Разноски на присъединен кредитор

[silverstone]

Присъединен ипотекарен кредитор сме по изпълнително дело , образувано от първия по ред ипотекарен кредитор. Имаме ИД и възбрана на процесния имот при друг ЧСИ. Следва продажба на имота , разпределение, и отказ да ни бъдат изплатени разноските по ИД, на основание , че не са „ разноски по имота „ (разбирай , при съответния ЧСИ , при който е осъществена ПП). Становището на ЧСИ е ,че това е „утвърдена практика”. Отказ имаме не само за адвокатския хонорар , но и за разноските по ИЛ и ИД при колегата ЧСИ !?!
Постарах се да открия „утвърдената практика” ….но не открих такава !?!
Някой има ли представа на какво основание, ЧСИ „неглижират” императивните разпоредби на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД по отношение на присъединените взискатели ?
Благодаря предварително!

[gudio]

Прочетете си пак "императивните разпоредби":

от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски

Вие ли сте внесли таксата за опис, Вие ли сте платили депозит за вещо лице ? Щеше ли да Ви бъде приятно, ако някакъв хирографарен кредитор беше пратил пълномощник-адвокат с хонорар от 100 000 лв. и да отиде цялата цена на имота за покриване на тези негови "разноски" ?

[silverstone]

.......мнението на gudio...е бла...бла...,колега...направете си труда да прочетете постинга по внимателно ...за какви хирографарни кредитори ми говорите...а и разноските са направени за продадения имот ...но при друг ЧСИ!...не претендираме разноски ,които не са свързани с процесния имот....и въпреки това ...отказ !?! ...На какво снование се отказват разноски ,"императивните разпоредби" при нас са спазени !

[gudio]

Хирографарния беше за пример - Вие сте почти в същата ситуация с втора по ред ипотека, пък на всичкото отгоре претендирате разноски по... друго изпълнително дело. Ясно е, че сте "набримчили" някакъв огромен адвокатски хонорар с надеждата да отхапете от вземането на първия по ред ипотекарен, ама няма как да стане. Като сте толкова сигурни в правотата си - обжалвахте ли разпределението, вместо да мрънкате по форумите

[silverstone]

...за сега отказът е ..предварителен!...и за това обжалването предстои!...а ,отворих темата..защото,подобно е становището и на други ЧСИ!...и съвсем добронамерено,наистина искам да разбера...ако има практика за отказ...нека да я видим....защото ,ако днес съм ..втори по ред и претендирам разноски...следващия път ..може да съм първи...та за това ..да знам!...макар ,че каква практика ...като ,при ИД нямаме произнасяне на ВКС!?!

[gudio]

Крайно време е да отворя май една тема с пишман-способи "как да прецакаме взискателя в изпълнителното производство", идеята се зароди тук http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=48358#p470298
Само, че тук предлаганият "способ" дори не заслужава да бъде включен в класацията. Ако забелязвате няма и други мнения по темата - просто е очевидно невършещ работа и безинтересен.
Значи - длъжникът ипотекира имота си, като вижда, че не може да изплаща задължението си "рефинансира" с втора ипотека, обикновено симулативна, защото кой е този луд кредитор, който ще впише втора ипотека, освен ако първата не е за сума < 10 % от цената на имота. Отделно длъжникът издава десетина записи на заповед и т.н. Когато кредиторът с първата по ред ипотека образува изпълнително производство, се присъединяват още 30 кредитора и всички искат "предпочтително" да им се изплатят разноските по изпълнението преди вземането по ипотеката Да, бе и един мармот....

[portokal]

Бре, и веднага побърза да присъединиш придобивната давност към пишман-способите.

[gudio]

Бре, и веднага побърза да присъединиш придобивната давност към пишман-способите.

Не забравяй и обявяването на финансираната с ипотечен кредит продажба за симулативна

[silverstone]

...да ,бе ...всички искат да прецакат взискателя...че,даже и една цяла глава от ГПК ....може и да не Ви харесва колега,но дори и хирографарните кредитори имат права ...когато разноските им са свързани с имота...без подробностите по чл.444 ГПК и следващите...а ,"прецакания взискател" има защитата по 464 ГПК ...и т.н.

