защита срещу незаконосъобразен отказ по 508 ГПК

[babyboopk]

Здравейте колеги,
Никак ме няма в изпълнителното производство и това е причината да помоля за съвет от "врелите и кипели". Случаят на кратко е следният: запорираме вземането на длъжника ни към ЧСИ (т.е. сумата която ЧСИ е събрал и си чака сроковете да изтекат, за да го изплати). В срока по 508, ЧСИ отговаря че не признава вземането (естествено), защото същото е цедирано от ден преди нашия запор (в съобщението се казва само че има цесия от еди коя си дата и че взискател вече не е лицето Х). Самото изпълнително дело, няма да ви описвам как се води (липсват документи, няма номерация на страници... последователността на постъпване на документите, т.е. прилагането им към делото не е в последователността, в която са вход номера и т.н.).
Та с оглед на фактите изтъкнати по-горе пита се аз какво мога да направя срещу незаконосъобразния отказ на ЧСИ (незаконосъобразен е, защото се е цедирало друго вземане, няма уведомяване на длъжника по ИД, да не говорим, че самата цесия е антидатирана .....) Мислех за иска по 401 от ГПК, но препращането към 435 и 440... не ми се връзва с ... това, което аз целя...
Благодаря предварително на отзовалите се

[babyboopk]

Така, като чета (Сталев) май в случая защитата ми няма да е това което си мислех... ами Възлагане за събиране или вместо плащане, само дето не мога да си обясня, това ... май не е възможно в рамките на обезпечително производство ... т.е. трябва да си водя иск по 134 от ЗЗД (кашата в главата ми е пълна )

[tokvil]

Доколкото разбирам ЧСИ-то, от което сте недоволна се явява трето задължено лице. В отношенията ви с него не сте страна по изпълнително производство - вие сте страна по процесуално правоотношение с вашия ЧСИ като такъв, чрез който сте наложили запора.
Мисля, че защитата ви е по реда на чл. 452, ал. 3 от ГПК, каквато би била във всички други случаи, когато третото задължено лице откаже плащане на запорирана сума. То, впрочем, винаги е в правото си да оспорва съществуването на вземането, което длъжникът има срещу него.

[babyboopk]

Да, ЧСИ се явява ТЗЛ, но за съжаление, така са входирани документите (т.е. поредността на входящите номера), че цесията е входирана преди запорното съобщение (т.е. разпореждането е си е действително и 452 ал. 1 е неприложим, не сме в тази хипотеза). Но пък отказът да се признае вземането е незаконосъобразен..... и както по всичко личи, аз няма как да го "заставя" да признае вземането.....

[tokvil]

Ако цесията е налице и е валидна, какво прави отказа на третото задължено лице незаконосъобразен?!?

[babyboopk]

Не исках да навлизам в подробности относно валидността на цесията, но все пак, няма уведомяване на длъжника към момента на отказа по 508, а и самото прехвърлено вземане е различно от това, което е запорирано (по страни и по размер), да не говорим, че в деня, в който се твърди да е представена цесията.... такъв договор по делото нямаше... с две думи .... "нещата" са натъкмени.
Нещото, което мен ме притеснява, че всяко ТЗЛ в такъв случай, може да каже че не признава вземането (и то без никакви аргументи) и няма механизъм за ответна реакция на кредитора (няма глоби, няма искове... нищо)... или аз поне не намирам и не се сещам за нищо .....

[tokvil]

ЧЛ. 99, ал. 3 ЗЗД

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Ако няма данни, че цесията е съобщена, значи обратно на казаното от вас чл. 452 не е неприложим, защото отказът е незаконосъобразен на това основание - не е настъпил ефектът на цесията. Друг е въпросът, че се спори (включително се спореше и в този форум) дали уведомяването на длъжника от предходния кредитор е наистна необходимо, за да има валидна цесия.
Друг е и въпросът, че поредността на постъпилите по делото документи лесно може да се манипулира. Изходящ/входящ номер от предходен ден се намира без особено затруднение предвид това, че книгите за тези номера се водят в електронен вид.

[babyboopk]

Аз изхождам от факта, че цесията е с предхождаща запора дата ..... но пък може да имате право .... все пак ефекта на цесията не е настъпил .... не знам ..... ще се поровя в практиката, а ако вие имате аргументи в подкрепа приложимостта на 452 ще съм благодарна да ги споделите

[neutralen]

Мисля, че изобщо не се спори "дали уведомяването на длъжника от предходния кредитор е необходимо за да има валидна цесия" - просто това е изискване на закона - чл.99, ал.3 от ЗЗД.

