защото изложено добре и двете ми се виждат като реални обяснения. Друг е въпросът, че мисля, че съдът няма да обяви окончателен договор въобще. И като няма такъв съответно лицата с иска по 33 няма за какво да водят процес

Колега, аз не твърдя да спорите, кое е дребно или не, а че се опирате на неправилен разграничителен критерий - управление/разпореждане, какъвто ЗЛС не въвежда. Поне с такова впечатление останах от постовете по-горе.
Както и да е, ако съвсем не съм Ви разбрал, извинете ме за намесата, исках просто да Ви бъда полезен, тъй като аз лично няма да се явявам по тия конкурси, достатъчно дърт чичка-цивилист съм и си бачкам на частния фронт
Успех Ви желая!
П.П. Колегата contralegem е прав за унищожаемостта, ама ми е много интересно как точно на практика ще се реализират последиците пред нотариуса или съда, без да се появи съдействащата фигура отнякъде

Благодаря за мнението, ще го взема впредвид, наистина не сте ме разбрали нямах вредвид разпореждане/управление, а като цяло какво се разбира под дребна сделка и в случая дали прев. е такава. НО наистина вече почвам да клоня към унищожаем и аз , като се вземе впредвид, че поначало и двете ми се струваха възможни, но точно , защото предв. може да доведе до окончателен и прехвърляне на собственост имах известни резерви

[frina_]

Казусът с майстора е различен. Там не може да приемем, че майсторът има фактическа власт върху телевизора, защото собственикът не му е предал факт. власт в/у телевизора на някакво правно основание - да си служи с нея или да я пази. Ключът за апартамента му е бил предаден само с оглед това майсторът да извърши ремонта. Затова и аз бих приела, че е налице кражба, а не обсебване.
Но в казуса с телефона ми се струва, че фактическата обстановка е по-различна. Телефонът е връчен на дееца именно, за да си послужи с вещта, а оттам вече, ако деецът не я върне, е налице обсебване... Възможно е да бъркам, признавам, че наказателното право ми е много интересно, но не е моята сила.

[svettoslav]

Но в казуса с телефона ми се струва, че фактическата обстановка е по-различна. Телефонът е връчен на дееца именно, за да си послужи с вещта, а оттам вече, ако деецът не я върне, е налице обсебване... Възможно е да бъркам, признавам, че наказателното право ми е много интересно, но не е моята сила.

Не бъркаш,точно така е !
Заемът за послужване е конкретно основание,при това правно такова,щом го е взел да се обади.Няма какво да се коментира повече.Това е положението,без оглед кога щял да му го върне - след разговора веднага или след 5 мин.

[contralegem]

ама ми е много интересно как точно на практика ще се реализират последиците пред нотариуса или съда, без да се появи съдействащата фигура отнякъде

[/quote]

Не може без попечителя, освен в брачното производство. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от ограничено запретения без попечителско съдействие, ще е недопустим, поради ненадлежното упражняване на правото на иск;
иск за унищожаване на предварителния договор може да предяви само лицето с опорочена воля, след като бъде вдигнато запрещението.

Според мен, самият иск по чл. 33, ал.2 ЗС също ще е недопустим, защото няма спорно право, което да се защивата по исков ред и оттам липсва активна процесуална легитимация по този иск. Такова право ще възникне само ако предварителният договор бъде обявен за окончателен, тоест налице е продажба, в която ищецът да замести купувача, но не и докато производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е висящо.

[angel-of-justice]

Според мен съдът не е уведомен за ограничената дееспособност и докато същата не бъде релевирана (все пак ограниченото запрещение не стои изписано на челото), няма пречка да обяви договора за окончателен. А нотариусът - няма да е първият случай, в който нот. не проверява до край важните обстоятелства. И дори да се сключи нотариален договор, това не е пречка сделката да е унищожаема и да бъде унищожена впоследствие.

[petrova_dd]

по граждански казус , не го прочетох, но видях мнение. Мисля следното:
За да е допусим иска по чл.33 ищвцът трябва да се легитимира като собственик. При уважаване на иска по чл, 19 би станала собств, но не към релев. момент, а той е датата на пред. на иска по 33

[svettoslav]

Практика има точно по заем за послужване.Много интересна.Осъдън е на две инстанции,ВКС го оправдава,но по съвсем други причини-нямало "противозаконност" на поведението му.Останалите неща си ги има.
Друг е въпроса,че направо са го помилвали,така щото има обсебване в случая.

