Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1

[u3mamhukaa]

Валери всичко можеме всичко знаеме и все не можеме

Кво ше праиме не знам

Вчните кандитати

[valerieva_d]

Това за мен ли се отнася

[velikova_]

За посредственото извършителство се изисква умисъл, в случая деецът няма умисъл да причини смърт на пострадалото лице.

[valerieva_d]

Kолега, отворете учебника на Стойнов особена част, за този случай е отделено няколко абзаца

[u3mamhukaa]

Това за мен ли се отнася

За двама ни

[velikova_]

Хм, наистина е посредствено извършителство....ок, съгласна

[valerieva_d]

Да и аз бях озадачена като го четох за пръв път Според мен се изхожда от това , че е малолетно и поради тази "крехка" възраст излиза, че деецът би трябвало да съзнава вероятния резултат.



Колега u3mamhukaa , не може всички да са печеливши, аз лично не трърдя, че всичко знам, надявам се поне да е достатъчно на този етап

[velikova_]

Аз приех за себе си,че е налице непредпазливост, затова изключих посредственото извършителство. За мен този институт е просто едно подбудителство на лице, което не разбира свойството и значението на постъпките си. Но със Стойнов не споря

[svettoslav]

Здравейте.Да взема отношение по този интересен въпрос.

За да е налице посредствено извършителство наистина се изисква умисъл.Няма как да има изключение от правилото.Не съм срещал точно писаното от Стойнов.Не ми е под ръка и учебника.Както долавям от писаното тук,той сигурно твърди,че според тези обстоятелства,налице е допускане на резултата.

Това нещо не може да се приеме категорично. Всеки случай си е отделен.Във всеки отделен се изследва вината.Щом няма допускане-значи НЯМА.

Забележете чл.11 ал.5 НК. Въпросът е дали НК в случая изисква умисъл за квалифиц. признак по чл.149 ал.5 т.2 НК,както например за всички признаци по 116 НК. Там ако не знае че Х му е майка,че У е бремена,че детето е малолетно и т.н. няма умисъл за квалифицирано убийство. Ще си отговаря по 115,а това е отегчаващо обст/во.

Като че ли не се изисква умисъл за опита за самоубийство при блудството. Не че не може да има такъв.Тогава обаче възниква въпроса за съотношението на този състав с чл.127 НК.В такъв случай,може да се стори странно,но за мен е съвкупност от обикновено блудство(или със съответните други квалиф. признаци) плюс престъпление по чл.127 ал.1(освен ако е налице специалното положение на ал.3).
В момента пиша без да съм се подготвял нарочно по темата,но това е положението.
Интересно е,че при изнасилването има квалифиц. признак самоубийство,а при блудството няма.

Може би трябва да се види по-подробно този въпрос,защото като гледам съставите на изнасилването оставам с впечатление,че се изисква умисъл за квалифиц. признаци.

Което пък от своя страна поставя принципния въпрос какво ще стане ако е проявил небрежност по отношение самоубийството?!?
Излиза така, че имаме две престъпления-съответно изнасилване или блудство,заедно с причиняване смърт по непредпазливост по основния състав по чл.122 НК,ако и това да се случва чрез действието на самия пострадал(освен ако сме в хипотезата на чл.127 ал.4-което е във вр. с ал.3 НК).


П.П. Най-важното нещо е да се прецени чл.11 ал.5 НК във всеки случай.Дали съставът изисква умисъл или непредпазливост.Струва ми се,макар и само като прехвърлих сега уч. на Ив.Ненов,че при подобни увреждащи последици,дори при проявена непредпазливост,отговаря за по-тежкия резултат със съответния квалифиц. състав.
Тогава пък следва въпроса ако е действял умишлено по отношение на него,какво става?Вероятно пак същото,но с тази особеност,че ще се има предвид като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията.
Ако се погледне съд. практика сигурно точно това ще е и там-достатъчна е непредпазливост,вкл. за самоубийство или за опита съответно при блудството.

П.П. Какво се посочи обаче, интересен е въпросът при блудството когато е настъпило самоубийство.На прима виста,смятам че изибщо няма да е пресилено да се приееме,че дори и при настъпила смърт е налице този състав(оставям формата на вината),говорим за квалификацията при условие че вината съответства.

