МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

от **portokal** » 30 Сеп 2010, 11:32

Аргументите около чл. 60 от ЗКИ са във връзка със законосъобразността на заповедта за незабавно изпълнение. Там с пропускането на срока за обжалване нещата са приключили. Остават само възраженията по същество - същите, които ще се направят и в исковото производство.

от **Melly** » 30 Сеп 2010, 11:35

Не съм съгласна, че извлечеието от сч. с/ки може да бъде само от два реда - общ р-р на главницата и лихвите.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца, 16.06.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:

Председател:Мария Аджемова
Членове:Пенка Петрова
Мл. съдия:Елена Донкова

като разгледа докладваното от мл.съдия Елена Донкова частно гражданско дело N`406 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, във вр.чл.420, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.М.Н. ***, чрез процесуалния му представител адвокат К.К. от ВАК срещу определение № 298 от 22.02.2010 г., постановено по ч.гр.дело № 2224/2009 год. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлено искането му за спиране на принудително изпълнение по изп.д.№ 163/2010 г. на ЧСИ рег.№ 721 В.Й.
В жалбата са изложени твърдения, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съда не е съобразил, че в процесния случай са изпълнени и двете хипотези на чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, а именно, че вземането на кредитора "М." АД е обезпечено по реда на чл.181, ал.2 ЗЗД с ипотека върху недвижим имот, както и че искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства, от които се установява, че задължен е друг правен субект, различен от жалбоподателя. Представени са писмени доказателства.
Ответната по жалбата страна "М." АД, гр.С., редовно уведомена, не е подала отговор и не е изразила становище по частната жалба.
Настоящият съдебен състав, след като прецени становището на частния жалбоподател, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред Врачанския районния съд е образувано по заявление на "М." АД - гр. София по чл. 417, т.3 ГПК, с което дружеството е поискало да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.М.Н. ***, за парично вземане произтичащо от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 23, том ІХ, рег.№ 9784, нот.дело № 1169 от 2007 г. и договор за заем от 23.08.2007 г., в качеството му на трето задължено лице - ипотекарен длъжник.
Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 417 ГПК, както и че се касае за редовен по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК от външна страна акт, който удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане на заявителя против длъжника, районният съд е издал заповед № 1496/02.10.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя, като е присъдил следните суми: главница в размер на 12 097,03 лева лв. и законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното й изплащане, заплатена държавна такса в размер на 474,57 лева, както и сумата от 824,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Образувано е изпълнително дело № 163/2010 г. по описа на ЧСИ В. Й. с район на действие Окръжен съд - гр.Враца. Заповедта е връчена на длъжника на 17.02.2010 год., ведно с покана за доброволно изпълнение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК частният жалбоподател Н. е подал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и на основание чл.420, ал.2 ГПК е направил искане за спиране на незабавното изпълнение. С определение № 298 от 22.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 2224/2008 г. по описа на ВрРС, първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на принудителното изпълнение, като е указал на заявителя "М." АД гр.София правото на иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.
При така установените факти, настоящия въззивен състав направи следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна с право на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран в закона и срещу съдебен акт от категориите на обжалваемите с частна жалба.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По делото няма данни кога е връчен препис от атакуваното съдебно определение на жалбоподателя, поради което следва да се счита, че частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок.
Настоящият съдебен състав намира, че от съдържащите се по делото доказателства, както и от представените с частната жалба допълнителни писмени доказателства, е налице основание за спиране на принудителното изпълнение. От приложеното по делото заверено копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 23, том ІХ, рег.№ 9784, нот.дело № 1169 от 2007 г. се установява, че частният жалбоподател Н. има качеството на трето задължено лице - ипотекарен длъжник, като е обезпечил вземането на кредитора "М." АД, гр.С. с ипотека на свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.В., ул."А. К." № *, вх.*, ет.* ап.*. Съдъбният състав счита също, че искането за спиране на принудителното изпълнение е подкрепено и с убедителни писмени доказателства, които удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, но не срещу жалбоподателя, в качеството му на третото задължено лице - ипотекарен длъжник, а срещу "А." ООД, гр.В. - страна по представеното по делото заверено копие от договор за заем от 23.08.2007 г.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 298 от 22.02.2010 г., постановено по ч.гр.дело № 2224/2009 год. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлено искането му за спиране на принудително изпълнение по изп.д.№ 163/2010 г. на ЧСИ рег.№ 721 В. Й., като вместо него постановява:
СПИРА изпълнението по изп.дело № 163/2010 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721, с район на действие Врачански окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