[tokvil]

Мисля, че изобщо не се спори "дали уведомяването на длъжника от предходния кредитор е необходимо за да има валидна цесия" - просто това е изискване на закона - чл.99, ал.3 от ЗЗД.

За мен е безспорно. Законът е ясен.
Но имам смътни спомени за някакви такива дискусии тук, които сметнах за нужно да отбележа.

[kalahan2008]

Никак ме няма в изпълнителното производство и това е причината да помоля за съвет от "врелите и кипели". Случаят на кратко е следният: запорираме вземането на длъжника ни към ЧСИ (т.е. сумата която ЧСИ е събрал и си чака сроковете да изтекат, за да го изплати).

Да, ЧСИ се явява ТЗЛ

Нещо тук не ми е ясно или не е обяснено както трябва: как така Вашият длъжник има да взема от ЧСИ??? Може би става въпрос за вземане, което Вашият длъжник има от трето лице, но в това правоотношение ЧСИ не се явява ТЗЛ (трето задължено лице), а орган по принудително изпълнение. По изпълнителното дело Вашият длъжник е кредитор, но негов длъжник не е ЧСИ, а третото лице, което е длъжник по това изп. дело. Задължението да изпълни е на ТЗЛ, а не на ЧСИ. Връчено ли е надлежно запорно съобщение до ТЗЛ (длъжникът на длъжника)? Кога - преди или след като е събрана сумата от този длъжник по другото изпълнително дело? Доброволно ли е събрана сумата или принудително?
Действително съществува странната конструкция "запор на вземането на Х по изпълнително дело №....на ЧСИ еди-кой си", но аз лично не съм много убеден, че трето задължено лице по такъв запор е ЧСИ.

[babyboopk]

Никак ме няма в изпълнителното производство и това е причината да помоля за съвет от "врелите и кипели". Случаят на кратко е следният: запорираме вземането на длъжника ни към ЧСИ (т.е. сумата която ЧСИ е събрал и си чака сроковете да изтекат, за да го изплати).

Да, ЧСИ се явява ТЗЛ

Нещо тук не ми е ясно или не е обяснено както трябва: как така Вашият длъжник има да взема от ЧСИ??? Може би става въпрос за вземане, което Вашият длъжник има от трето лице, но в това правоотношение ЧСИ не се явява ТЗЛ (трето задължено лице), а орган по принудително изпълнение. По изпълнителното дело Вашият длъжник е кредитор, но негов длъжник не е ЧСИ, а третото лице, което е длъжник по това изп. дело. Задължението да изпълни е на ТЗЛ, а не на ЧСИ. Връчено ли е надлежно запорно съобщение до ТЗЛ (длъжникът на длъжника)? Кога - преди или след като е събрана сумата от този длъжник по другото изпълнително дело? Доброволно ли е събрана сумата или принудително?
Действително съществува странната конструкция "запор на вземането на Х по изпълнително дело №....на ЧСИ еди-кой си", но аз лично не съм много убеден, че трето задължено лице по такъв запор е ЧСИ.

Запорирано е вземането на нашия длъжник към ЧСИ (вземането е събрано и стои по сметката на ЧСИ и чака да бъде изплатено). Сумата не е събрана доброволно. Запора е повече от .... странен, но е факт, съдът е допуснал тази мярка, наложен е и след налагането (получаване на запорното съобщение) се оказва че има цесия от преди 2 дни.... ден в който по делото нямаше и следа от договор за цесия, искане за конституиране на нов взискател и т.н.
По въпроса за уведомлението до длъжника намерих едно решение на апелативен съд, което казва, че "разпоредбата на 99 ал. 4 ЗЗД не е приложима и е без значение дали е уведомен длъжника за това цесията да породи ефект"
Моят въпрос е какво "аджеба" правим, когато отказа на ТЗЛ да признае вземането е неоснователен , незаконосъобразен ..... като не сме в рамките на изпълнително производство и не може да се поиска възлагане на вземането вместо плащане ....? Единствения отговор до който стигам е 134/135 от ЗЗД, но и той в случая е неприложим... т.е. форма за въздействие върху ТЗЛ да изплати вземането/ да не изплаща на кредитора си няма .... !!! Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

[kalahan2008]

Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

Ами грешите, ЧСИ не е длъжник на Вашия длъжник, затова и не е ТЗЛ. Той не е страна по материалното правоотношение, а има само и единствено процесуални правомощия в изпълнителния процес - представлява орган, който го ръководи. Ами ако беше ДСИ, кой според Вас щеше да е "длъжникът" - Държавата или конкретният ДСИ?