Щом като е направила опит-може да се приеме по-малкото в случая.С какво се уврежда дееца.Във всички случаи го има по-малкото.Няма начин да натъпи смъртта,пък да не си се опитал .Доста може да се говори,но чисто практически-скача от 8-мия етаж..до моментта на настъпване на биологичната смърт(а това може да стане и след месец примерно)-налице е опитът.В такова положение сме и в продължение на едно денонощие,докато я лекуват в токсикологията от самоотравянето и т.н.
Сигурно може да се спори,пък и важното е какво е в главата на порверяващите ,но защо да не може да се приеме това.Самата смърт също е отегчаващо обстоятелство. В тази връзка следния казус :

Осъден е по чл.149 ал.5 т.2 предл. последно.Влиза в затвора.Момичето след месец умира от травмите.Какво правим тогава? Да не би да е осъден за престъпление,което не е извършил,така щото е настъпила и смърт? И в тази връзка да следва да се приема,че никога не е имало опит за това? Времевият признак ли ще е определящ в случая?И колко време по-точно следва да мине от "опита" до смъртта?

[contralegem]

Според мен блудство с малолетен, от което е последвало самоубийство, следва да се квалифицира като особено тежък случай.

[valerieva_d]

Така, колега , за това, което сте писали ако умре, а дееца е осъден вече, е ясно , че няма как впоследствие да си изменяме обвинението и да искаме да с еосъди за по-тежко, следователно това е ирелевантно.
В конкретния случай ще ви преразкажа какво Стойнов е написал в учебника си.
Блудството с малолетен е умишлено престъпление и когато имаме последвал опит за самоубийство от малолетния, от субективна страна деецът трябва да е предвиждал това и да го е искал или допускал. Но тъй като в закона е квалифициран само опитът, авторът пише, че в случаите когато е последвало самоубийство е налице убийство при условията на посредствено извършителство. След това ни препраща в темата за Самоубийство, където по-подробно обеснява следното , че самоубиецът е лице, което може да формира самостоятелно и правно волята си и такова може да е само едно пълнолетно и вменяемо лице. Необходимо е да се съзнава ясно, че преприетото поведение е от състояние да се причини смъртта му и да цели това. Няма да има престъпление по чл.127, ал.1 НК, а убийство при условията на посредствено извършителство, ако деецът е въвел в заблуждение жертвата относно естеството на деянието и неговите свойства, при което пострадалия не е съзнавал, че предприетото от него ще причини смъртта му. По-надолу пише следното- Когато жертвата е лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, говорим за невменяемо лице, което не може да формира правно валидна воля, поради което отново имаме посредствено извършителство за убийство. По същите съображения склоняването на малолетен към самоубийство също е убийство при посредствено. И тук Стойнов препраща към Ненов.


Общо взето от всичко това аз го разбирам, че блудството в случая е вид подпомагане на малолетния към самоубийство и затова в случая деецът би следвало да се накаже за по-тежко укоримия резултат, след извършване на самоубийството. Явно това е и причината да не се включи конкретен квалифициращ състав на блудството, а като такъв да е само опитът.

[contralegem]

В такъв случай, ако е последвал опит за самоубийство, ще трябва да се квалифицира като опит за убийство при посредствено извършителство. Опит е възможен само при пряк умисъл, какъвто детето не може да формира, значи този състав (опит за самоубийство) е невъзможен, така ли? Самоубийството обаче само по себе си не е престъпление, поради което и какво е субективното отношение на детето към самоубийството и може ли то да формира такова е ирелевантно. Трябва от обективна страна да се установи, че детето е предриело такива действия/бездействия, които са от естество да причинят биологичната му смърт, както и че те са следствие от извършеното блудство. Ако блудствалият е действал с умисъл да доведе детето до самоубийство, тогава ще има посредствено извършителство на квалифицирано убийство, но ако не се установи такъв умисъл у дееца, тогава фигурата на посредствения извършител е невъзможна, и ще има особено тежък случай.

[svettoslav]

В такъв случай, ако е последвал опит за самоубийство, ще трябва да се квалифицира като опит за убийство при посредствено извършителство. Опит е възможен само при пряк умисъл, какъвто детето не може да формира, значи този състав (опит за самоубийство) е невъзможен, така ли? Самоубийството обаче само по себе си не е престъпление, поради което и какво е субективното отношение на детето към самоубийството и може ли то да формира такова е ирелевантно. Трябва от обективна страна да се установи, че детето е предриело такива действия/бездействия, които са от естество да причинят биологичната му смърт, както и че те са следствие от извършеното блудство. Ако блудствалият е действал с умисъл да доведе детето до самоубийство, тогава ще има посредствено извършителство на квалифицирано убийство, но ако не се установи такъв умисъл у дееца, тогава фигурата на посредствения извършител е невъзможна, и ще има особено тежък случай.