от **Гост.** » 30 Сеп 2010, 11:37

Не съм на домашния компютър и съжалявам но не мога да посоча съдебната практика, която съм събрала.
Това е нещо първо попаднало ми, малко в страни.
И, да не се заблуждаваме, всички добре знаем, че няма да има спиране на изпълнението.

Да, Портокал, безспорно си права, но вече, предполагам във времето, ще имаме втора ПП...

от **ykovachev** » 30 Сеп 2010, 11:42

Хмм, да, във връзка с мнението на Революшън да се коригирам: не съм имал предвид обезпечение на иск по 390 и сл. ГПК. Но все пак смятам, че може чрез обезпечение да се спре изпълнението. Мисълта ми витае около 245 ГПК, защото ми се струва, че при ЗНИ пак имаме допуснато предварително изпълнение срещу длъжника, макар и не със съдебно решение. Въпросът е: има ли какво да се даде като обезпечение. Иначе според мен си струва да се опита.

от **Melly** » 30 Сеп 2010, 11:45

Трябва да установи, че е плащал редовно, а не че извлечението е непълно (но той наистина не е плащал).

Тук не съм съгласна. Щом Кр е приел плащане, макар и неточно, това означава, че единстваното утежнение за Дл е прилагане на наказателна лихва за забава, която е уговорена в договора.

от **Melly** » 30 Сеп 2010, 11:48

ykovachev написа:Хмм, да, във връзка с мнението на Революшън да се коригирам: не съм имал предвид обезпечение на иск по 390 и сл. ГПК. Но все пак смятам, че може чрез обезпечение да се спре изпълнението. Мисълта ми витае около 245 ГПК, защото ми се струва, че при ЗНИ пак имаме допуснато предварително изпълнение срещу длъжника, макар и не със съдебно решение. Въпросът е: има ли какво да се даде като обезпечение. Иначе според мен си струва да се опита.

Хм..., няма друго имущество за допълнително обезпечение на дълга освен ипотеката върху имота, прдмет на ПП, но пък към молбата по 420, ал.2 съм приложила доказателства, че е наложена възбрана от ЧСИ върху имот на единия съдлъжник.

Уеб-сайт · от **REVOLUTION** » 30 Сеп 2010, 11:48

ykovachev написа:Хмм, да, във връзка с мнението на Революшън да се коригирам: не съм имал предвид обезпечение на иск по 390 и сл. ГПК. Но все пак смятам, че може чрез обезпечение да се спре изпълнението. Мисълта ми витае около 245 ГПК, защото ми се струва, че при ЗНИ пак имаме допуснато предварително изпълнение срещу длъжника, макар и не със съдебно решение. Въпросът е: има ли какво да се даде като обезпечение. Иначе според мен си струва да се опита.

Да с обезпечение си става-420 aл.1 ГПК.

Иначе във връзка с поста на poli_g съм напълно съгласен , приемам че даденото извлечение от банката не е отговаряло на изискванията на закона , но това е аргумент в производството по обжалване на ЗНИ , не мисля че ще се вземе в предвид по чл.420.
Съгласен съм и с това и че изявлението на банката за предсрочна изискуемост трябва да достигне до длъжника , но мисля че не е необходимо с отделен , изричен документ да се прави това.Според мен с ЗНИ това уведомяване е постигнато.

Уеб-сайт · от **REVOLUTION** » 30 Сеп 2010, 11:50

Melly написа:
Трябва да установи, че е плащал редовно, а не че извлечението е непълно (но той наистина не е плащал).

Тук не съм съгласна. Щом Кр е приел плащане, макар и неточно, това означава, че единстваното утежнение за Дл е прилагане на наказателна лихва за забава, която е уговорена в договора.

+1 Ето това вече е сериозен аргумент в процеса по чл.420 ГПК!