П.П. Що се отнася до самото "владение" по чл.206,вероятно би бил по-различен случая,ако му го е поискал не да се обади на Х,а да го разгледа

Макар че,както и да го погледнеш,и това е рузултат на правна сделка,т.к последната представлява "съглашение"(чл.8 ЗЗД),а такова несъмнено има-налице у уговорка,по силата на която собственика предава вещта на Х,безвъзмездно,за да се запознае последния с въшния й вид,с хорактеристиките й,доколкото е възможно това, и да я върне веднага след това.
Неизпълнението на правната сделка естествено влече и последици за страните.Ако не върне вещта-следват искове-вещни,владелчески и т.н. Така че пак имаме правно основание в случая.

Няма такова примерно,ако сме в съставите на чл.207 НК ! Тези особени случаи на обсебване не са свързани с правна причина(сделка),с оглед която дееца владее.

[miniscule]

по граждански казус , не го прочетох, но видях мнение. Мисля следното:
За да е допусим иска по чл.33 ищвцът трябва да се легитимира като собственик. При уважаване на иска по чл, 19 би станала собств, но не към релев. момент, а той е датата на пред. на иска по 33

Ищецът си е собственик , по точно - съсобственик . Като преживяла съпруга А. А е наследник на починалия

[frina_]

Ха, интересна хипотеза - предполагам и в случай на "даване на телефона само да го разгледа" ще е налице обсебване... струва ми се, че правното основание не трябва да се тълкува така, както в гр.право. В случая това може да е наистина някакъв ненаименуван договор, договор за услуга??

И ако приемем, че е налице обсебване, се поставя следващият въпрос - има ли съучастие м/у Петров, който има фактическата власт в/у телефона, и Стоян, който стои до него, но нищо повече не се казва в казуса, освен че двамата побягнали заедно. А в началото на казуса пише, че "се били събрали да изв. престъпления против собствеността".
Подбудителство няма.
За да има съизв. трябва и двамата да са участвали в изп. деяние, а тук само Петров участва. Освен това при обсебването субектът на прест. е особен.
Помагачество може би? Как му помага? Може би със самото си присъствие благоприятства извършителя, създава му известно спокойствие? Или може би помагачеството ще се прояви в това, че съдейства при реализирането на откраднатото.Струва ми се, че последното е вярно.
Мнения

[svettoslav]

Постави се от колега по-горе и въпросът за измамата при този случай.

Няма да забравя един казус,който решавахме преди 10г. има-няма в университета.
Всички скочиха "Измама" !!! Според мен не е никаква измама,макар и заблуждението да започва още във влака.

Един младеж,пътува с възрастна жена във влака и тя му споделя,че отива при вничката си на гости в София.Носи и малко пари и подаръци. Не знаела къде е точно,т.к за пръв път отива в столицата.
Онзи й казва,че ще я заведе на адреса,който му казала,ще и помогне да се види с внучката си .
Използувайки неосведомеността й,след слизането на гарата ,се качват в един трамвай,чиито маршрут няма нищо общо с адреса на внучката й.
Слизат на една произволна спирка,за която младежът казва,че съответствува на адреса.Тръгват по тротоара и докато вървят той "чистосърдечно" поискал да и помогне с тези тежки чанти.Тя му ги дала с голяма благодарност.Повървели още малко и стигнали до един голям блок,където дееца казал,че живее внучката.Все пак,с цел да провери това,казал на жената да го изчака там,а той ще отиде да погледне входа и апартамента.Чантите били у него към този момент;влязъл в единия от входовете,а бабата така и не видяла нито чантите,ните младежа,нито внучката си на това място.

Установило се след справка в МВР и по описанието на бабата,че млдежът е осъждан 4 пъти за различни измами.

[frina_]

Какъв колоритен казус Щом не е измама според теб, обсебване ли е?

[svettoslav]

Ха, интересна хипотеза - предполагам и в случай на "даване на телефона само да го разгледа" ще е налице обсебване... струва ми се, че правното основание не трябва да се тълкува така, както в гр.право. В случая това може да е наистина някакъв ненаименуван договор, договор за услуга??

Обсебване е,та пушек се вдига.
Има причина за даването.Имат си уговорка. На някого може би ще му изглежда повече свързано с обсебване ако онзи си го е взел да го гледа вкъщи(което предполага да се занимаваш с него,да му пробваш функциите,да манипулираш с обекта...) и да го върне утре.
Аз не виждам законен критерии,според който поведението "разглеждане на място на кратко време" да е нещо друго в НП-аспект.Дари ще го гледа вкъщи или в барчето, или пък пред него и после ще хукне да бяга...?