[REVOLUTION]

Крайно време е да отворя май една тема с пишман-способи "как да прецакаме взискателя в изпълнителното производство", идеята се зароди тук viewtopic.php?t=48358#p470298
Само, че тук предлаганият "способ" дори не заслужава да бъде включен в класацията. Ако забелязвате няма и други мнения по темата - просто е очевидно невършещ работа и безинтересен.
Значи - длъжникът ипотекира имота си, като вижда, че не може да изплаща задължението си "рефинансира" с втора ипотека, обикновено симулативна, защото кой е този луд кредитор, който ще впише втора ипотека, освен ако първата не е за сума < 10 % от цената на имота. Отделно длъжникът издава десетина записи на заповед и т.н. Когато кредиторът с първата по ред ипотека образува изпълнително производство, се присъединяват още 30 кредитора и всички искат "предпочтително" да им се изплатят разноските по изпълнението преди вземането по ипотеката Да, бе и един мармот....

В конкретния казус мисля като gudio.Идеята на привилегията е че присъединените кредитори се ползват от изпълнителните действия предприети от взискателя и имат същите права каквито има и първоначалния взискател.Затова е редно първия взискател да получи разноските за действията по обезпечаването на принудителното изпълнение от които и присъединените се ползват без да са внесли разноски.Следователно при няколко изпълнителни дела при различни СИ върху един и същи имот е правилно от тези разноски да се ползва кредитора по чието изпълнително дело е осребрено конкретното имуществото.

[gudio]

В конкретния казус мисля като gudio...

Чудо на чудесата ВЕрно иде краят на света, май...
Иначе обяснението ти е много добро и ако на silverstone пак не му стане ясно след него - ще го включвам в списъка.
Silverstone, засега най-много привърженици среща "способът" с придобивната давност - виж цитираната тема Тук преглътни загубата - нИ моЙш прецака тоз ипотекарен кредитор, но виж какво широко поле за изява предоставя способът с давността, наречен "Portokal-Revolution" Всички `орица с 20- и повече годишни ипотечни кредити просто да подпишат един антидатиран предварителен договор с уговорка за предаване на владението на купувача и само след 7-8 годинки последният си вади нот. акт по обстоятелствена проверка и придобива имота по давност "чист от тЯжести". Ей това му викам способ ! Сей отсега, за да жънеш след десетина години. Нещастни банкери-лихвари, не знаете вие какво ви чака

[silverstone]

[ludi]

Ето малко практика на питащия, дано да е доволен
Решение № 64 от 18.01.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 90/2010 г., ГО, 6-ти с-в, докладчик съдията Мария Златанова
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
чл. 278 ГПК
чл. 457, ал. 1 ГПК
чл. 460 ГПК
чл. 462, ал. 2 ГПК
чл. 463 ГПК
чл. 492, ал. 3 ГПК
чл. 495 ГПК
Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези, които са по обезпечаването и принудителното изпълнение и които ползват останалите кредитори. Ползата в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 се отнася и до двете хипотези - на вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение и на вземания за разноски по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. Притезанието е изпълняемото право, а разноските за издаване на изпълнителен лист, тоест на съдебния акт, който ще удостовери правото на принудително изпълнение, предпоставя липса на удовлетворено притезание.