от **Гост.** » 30 Сеп 2010, 11:54

Според мен с ЗНИ това уведомяване е постигнато.

Ако е вярно ( а то е), че по чл. 410 съобщението за издадена ЗИ е и покана до длъжника, в тази хипотеза( при ЗНИ) някак този миг ми се размива, така щото процеса е необратим.... особено ако се стекат толкова субективни грешчици.

от **Melly** » 30 Сеп 2010, 11:59

Съгласен съм и с това и че изявлението на банката за предсрочна изискуемост трябва да достигне до длъжника , но мисля че не е необходимо с отделен , изричен документ да се прави това.Според мен с ЗНИ това уведомяване е постигнато.

Не съм съгласна. Изявлението следва да предхожда ПДИ. Нали самото то е условие да се завърти машината по заповедното производство. :roll:

П.П. Извинявам се, но трябва да излезна. Ще ви прочета когато се върна. Благодаря ви за дискусията. Много полезна е за мен.

от **portokal** » 30 Сеп 2010, 12:00

REVOLUTION написа:
Melly написа:
Трябва да установи, че е плащал редовно, а не че извлечението е непълно (но той наистина не е плащал).

Тук не съм съгласна. Щом Кр е приел плащане, макар и неточно, това означава, че единстваното утежнение за Дл е прилагане на наказателна лихва за забава, която е уговорена в договора.

+1 Ето това вече е сериозен аргумент в процеса по чл.420 ГПК!

Т.е. само защото кредиторът е приел частично плащане по вече предсрочно изискуемото задължение, то отново е станало неизискуемо в неплатената част?
Не виждам никакво основание за подобно твърдение. :roll:

Уеб-сайт · от **REVOLUTION** » 30 Сеп 2010, 12:02

portokal написа:]

Т.е. само защото кредиторът е приел частично плащане по вече предсрочно изискуемото задължение, то отново е станало неизискуемо в неплатената част?
Не виждам никакво основание за подобно твърдение.

Мдаа!Щом няма предоговаряне си права.

от **Melly** » 30 Сеп 2010, 12:08

А извършено плащане и прието от Кр по предсрочно изискуем кредит какво означава според вас, като за основание във вносната б/ка е посочено "вноска по просрочен кредит" :roll:

И като такова е прието от Кр?

Коректното действие от страна на Б е било да приеме плащане с основание "вноска по предсрочно изискуем кредит". :roll:

от **portokal** » 30 Сеп 2010, 12:11

Ами плащане си означава. Но останалата част от задължението, неплатената, си остава изискуема. Не виждам причина да се смята, че кредиторът или приема само пълно плащане, или губи "облагата" от предсрочната изискуемост.
Не мисля, че има значение как точно е нарекъл длъжникът задължението си във вносната бележка, плюс че аз лично голяма разлика не виждам: кредитът (и) затова е станал предсрочно изискуем, защото е просрочен.

от **Гост.** » 01 Окт 2010, 01:27

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 331 ОТ 28.11.2008 Г. ПО Ч. Т. Д. № 306/2008 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Върховен касационен съд - Търговска колегия, І т. о. в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

Като изслуша докладваното от съдията Проданова ч. т. д. № 306 по описа за2008 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на "Обединена българска банка" АД срещу определението от 02.10.2008 г. по ч. гр. д. № 3053/08 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на "ОББ" АД срещу разпореждането от 16.04.2008 г. по гр. д. № 11432/2008 г. на Софийския районен съд 28 с-в. С него първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на банката за издаване на основание чл. 417 т. 2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя М. Х. М. и поръчителя А. К. И. Позовал се е на липсата на обявяване по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предоставен на М., поради неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски.