Не бих могъл да се съглася,при наличието на чл.127 ал.2 НК.

А това за "правно валидната воля",където бил писал Стойнов е доста странно.Каква е тая воля и какви са тия глупости.Непълнолетния каква воля има(при условие,че действията върши валидно само със съгласието на родителите)?
Що се отнася до невменяемо лице-то и тук-чл.127 ал.2 си предвижда състав.Ако ли пък приравняваме дадено малолетно лице към такова,което "не разбира свойството или значението и не може да ръководи..."-то и за него важи това положение.

Няма да има престъпление по чл.127, ал.1 НК, а убийство при условията на посредствено извършителство, ако деецът е въвел в заблуждение жертвата относно естеството на деянието и неговите свойства, при което пострадалия не е съзнавал, че предприетото от него ще причини смъртта му

Това е съвсем,съвсем отделна работа,колега.Очевидно е в този пример,че "самоубиецът" изобщо не е такъв.

В такъв случай, ако е последвал опит за самоубийство, ще трябва да се квалифицира като опит за убийство при посредствено извършителство. Опит е възможен само при пряк умисъл, какъвто детето не може да формира, значи този състав (опит за самоубийство) е невъзможен, така ли?

Това го казвате вероятно във връзка с писаното от колежката,цитирала Стойнов.

Странно наистина е твърдението,че при последвало самоубийство трябвало да е посредствено от страна на дееца.
А ако имаме чл.152 ал.4 т.1 и 3 ?-хем е малолетна,хем имаме самоубийство. По страните критерии на г-н Стойнов излиза,че и тук имаме посредствено.Имаме,ама друг път.Законът си го е превидил този особен състав,изключващ убийството.

Що се отнася до първоначалния въпрос,но с тази допълнителна особеност,че е искал да доведе детето до самоубийство,както посочвате колега-то тогава пак отиваме по чл.127 ал.2 НК,като едновременно с това имаме и неквалифицирано блудство.
Ако е допускал смъртта е по-интересния въпрос,защото като четем чл.127,извън ал.3,като че ли излиза,че ще имаме отделно умишлено убийство чрез допускане,но по 116,т.к детето е малолетно.

Считам обаче че квалифиц. признаци може да се осъществят и умишлено и дееца пак си отговаря за това престъпление.Тоест дори дееца да е допускал,че изнасилената(съответно-пострадалото при блудството дете) може и да си посегне на живота-пак ще си отговаря по чл.152 ал.4 /чл.149 ал.5 т.2,а не за отделно убийство или пък са такова по 127 ал.1 или 2-ако е малолетна.

Относно блудството-ако има и самоубийство,а не само опит-сложният въпрос е в случаите когато е проявил небрежност-дали наред с блудството имаме и чл.122 НК или пък самоубийството се вписва в чл.149 ал.5 т.2 НК,доколкото е нещо повече от визираното там.
Дали случаят е особено тежък евъпрос,който се разглежда наред с другите квалифиц. признаци.Така че аз не бих го разглеждал като изключващ квалификацията по някои от признаците по т.2 примерно.Това си върви наред с т.2.
Според мен няма пречка да имаме особено тежък случай както при проявен умисъл,така и при непредпазливост по отношение на смъртта.
Така смятам.

[velikova_]

Стойнов приема, че деецът е имал умисъл за блудството, следователно от този негов умисъл би могло да се приеме, че е искал или допускал и самоубийството, с което аз лично също не бих могла да се съглася. В случая деецът нито иска, нито допуска самоубийството, още пък по-малко би могло да се приеме, че щом има умисъл за едно престъпление, това автоматично означава, че има умисъл и за друго. В такъв случай примерно следва да се изключи и смесената вина - причиняване смърт по непредпазливост, вследствие умишлено нанесена телесна повреда.
Ако деецът умишлено склонява към самоубийство и с действието си е наясно, че би последвало такова и го иска или се отнася безразлично към този факт, може да приемем, че е посредствено извършителство.
Ако обаче деецът е действал непредпазливо аз лично бих го квалифицирала като съвкупност от блудство и непредпазливо убийство, съгласно чл.11, ал.5 - ако не се изисква умисъл за настъпването на допълнителни общественоопасни последици, то деецът отговаря ако по отношение на тях е действал непредпазливо.
Ако пък не може да му се вмени вина - нито умисъл, нито непредпазливост, то за мен деянието следва да се квалифицира като особено тежък случай - с оглед вредноносните последици, които са настъпили - самоубийството на пострадалото дете.