[tokvil]

Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

Ами грешите, ЧСИ не е длъжник на Вашия длъжник, затова и не е ТЗЛ. Той не е страна по материалното правоотношение, а има само и единствено процесуални правомощия в изпълнителния процес - представлява орган, който го ръководи. Ами ако беше ДСИ, кой според Вас щеше да е "длъжникът" - Държавата или конкретният ДСИ?

Не бъркате ли? Мисля, че описаната от питащата/питащия ситуация е друга. Доколкото разбрах налице са две изпълнителни производства, по които едно и също лице е в различни качества. По първото производство (при ЧСИ 1) е длъжник, а по второто (при ЧСИ 2) същото лице е взискател. Явно претенцията е насочена към втория ЧСИ, който е събрал сума, която трябва да предаде на взискателя, явяващ се длъжник по първото изпълнително производство. От тази гледна точка защо втория ЧСИ да не е трето задължено лице спрямо воденото при първия ЧСИ изпълнително производство?

[kalahan2008]

От тази гледна точка защо втория ЧСИ да не е трето задължено лице спрямо воденото при първия ЧСИ изпълнително производство?

Защото не е налице материално правоотношение между взискателя по второто изп. дело и втория ЧСИ, въз основа на което да възникне задължението. Между тях е налице единствено процесуално правоотношение.

[babyboopk]

Да право е на всеки длъжник (в случая ТЗЛ по 508) да оспорва вземането си, но ..... не може да го оспорва просто като "тропне с крак" и каже няма такова вземане .... или греша

Ами грешите, ЧСИ не е длъжник на Вашия длъжник, затова и не е ТЗЛ. Той не е страна по материалното правоотношение, а има само и единствено процесуални правомощия в изпълнителния процес - представлява орган, който го ръководи. Ами ако беше ДСИ, кой според Вас щеше да е "длъжникът" - Държавата или конкретният ДСИ?

Не бъркате ли? Мисля, че описаната от питащата/питащия ситуация е друга. Доколкото разбрах налице са две изпълнителни производства, по които едно и също лице е в различни качества. По първото производство (при ЧСИ 1) е длъжник, а по второто (при ЧСИ 2) същото лице е взискател. Явно претенцията е насочена към втория ЧСИ, който е събрал сума, която трябва да предаде на взискателя, явяващ се длъжник по първото изпълнително производство. От тази гледна точка защо втория ЧСИ да не е трето задължено лице спрямо воденото при първия ЧСИ изпълнително производство?

Ситуацията е подобна ..... две лица са едновременно длъжник едно на друго и едновременно кредитори едно на друго, (естествено има и други усложнения), но по повод въпроса ЧСИ е ли ТЗЛ, хм.... мисля че е добре да се помисли по този въпрос, но моето питане сега, в конкретния случай е свързано с друго.
Ако се абстрахираме от проблемния момент е или не е ТЗЛ, по принцип какво се случва, когато ТЗЛ откаже да признае вземането неоснователно и не сме в рамките на изпълнително производство (защото едното производство по установяване на вземането все още не е приключило), за да поискаме възлагане.... чакаме докато не са налице основанията за това ли ?

[kalahan2008]

По принцип при отказ на ТЗЛ да изпълни запора може да му се наложи глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК или да се възложи на взискателя за събиране или вместо плащане (чл. 510 ГПК). При възлагане за събиране взискателят може да предяви иск срещу ТЗЛ и ако го спечели, да се снабди с изп. лист директно срещу ТЗЛ. Но обикновено на взискателите не им се занимава, затова на практика чл. 510 почти не се прилага.
В случая обаче едва ли единият ЧСИ ще наложи глоба на своя колега, остава вторият вариант - да се води иск срещу втория ЧСИ (когото Вие смятате за ТЗЛ), който по мое лично мнение ще бъде отхвърлен, защото той не е ТЗЛ.
Според мен най-правилно е при наличието на две насрещни вземания да се извърши прихващане.
Имам един въпрос - говорите за цесия на вземането на длъжника от ТЗЛ, бихте ли уточнили кои са страни (цесионер и цедент) по този договор за цесия и дали ЧСИ е една от страните в него. Защото ако не е, това просто потвърждава моята теза, че ЧСИ не е ТЗЛ.

[babyboopk]

СИ не е страна по договора. Но той ни се явява ТЗЛ, защото е запорирано вземането на взискателя към него и съответно СИ му е дал срока по 507 да отговори.... (за момента не искам да навлизам в подробности и размисли дали е ТЗЛ).
Благодаря Ви много колеги за мненията Ви, за съжаление случаят приключи и по мое мнение с несправедлив развой