Производство по чл. 278, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Обжалвано е разпределение от 15.07.2009г., извършено по изп. д. № **************/2009г. на частен съдебен изпълнител Т. Л.
Жалбоподателят Т. Б. АД, със седалище и адрес на управление гр. С., *** не е доволен от обжалваното действие на съдебния изпълнител и твърди то да е неправилно и извършено при допуснати съществени нарушения на закона. Излага доводи за това, че неправилно в разпределението на общата сума са включени разноските на присъединените кредитори Г. Б. и Г. С., неправилно е приет като разноски прекомерно завишен адвокатски хонорар на Г. С., а по отношение на взискателя Т. В. неправилно му е разпределена сума от 4 262.63 лв, след като се е отказал като купувач на имота. Твърди се тази сума да е недължима, тъй като следва да се приложи разпоредбата на чл. 495 от ГПК за отговорност за вреди и разноски по публичната продан, а не да се възстановяват направени от същия взискател разноски по изпълнението. Възразява се и за това, че в т. 3 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД при разпределението не са включени разноските на "Т. Б." АД, които също се обхващат от ипотеката, като обезпечение. Прави се възражение по процедурата за нарушение на чл. 460 от ГПК, тъй като, без да е налице внесена сума от наддавача Г. Б., обявен за купувач на продаваемия имот, е изготвен протокол за разпределение на сумите. Моли да се отмени изготвеният протокол-разпределение и да се дадат указания за правилно прилагане на закона.
Постъпило е възражение по жалбата на Г. И. Б. - присъединен взискател по изпълнителното дело. Излагат се подробни доводи срещу твърденията в жалбата за неправилност на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Възразява се, че всички взискатели по изпълнителното дело-първоначални и присъединени, имат равни права и им се дължи предпочтително удовлетворение на направените разноски. По отношение на твърдението за завишен адвокатски хонорар се излагат доводи за липса на своевременно възражение срещу размера по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Неправилно според взискателя Б. е и твърдението, че не се дължи приемане на разноските на взискателя В., поради отказа му като купувач. По процедурното възражение се излага подробно становище за приложение на специалната разпоредба на чл. 495 от ГПК. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърдят действията на ЧСИ Т. Л. Претендират се разноски.
В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ Т. Л. излага подробни аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното разпределение. Твърди обект на привилегия да са всички разноски по изпълнителния процес, включително и тези по издаване на изпълнителен лист, които по същество са част от притезанието и са включени в самия съдебен акт. Счита, че вземанията за разноски на първоначалния и присъединените взискатели се ползват с еднаква привилегия. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар счита, че е извън правомощията на съдебния изпълнител да редуцира размера, а освен това не е и бил сезиран с подобно искане. Възразява за допустимостта на жалбата в частта за определяне размера на адвокатския хонорар и твърди да е просрочена, тъй като жалбоподателят е знаел за така приетия размер още при постановяване на разпределението от 10.06.2009г., влязло в сила на 22.06.2009г. Сега, според съдебния изпълнител жалбоподателят е легитимиран да обжалва само включването на хонорара изобщо в обсега на сумите за разпределяне, както и относно реда, в който тази разноска е включена. Но правото да се обжалва размерът й било преклудирано. По възражението за недължимост на разноските на взискателя В., поради отказа му като купувач в публичната продан, мотивите са, че липсва процесуално основание за подобна санкция, а отговорността по чл. 495 от ГПК касае доказването на вреди в исков процес, които нямат връзка с разпределените разноски. Твърди се още да не е налице нарушение на чл. 460 от ГПК.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените твърдения и възражения и приложеното изпълнително дело, намери за установено следното:
Жалбата е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, видно от приложеното копие от пощенски плик на л. 530 от изп. дело и поради това е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по изп. д. № ************** по описа на ЧСИ Т. Л. е образувано по молба на Т. В. с длъжници Р. Д., Т. Т. и О. М. въз основа на изпълнителен лист против тях. В хода на изпълнението като взискатели са се присъединили настоящият жалбоподател "Т. Б." АД, гр. С., Г. Б. и Г. С. За удовлетворяване вземанията на кредиторите, принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, собственост на длъжника Р. Д., който е изнесен на публична продан. Върху същия имот, видно от изпълнителното дело, в полза на жалбоподателя е учредена договорна ипотека с размер на обезпеченото вземане 95 215,36 лв. Тоест, "Т. Б." АД е с качество на ипотекарен кредитор. Видно от разпореждане от 30.06.2009 г. на съдебния изпълнител /л. 425 от изпълнителното дело/ след приключване на публичната продан първоначално за купувач е бил обявен взискателят Т. В., като преди това е било извършено разпределение по чл. 495 ГПК /л. 396/, влязло в сила на 22.06.2009 г. Поради изтичане на срока по чл. 492, ал. 3 ГПК и невнасяне от страна на обявения за купувач на определената сума за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, с разпореждането от 30.06.2009г. е поканен за купувач взискателят "Т. Б." АД. В определения му 7-дневен срок последният не е заявил писмено желание за това и с разпореждане от 08.07.2009г. /л. 440/ съдебният изпълнител е поканил следващия по реда на наддавателните предложения взискател Г. И. Б. Така се е стигнало до постановлението, обективирано с протокол по чл. 493 ГПК от 15.07.2009г. /л. 456/, с което е обявен за купувач на имота, обект на принудителното изпълнение, Г. И. Б., взискател по делото. Въз основа на това е изготвено и обжалваното разпределение /л. 498/, с което общата сума от 64 800 лв, представляваща най-високата предложена цена на взискателя Б. е разпределена съобразно правилото на чл. 136 от ЗЗД, първо за вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, след това за вземанията на държавата за данъци върху имота и накрая за обезпеченото с ипотека вземане.