Частният жалбоподател "Обединена българска банка" АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа позоваване на задължителната съдебна практика - ТР № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, както и на противоречивата практика на Софийски градски съд, съдържаща се в необжалваеми съдебни актове - чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение чл. 280, ал. 1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, поради това, че произнасянето на въззивния съд не съдържа противоречие с т. 6 на ТР № 1/2004 г. на ОСТК. Тази част на тълкувателното решение на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС съдържа произнасяне по предсрочната изискуемост само при предпоставките по т. 1 - 4 на чл. 432, ал. 1 ГПК и че наличието на тези изчерпателно изброени предпоставки се установяват по исков ред. Просрочието досежно погасителните вноски, като основание за предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита не се установява по исков ред, а настъпва или се установява извънсъдебно. Последиците при просрочие съставляват клауза в договора за кредит, поради което с общия текст на ал. 1 на чл. 432 ТЗ, законодателят изрично е ограничил основанията по т. 1 - 4 от другите основанията за предсрочна изискуемост, предвидени в договора.

Произнасяне по същество ще следва да бъде допуснато, обаче, тъй като тълкуването на това, какъв е обсегът на съдебната проверка, относно предпоставките по чл. 417 т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ съставлява съществен и материалноправен, и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Необжалвемите съдебни актове са постановени по реда на чл. 237, б. "в" ГПК (отм.) - извлечения от сметки, удостоверяващи просрочие на периодични задължения на длъжниците по договори за банкови потребителски кредити, обуславящо предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. Една част от окръжните съдилища приемат, че за да е налице предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и оттук - издаването на изпълнителен лист за тази сума, би следвало банката да удостоверила и изричното (предхождащо молбата по чл. 237 ГПК (отм.) уведомление до длъжника и/или поръчителите, че упражнява правото си да направи цялото си вземане предсрочно изискуемо. Позоваването е на текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. При позоваване на същия закон, друга част от съдилищата приемат, че самата молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо, поради което исканията за издаване на изпълнителен лист са удовлетворени.

Такова различно тълкуване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и практиката на окръжните съдилища по предходния процесуален ред е обусловило и произнасянето на съдилищата по искания за издаване на заповед за изпълнение по реда и на основание чл. 417, т. 2 ГПК, основаващи се на същия материален закон, тъй като процесуалният ред е сходен с този по ГПК - 1952.

Процесният договор е сключен през 2003 г. при действието на Закона за банките (ЗБ). Молбата на "ОББ" АД за издаване на заповед за изпълнение е депозирана на 15.04.2008 г. при действието на ГПК - 2007 г. и ЗКИ, уреждащ и заварените правоотношения по договори за кредит.

Предвиденият в договора срок за издължаване на кредита е 5- годишен, като сумите за погасяване са разсрочени на 60 равни месечни анюитетни вноски. С чл. 15 на договора са регламентирани правата на банката за едностранни действия в случай на неизпълнение на някоя от клаузите от страна на кредитополучателя. С ал. 2 на чл. 15 е предвидена възможността банката да има право да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане на 2 погасителни вноски. Именно на ал. 2 на чл. 15 от договора се е позовал кредиторът "ОББ" АД при искането си за издаване на заповед за изпълнение. Неплащането от страна на длъжника на повече от 2 погасителни вноски е безспорно.

Възможността за предсрочната изискуемост на задължението и упражняването на възможността от страна кредитора за осъществяване на такава трансформация, съставляват две различни хипотези. Първата настъпва обективно с просрочието на две вноски. Втората съдържа два кумулативни елемента: обективен - наличието на две просрочени вноски и субективен - волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане. Отговорът на въпроса дали волята следва да бъде "обявена" по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и поръчителите в предхождащ молбата по чл. 410 вр. чл. 417, т. 2 ГПК (чл. 237, б. "в" ГПК - 1952) момент или като момент на "обявяване" следва да се счита самата молба, обуславя и противоречивата съдебна практика.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно е първото становище. Аргументите за това произтичат не само от тълкуването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а и от клаузите на самия договор, обвързващ страните. Както бе посочено по-горе, действията, които банката има право да предприеме при неизпълнение на договора от кредитополучателя са изброени в 5 алинеи на чл. 15. Няма разграничение, относно това кое действие при неизпълнение на коя от клаузите би могло да бъде предприето, а действията са следните: 1. Да прекрати предоставянето на суми по кредита или да промени условията за неговото ползване; 2. Да направи предсрочно изискуем целият ползван кредит при неплащане на две погасителни вноски; 3. Да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми по нормативно предвидения ред; 4. Да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането си върху всяко едно от предоставените обезпечения; 5. Да прехвърли вземането си на трети лица.