[aniii]

Колеги вие съвсем ме объркахте! Добре,коя норма ще се приложи в случая,имаме блудство,имаме и убийство,имаме и малолетно лице?

[valerieva_d]

Така да уточним 2, 3 неща.

1.- правно валидна воля, се отнася за пълнолетно и вменяемо лице, както съм писала в предния си пост. Следователно малолетните НЕ могат да формиорат такава воля.

2.- в първия абзац се говори по принцип кога бихме имали убийство при посредствено извършителство

3. - относно невменяемо, в случая пълно запрещение, се обеснява , че пак имаме убийство и което важи и за малолетните.

4.- Всеки сам си решава, аз лично не смятам на този етап и на казуса ако има нещо подобно да споря със Стойнов

5.- Съгласна съм с колежката Великова, осносно вече как да се определи правната квалификация на деянието при умисъл или при непредпазливост.

6.- Искам само да изложа следното си схващане. Относно блудството винаги имаме пряк умисъл, от тук следва, че деецът е искал или е допускал, че извършвайки такова престъпление върху дете под 14 години, поради особеностите на психиката на децата на тази възраст, би следвало да се доведе до опита за самоубийство, което и законът си го е калифицирал. В случая няма особено значение дали е бил пряк или евентуален относно опита, а не блудството. Ако има само опит си е квалифицирано и сме само там. НО ако самоубийството е довършено си имаме убийство и ще обесня защо смятам. За да се доведе детето да извърши самоубийството означава, че психиката му се е увредила значително вследствия на блудството и тук деянието блудство аз го приемам , че се явява един вид подпомагане детето да се самоубие. Т.Е. Както всички знаем деецът при посредствено извършителство използва невменяемо/малолетно в случая лице да извърши дадено престъпление. В случая нашия това престъпление си е убийство. Ако го нямаше блудството нямаше да се стигне и до самоубийството.
В зависимост тук веше от вината ще се види дали е само убийство или по непредп.+блудство

7.- Друг е въпросът, че мисля, че е крайно време да го въведат като квалифициращо както е при изнасилването, за да не се стига до излишни спорове.

[svettoslav]

Колеги вие съвсем ме объркахте! Добре,коя норма ще се приложи в случая,имаме блудство,имаме и убийство,имаме и малолетно лице?

Посредствено извършителство с блудстващи признаци на изнасилване

[svettoslav]

Както се казва в оная песен : "...Лале ли си,зюмбюл ли си,гюл ли си..."
http://www.google.bg/url?q=http://vbox7 ... 4oYo7RntFA
Слушай внимателно и ще разбереш!

[svettoslav]

Ако деецът умишлено склонява към самоубийство и с действието си е наясно, че би последвало такова и го иска или се отнася безразлично към този факт, може да приемем, че е посредствено извършителство.

Тук има две коренно различни неща.
За да склоняваш (умишлено) някого към нещо,то ясно е че целта е именно това нещо.Тоест всякога е налице пряк умисъл за тая цел.
Няма абсолютно никакво значение,че дееца съзнавал възможността това да се случи,но е бил наясно,че може само евентуално да се случи...
Или-няма някакъв "евентуален" умисъл вътре в самото склоняване.Какво означава в тази връзка "да се отнася безразлично към този факти" ? Тези неща са извън прекия умисъл(очаквания,преценки,безразличие )

Щом е искал самоубийството-точка по въпроса.Само че това е престъпление по чл.127 ал.2.

Парадоксалното е,че ако във връзка с блудстването е допускал смъртта от последващо поведение на малолетното лице-тогава отиваме към друга съвкупност-блудството,наред с убийство по 116 ал.1 т.4(ако не е налице 127 ал.3 НК).

Обективно погледнато допускането на убийство,вкл. и при изнасилването е доста рядко нещо.Изключително брутални посегателства,групови похождения,съпътствувани с разни извращения, е възможно да породят у някого съзнание,че може да се случи после и най-тежкото.

[valerieva_d]

точно поради това Стойнов казва, че блудството може само с пряк умисъл. Но за опита за самоубийство действа с пряк или евентуален, подари Малолетието на жертвата. Всичко идва от малолетието, законодателите са решили, че това е повратния камък да се смята , че при самоубийство деецът би следвало да се наказа за по-тежко укоримото престъпление, каквото е убийството, отколкото да го сметне за склоняване към самоубийство.