По така извършеното разпределение се оспорва, на първо място, обстоятелството, че по т. 1 - вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, в разпределената сума са включени разноски и на взискателите Г. Б. и Г. С., които са присъединени такива и според жалбоподателя направените от тях разноски не следва да се включват в разпределението. Разноски в този смисъл били само тези, свързани с имота, предмет на публичната продан и направени от кредитора във връзка с образуването на изпълнителното дело. Съдът намира, че възражението е основателно, но по малко по-различни мотиви от посочените. Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези, които са по обезпечаването и принудителното изпълнение и нещо повече, които ползват останалите кредитори. Ползата в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 се отнася и до двете хипотези - на вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение и на вземания за разноски по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. Водещото е да са налице разноски, които са направени така, че ползват и другите кредитори, като в първата хипотеза е без значение връзката между разноски и конкретен имот, а във втората хипотеза привилегията се разпростира не върху цялото длъжниково имущество, а само върху конкретния имот, който е бил предмет на косвените искове. Вярно е, че съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, но това не прави автоматично разноските му привилегировани, както впрочем това се отнася и за първоначалния взискател. Водещото тук е действията, които са предприети от съответния кредитор да са такива, че да ползват останалите кредитори и именно поради това, разноските за тях да се дължат предпочтително. Противното би дало възможност за злоупотреба от страна на по-късно включилите се в изпълнителния процес взискатели да "лежат на гърба" на първоначалния взискател, а да се ползват с привилегия. Ето защо, съдът намира, че неправилно в обжалваното разпределение като вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са приети разноските за издаване на изпълнителен лист и за адвокатски хонорари на присъединилите се взискатели Г. Б. в размер на 1 970 лв. и Г. С. в размер на 7 960 лв. Тези разноски са по принудителното изпълнение, но те не ползват по никакъв начин останалите кредитори и затова не са привилегировани. Следва тук да се отбележи в допълнение на горното, че изпълнителните листове на тези взискатели не са тези, въз основа на които е образувано настоящото изпълнително производство, за да ползват по някакъв начин останалите кредитори и не е вярно, че разноската по издаване на изпълнителен лист, след като е включена в съдебния акт съставлява част от притезанието, както се твърди в мотивите на съдебния изпълнител. Притезанието е изпълняемото право, а разноските за издаване на изпълнителен лист, тоест на съдебния акт, който ще удостовери правото на принудително изпълнение, предпоставя липса на удовлетворено притезание. Да, разноски за издаване на изпълнителен лист се ползват с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, но само по отношение на този кредитор, който е започнал изпълнителния процес първи и по този начин е предизвикал извършването на процесуални действия, посредством които се е достигнало до удовлетворяване на вземанията и на присъединилите се кредитори, тоест те по някакъв начин са се възползвали от поведението на тази кредитор.
По възражението за прекомерност на адвокатски хонорар от 4 500 лв, който е включен към разноските на взискателя Г. С. и в този смисъл, поради основателността на първото възражение по жалбата, е безпредметно обсъждането на това, все пак следва да се отбележи, че същото е несвоевременно направено едва с настоящата жалба, а не в хода на изпълнението и поради това, е и неоснователно.
Впрочем, не е вярно, че съдебният изпълнител не е компетентен да разглежда подобни възражения, ако те са направени своевременно пред него. Аргумент за това е именно систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Неправилно е и становището, че в тази част жалбата е недопустима, тъй като този адвокатски хонорар в същия размер е бил предмет на предходното разпределение от 10.06.2009г., което не е било обжалвано и е влязло в сила, а и не е в обсега на чл. 435 от ГПК. В случая, производството касае специалната хипотеза на чл. 463 и чл. 435 от ГПК не намира приложение, а след като е налице ново разпределение, нов акт на съдебния изпълнител, то налице е и нова възможност за обжалване, независимо от съдържанието на предхождащото го разпределение, което не е проявило действие. Такава е логиката на процесуалните правоотношения.
Неоснователно е другото възражение на жалбоподателя, касателно разноските на първоначалния взискател Т. В. Законодателят не свързва по никакъв начин отказът на обявения за купувач на имота взискател да внесе определената с разпределението сума със санкция да не може да получи удовлетворение на вземанията си, включително и привилегированите такива. Еднакво процесуално право е да се купи изнесеният на публична продан имот или да се откаже в хода на проданта, включително и след като е бил обявен за купувач. Възможните неблагоприятни последици са обезпечени с отговорността за вреди и разноски по проданта, възведена в разпоредбата на чл. 495 от ГПК, но само доколкото такива вреди са настъпили и то доказано в отделен исков процес.
По отношение на възражението, че разноските на жалбоподателя следва да се прибавят към вземането по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, тъй като ипотеката обезпечава вземането ведно с лихви и разноски, съдът намира, че по т. 3 от цитираната разпоредба съдебният изпълнител е разпределил всичко, което остава след разпределяне на привилегированите вземания, като от общата оставаща сума за това кое е главница и кое разноска не се дължи вътрешно разпределение. В този смисъл, възражението е несъстоятелно и дори и основателно, няма как да обективира някакви последици в рамките на обжалваното разпределение.
По отношение на твърдяното нарушение на чл. 460 от ГПК поради извършване на разпределение, без да е налице предварително внесена от наддавача сума, съдът намира, че тук предварително внасяне на такава сума не е нужно, тъй като наддавачът е и взискател. Вземането му играе ролята на задатък или според размера, и на предварително внесена продажна цена. Затова и взискателите не внасят задатък /чл. 489, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това, че разпределението тук се извършва преди да е внесена продажната цена, е нормата на чл. 495 от ГПК. Изрично се определя отделен едноседмичен срок след разпределението за внасяне на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Тази особеност следва от обстоятелството, че когато ролята на наддавач и взискател съвпадат, може да не се наложи изобщо да се внася предложената цена. Затова и предвиждането е да се извърши разпределение и тогава да се определи наддавачът - взискател колко и дали да внесе определена сума.
Ето защо и с оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че поради основателността на първото възражение относно неправилното включване в разпределението на разноски на двама от взискателите, които не се ползват с особената привилегия на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, обжалваното разпределение ще следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение от 15.07.2009г., извършено по изп. д. № **************/2009г. на частен съдебен изпълнител Т. Л.
ВРЪЩА изпълнително дело № **************/2009 г. на частен съдебен изпълнител Т. Л. за изготвяне на ново разпределение на сумата от 64 800 лева, представляваща най-висока предложена цена от взискателя Г. И. Б. за определяне съразмерните части на вземанията на взискателите, като при отделяне на суми по т. 1 за изплащане на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение да не се включват разноските за изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение на взискателите Г. И. Б. в общ размер от 1 970 лв и на Г. И. С. в общ размер от 7 960 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Забележка: Потвърдено с Решение № 408 от 16.04.2010 г. на ПАС по в. гр. д. № 370/2010 г., което е окончателно.