Преди всичко, формулировката на ал. 2 на чл. 15 на договора не е императивна, а диспозитивна, доколкото в общия текст на чл. 15 е използван терминът "банката има право", като изброяването по ал. 1 – ал. 5 има по-скоро алтернативен характер. Това е така и поради обстоятелството, че при разглежданата в случая хипотеза, освен обявяването на предсрочна изискуемост, банката би могла (евентуално) да прехвърли вземането на трети лица (ал. 5) или да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми (т. 3) от всички сметки на кредитополучателя и поръчителите (разплащателни, влогови, депозитни), съобразно съгласието и обезпеченията по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 и чл. 17, ал. 5 от договора.

Това тълкуване на договора налага извод, че за банката - кредитор съществува възможност да упражни правата си по различни предвидени в договора способи. Тази възможност кореспондира с предвиденото в ал. 2 на чл. 60 ЗКИ задължение за обявяване в случай, че избраният от банката способ е да събере целият неиздължен остатък от кредита предсрочно. Не може да бъде споделено тълкуването на "ОББ" АД, че обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ се извършва с депозирането на молбата по 410 вр. чл. 417, т. 2 ГПК. Анализът на ал. 2 на чл. 60 ЗКИ "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечение от счетоводните си книги" налага извод, че законодателят е предвидил 2 хипотези, при които съдът може да бъде сезиран по реда на ГПК: 1./ Когато кредитът или отделни негови вноски не са издължени на падежа (без кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем) и 2./ Когато кредитът е бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на две или повече вноски. Т. е. обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването и, има значение за определянето на момента от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам - началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност и пр.

Правилно съдилищата са приели, че непредставянето от страна на "ОББ" АД на доказателства за такова обявяване обуславя отказ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 ГПК.

Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила определението от 02.10.2008 г. по ч. гр. д. № 3053/08 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 426 ОТ 16.07.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 332/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

При секретаря след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т. д. № 332 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "О" АД, гр. С. срещу определение № 1022/15.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1022/09 г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 20/09 г. на Първомайския районен съд за отхвърляне на заявлението на "ОББ" АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист на основание чл. 417 ГПК против П. Я. Д.

Ч. жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Ответникът П. Д., гр. П. не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК на основание извлечение от счетоводните книги на банката и договор за предоставяне на потребителни кредит. В заявлението са посочени размерите и вида на вземанията - главница, договорна лихва, наказателна лихва и законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане. В т. 14 на заявлението е посочено, че длъжникът не е платил две погасителни вноски и на основание чл. 19 от договора е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният Пловдивски окръжен съд е приел, че представените със заявлението извлечение от счетоводните книги и договор за потребителски кредит са документи, които са сред посочените в чл. 417, т. 2 ГПК, но не установяват подлежащо на изпълнение вземане. Изложени са съображения, че в документите не е отразено кои точно погасителни вноски по договора за кредит не са издължени, което би обусловило предсрочната изискуемост на целия кредит.

Според частния жалбоподател въпросът за редовността на извлечението от счетоводните книги на банката е значим материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото и доколкото е решаван по различен начин от съдилищата, то касационното обжалване следва да се допусне, като сочи определения на ВКС, в които се съдържа произнасяне относно предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката въвежда твърдение за противоречива практика на съдилищата относно съдържанието на този документ, като представя определения на окръжни съдилища.

Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че поставеният въпрос за необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката съгласно чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ е значим правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият следва да се разгледа единствено в контекста на мотивите на въззивния съд, т.е. дали в извлечението от счетоводните книги трябва да са посочени двете неплатени вноски, представляващи основание за предсрочната изискуемост на кредита. По така формулирания въпрос частният жалбоподател е представил едно определение на Великотърновския окръжен съд, за което липсват данни да е влязло в сила. Независимо от това, доколкото този въпрос се отнася до редовността и на заявлението по чл. 417 ГПК, което е предмет на нова правна регламентация, касационното обжалване следва да се допусне.