Помагачество може би? Как му помага? Може би със самото си присъствие благоприятства извършителя, създава му известно спокойствие? Или може би помагачеството ще се прояви в това, че съдейства при реализирането на откраднатото.Струва ми се, че последното е вярно.
Мнения

Ако от поведението му може да се заключи,че го окуражава-така е,макар и в малка степен е помагачество.

Значи,поначало в казусите нещата ги дават с няколко изречения и това създава затруднение.При решаването им за изпити трябва да се гледат стриктно фактите и няма как да се предполага че двамата имат умисъл за обсебването.В случая обаче,щом са се уговорили да посягат на чуждата собственост и в конкретната ситуация у никого от тях не е имало съмнение какво ще се случи с телефона на пострадалия(т.к тъкмо за това онзи му го иска)-значи е налице общ умисъл.

Самото реализиране после е друго престъпление,т.к следва отнемането и се върши след довършването му.Смятам,ако не е съучастник, си отговаря за в.укривателство,щом е участвал в реализацията.

[svettoslav]

Какъв колоритен казус Щом не е измама според теб, обсебване ли е?

Колоитен и екзотичен,т.к днес има моб. телефони и бабите се чакат на гарата,а не ходят да си търсят внучките по софийско пОле

Обсебване е естествено,какво друго да е?
За измама конкретната причина за предаването на благото причинява вредата.
Тук имаме "неосведоменост" на бабата.Законът обаче казва "...и с това причини нему или другиму".

Тоест точно неосведомеността става причина за обедняването,поради нея тя следва да даде багажа. А тя защо го дава,ЗАРАДИ ТОВА,ЧЕ Е НЕОСВЕДОМЕНА ЛИ;ЧЕ Е НЕОПИТНА ЛИ?

Май че е за това,че и тежи чантата,от една страна и че е помолена от Х да й помогне

А ако я бутне,понеже не му дала единия сак,където били парите и др. по-ценни работи сигурно нямаме грабеж,а пак измама?
Няма как да е така.Причина за своенето на вещите не е пряк резултат от неосведомеността,нито от лъжите на дееца. Той може да си я лъже през цялото време именно с цел да се добере до изгодната ситуация,при която да и отнеме(октрадне,обсеби.."ограби").
Това не е измама,а поведение,създаващо благоприятна ситуация за кражба или грабеж,до какъвто несъмнено(според обстоятелствата на казуса) щеше да се стигне,ако на бабето не й тежаха чантите!

П.П. Реален случай не неосведоменост,станала причина за измама е да ти дам 100 стари лева,понеже си германец лятото в центърна на Варна и не познаваш българските пари,а ти прибирам 50 евро ; 2лв. за 1 евро ги обменУваме тука.

[frina_]

АААА, разби ме Ще ми трябва малко време да осмисля аргументите ти Съответно да се съглася или не с тях.

Така, я да видим следния казус.

Ако лицето Х случайно вижда някакво лице (У) на улицата със скъп GSM и отиде при него и му каже, че е закъсал, колата му е примерно открадната, в нея са останали парите, документите и GSMa му, съответно моли У да му услужи с телефона си, за да се обади на приятелката си. У решава, че човекът наистина е закъсал и му дава телефона си. X обаче вместо да се обади на приятелката си, избягва с GSMa.

Това би следвало да е класическа измама, нали така? Никакво обсебване, никаква кражба.

[krishna]

Относно граждански казус:
Аз мисля обаче, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е допустим/разбира се в отделно производство, съпругата не е страна в производството по чл.19/. Дали е основателен това е друг въпрос, който ще се установява в хода на производството. Ако решението, с което се уважи по чл.19, ал.3 ЗЗД влезне в сила след предявяване на иска по чл.33, но преди приключване на съдебното дирене, тогава е налице нов факт и съдът следва да го съобрази съгласно чл.235, ал.3 ГПК при преценка за основателността на претенцията.
Възражието на У.У. за придобиване имота по давност може и да е основателено, ако към момента на приключване на съдебното дирене са изтекли 10 години от предаване на владението и докаже, че е владял постоянно и непрекъснато през целия период. Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД не прекъсва придобивната давност, защото не е вещен иск.
Съпругата иска обезпечение на иска по чл.33 чрез спиране на изпълнението. Това искане не е основателно, защото не е налице обезпечителна нужда - с иска по чл.33 тя се стреми да изкупи тази част от имота, която Х.А. валидно може да прехвърли на У.У., а изпълнението е насочено върху тази част от имота, която тя придобива като наследство - т.е. твърху нейната част.