[REVOLUTION]

Що изчезват мнения по тая тема.Липсва едно на портокал , едно мое и на kpavlova.

[silverstone]

....добре де,ами какво следва с моята ипотека.....заличава ли се....или следва имота и след ПП..ако се заличава...по какъв ред !?!....ако не се заличи....имам ли привилегията по 136 ЗЗД и срещу новия собственик !?! ...такива ми ти работи си мисля четейки 433 (2) ГПК! ...Благодаря на колегата ludi за практиката.....по късно ще приложа решение на САС с противното становище....ама май колкото съдилища ..толкова и мнения ....докато го пишех .....срещнах 175 ЗЗД !...така ,че долното ...заличава горното!...е,в този случай... е лошо...

[portokal]

Аз моето мнение сама го изтрих. Бях писала, че мисля като вас, но после взех да се чудя - не за конкретния случай, тук щом разноските са по друго изп. дело, не би трябвало да има особен спор, а за това, дали разноските по изпълнението, които не са пряко свързани с конкретно имущество на длъжника (адвокатското възнаграждение на присъединения взискател, в частност), наистина са извън т. 1.
Но вероятно да, а и бай Г. би трябвало да е наясно с "утвърдената практика", аз не съм.
*
А, сега прочетох и копираното решение на ПдОС.

[gudio]

Благодаря на колегата ludi за практиката.....по късно ще приложа решение на САС с противното становище...

Още не е обжалвал разпределението, но вече е уредил съответното бъдещо решение на САС
Ашколсун

[consultant]

Що изчезват мнения по тая тема.Липсва едно на портокал , едно мое и на kpavlova.

Модераторски панел
Логове на тема
Последни действия

Потребителско име - Потребителско IP - Време - Действие

kpavlova ***.***.***.*** 16 Яну 2012 15:22 Изтриване: мнение
» Re: Разноски на присъединен кредитор

portokal ***.***.***.*** 16 Яну 2012 11:59 Изтриване: мнение
» Re: Разноски на присъединен кредитор

П.П. По разбираеми причини ІР са заличени

[kpavlova]

Няма интрига при мене, признавам си, с искрено разкаяние за стореното
Сама си изтрих поста.Мотиви : писаното не е в полза на питащия, от една страна.От друга страна- не бях чела и писала във форума отдавна, пък забих в Изпълнително производство, в което съм "ъпсолютен "капацитет, признат у нас и в други градове /не съм кой знае какъв практик в тая област ми е мисълта/Трето, точно като такъв капацитет взех, че се изказах последна...
Та , на въпроса, постнах части от две решения на апел.съд по частни жалби срещу разпределение на присъединени взискатели.Съображенията да не се възприемат доводите на жалбоподателя са сходни, съществените мотиви са:

Формулировката на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този ред са вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се ползват и останалите взискатели. Действително съгласно чл.457 от ГПК присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, но това не прави автоматично разноските му привилегировани, а касае процесуалните възможности и положението на присъединения взискател в изпълнителното производство. За да се приеме едно вземане за разноски за привилегировано по смисъла на чл.136, т.1 ЗЗД е необходимо действията, които са предприети от съответния кредитор да са такива, че да ползват останалите кредитори и именно поради това разноските за тях да се дължат предпочтително. В този смисъл е и тълкуването на разпоредбата от първоинстанционния съд, който правилно е отчел, че вземането за разноски, направени само в полза на взискателя-жалбоподател „Е"Е. не са от категорията на предвидените в чл.136, т.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД определя реда на привилегиите, като на първо място се удовлетворяват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

От редакцията на текста следва да се направи извод, че за да се признае правото на предпочтително удовлетворение на вземанията за разноски, те трябва да отговарят на следните кумулативно предвидени предпоставки: да са свързани с обезпечаването или с принудителното изпълнение на притезанието, да са направени за имота, върху който е насочено изпълнението, и то така, че от тях да се ползват всички взискатели. Само тогава те ще попаднат в първи ред при изготвяне на разпределението

.


Обратното на това становище не съм срещала
П.П. Революшън, признай си сега и ти

[silverstone]

Равносметката до тук е 5:1 срещу присъединения взискател ....нооо... едно е да искаш,...друго е да можеш(знаеш),...а трето и четвърто е ...да го направиш ( да защитиш интереса на клиента...изключвайки "шиканирането"-бррр...на процеса)! ..за това уважаеми колеги ..прочетете и научете:

РЕШЕНИЕ № 1774 ОТ 10.11.2010 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1479/2010 Г., ГО, VІІ С-В НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, седми състав, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

=======================Претендира се постановяване на решение, с което сумите от 17 400 лв. - дължими разноски за адвокатско възнаграждение и 846 лв. - разноски за обикновена такса по образуване на изпълнително дело пред ЧСИ А. Ц., се определят за разпределение в полза на присъединения ипотекарен кредитор по изпълнителното дело, а именно настоящия жалбоподател.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението - взискателят "БАКБ" АД насочил изпълнение върху ипотекираните в негова полза недвижими имоти, сред които и трите гаража, предмет на изпълнение по изпълнителното дело и обезпечаващи неговото вземане. Макар и присъединен кредитор жалбоподателят имал еднакви и равни права (арг. чл. 457 от ГПК) с първоначалния кредитор, вкл. и по отношение на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - т. е. за направените разноски по изпълнението.
================================================
Съдът, като прецени данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат окръжният съд е приел, че претендираните от жалбоподателя "БАКБ" АД - гр. С. суми не отговарят на изискванията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, поради което не се ползвали с правото на предпочтително удовлетворение. Посочено е, че нито сумата от 17 400 лв. - дължими разноски за адвокатско възнаграждение, нито таксата от 846 лв., представлявали разноски за имота, предмет на публичната продан - ТРИ броя гаражи. Посочената привилегия била само за взискателя - "Р. (Б.)" ЕАД, който направил разноските за продажбата на процесните гаражи. Намерил е, че оспорените действия на съдебния изпълнител са проведени законосъобразно, което е наложило потвърждаването им.
Решението е неправилно. (курсивът мой silverstone)
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и чл. 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски.
Привилегията на текста по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има предвид разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение върху вещта (в случая трите гаража), приключило с нейното осребряване и получаване на суми, предмет на оспореното разпределение между кредиторите. По силата на чл. 457, ал. 1 от ГПК, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, което налага извод, че нему не може да се отрече правото на предпочтително удовлетворение от цената на продадения имот за понесените в изпълнението разноски, от вида на претендираните. Ето защо, жалбоподателят - "БАКБ" АД, като присъединен взискател, се ползва с право на предпочтително удовлетворение на вземането си за разноски от стойността на имота, който е осребрен, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски - чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Елиминирането му досежно неговото вземане с такъв произход, от ред първи по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, не е в съгласие със закона. Последният признава и гарантира на всички взискатели по изпълнителното дело - първоначални и присъединени, равни права, при което им се дължи - в еднаква степен - предпочтително удовлетворение за направените разноски. Противното е лишено от правна и житейска логика. Настоящият съдебен състав намира, че ползването на привилегия за разноските и от страна на присъединилия се взискател, не толерира пасивното поведение на другите кредитори на длъжника, които по-късно се включват в изпълнителния процес, образуван по инициатива на първоначалния взискател. Това е една възможност за реализиране на принудителното изпълнение в рамките на едно дело (и от съображения за процесуална икономия), предпоставящо и по-бързото, и успешно удовлетворяване на кредиторите на длъжника, което е основата цел на изпълнителното производство. Ето защо, при възползването на определени кредитори от тази възможност за присъединяване, се налага, че не може да съществуват различия относно режима, на които са подчинени определи привилегировани вземания на тези кредитори (взискатели - било то първоначални или присъединени), тъй като те по дефиниция се ползват с еднакви и равни права.
В обобщение, решаващият състав счита, че сумите от 17 400 лв. - дължими разноски за адвокатско възнаграждение и 846 лв. - разноски за обикновена такса по образуване на изпълнително дело пред ЧСИ А. Ц. (№ 574/2009 г.), направени от присъединилия се взискател - "БАКБ" АД със седалище и адрес на управление гр. С., във връзка с удовлетворяването й като ипотекарен кредитор на същия длъжник, от продажбата на 3 броя гаражи, предмет на принудителното изпълнение, следва да се включат за разпределение в полза на този кредитор. Що се отнася до извършването на самото разпределение - т. е. каква част от сторените от присъединилия се взискател разноски ще се удовлетворят предпочтително от постъпилата от продажбата на процесните три броя гаражи сума, то е от изключителната компетентност на съдебния изпълнител. Затова и съдът не може да замести изпълнителния орган в тази му дейност. Извършеното разпределение с протокол от 21.04.2010 г. ще следва да се отмени изцяло, тъй като съобразяване с правилото на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, от страна на съдебния изпълнител изисква заделяне на суми в полза на настоящия жалбоподател по ред първи, с последица отнемане на суми от следващите редове, т. е. касае се за цялостно преизчисляване на разпределението.
Липсата на съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд в обжалваното решение налага последното да бъде отменено, ведно с потвърденото с него разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 319/2009 г. на Г. Ц. - ЧСИ с рег. № и район на действие Благоевградски ОС, извършено и предявено с протокол от 21.04.2010 г.
Изложеното предполага връщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение на така постъпилата от продажбата на процесните 3 броя гаражи сума, съобразно реда на чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД и съразмерно на вземанията на двамата кредитори.
Воден от горното, апелативният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 15.06.2010 г. (изведено под № 598/16.06.2010 г.) по гр. д. № 446/2010 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 319/2009 г. на Г. Ц. - ЧСИ с рег. № и район на действие Благоевградски ОС, извършено и предявено с протокол от 21.04.2010 г.
ВРЪЩА делото на Г. Ц. - ЧСИ с рег. № и район на действие Благоевградски ОС, за изготвяне на ново разпределение на постъпилата от продажбата на процесните 3 броя гаражи сума по изпълнително дело № 319/2009 г. по описа на същия, съобразно указанията в обстоятелствената част на настоящото решение.
Решението е окончателно.