Съгласно чл. 417, т. 2 ГПК издаването на заповед за изпълнение може да се основе на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл. 418, ал. 2 ГПК. При заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, изискуемостта на целия кредит е поставена в зависимост от настъпването на определени обстоятелства, предвидени в договора за кредит. В този случай, договорът е документът, от който би могъл да се направи извод дали вземането по извлечението от счетоводните книги е изискуемо. Ако изискуемостта е обусловена от упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, то за издаването на заповед на изпълнение банката следва да удостовери и това обстоятелство. В този смисъл са поставените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., според които уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Ако уговорката в договора е, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащането на две погасителни вноски, без кредитополучателят да бъде уведомяван, като е в случая, то фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката чрез посочване на непогасените вноски. Липсата на отразяване на това обстоятелство в заявлението по чл. 417 ГПК и в извлечението от счетоводните книги препятства проверката на съда за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит и респ. дали предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. Изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му.

По изложените съображения ВКС приема, че определението за потвърждаване на отказа на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е правилно и следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1022/15.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1022/09 г. от Пловдивския окръжен съд.

Определението е окончателно.

от **Melly** » 01 Окт 2010, 13:23

Благодаря ви, колеги!
Вчера пуснах ЧЖ, та да видим какво ще отсъди съдът. Обезателно ще споделя.

Темата ми се струва актуална, така щото все повече "съдби" са изнесени на публична продан. Справедливостта обаче изисква добросъвестно поведение и на двете страни по ипотечния договор за кредит, нали?
Докато тук струва ми се Банката е действала не чак така. Обстоятелства, които предстоят да бъдат доказвани. Лично аз съзирам пропуски в конкретния случай. Дано клиентът ми има късмет.

Поли, аз също се впечатлих от няколкото решения на ВКС, в чийто състав участва съдия Дария Проданова.
Харесва ми брилянтния начин на тълкуване.

от **hidden** » 02 Окт 2010, 09:54

REVOLUTION написа:
ykovachev написа:Хмм, да, във връзка с мнението на Революшън да се коригирам: не съм имал предвид обезпечение на иск по 390 и сл. ГПК. Но все пак смятам, че може чрез обезпечение да се спре изпълнението. Мисълта ми витае около 245 ГПК, защото ми се струва, че при ЗНИ пак имаме допуснато предварително изпълнение срещу длъжника, макар и не със съдебно решение. Въпросът е: има ли какво да се даде като обезпечение. Иначе според мен си струва да се опита.

Да с обезпечение си става-420 aл.1 ГПК.

Спирането по чл. 420, ал. 1 ГПК не става въз основа на обезп. заповед, а с определение на съда.
Има и друг вариант длъжникът да спре изпълнението - обезп. заповед за обезпечаване на иска по чл. 439. Според мен няма пречка длъжникът да възрази срещу ЗНИ и едновременно с това да води отрицателно-установителен иск.

от **Melly** » 02 Окт 2010, 17:07

hidden написа:Има и друг вариант длъжникът да спре изпълнението - обезп. заповед за обезпечаване на иска по чл. 439. Според мен няма пречка длъжникът да възрази срещу ЗНИ и едновременно с това да води отрицателно-установителен иск.

При положение, че при успешно водене на процеса Длъжниците могат да
защитят правата си в производство по чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, според мен липсва правен интерес от водене на отрицателен установителен иск с идентичен предмет, с участието на едни и същи лица на страната на ищеца и ответника, защото с предявеният иск на Кредитора гражданскоправния спор между страните по изпълнението ще се реши със сила на пресъдено нещо и с това ще се постигнат защитните цели на Длъжниците.
В този ред на мисли считам, че предявяването на насрещен ОУИ срещу Заявителя би бил недопустим.

от **hidden** » 02 Окт 2010, 17:53

Искът по чл. 439 ГПК ще е подсъден на окр. съд, докато искът по чл. 415 ще се разглежда от районен съд.
Целта, доколкото разбирам, е да се спре изпълнението. Обезпечителното производство е едностранно и в него ответникът няма как да релевира възражения за недопустимост на исковото производство. В този ред на мисли няма никаква пречка да се иска от окр. съд издаване на обезп. заповед за спиране на изпълнението, дори и да е налице паралелен исков процес в районния съд. Окр. съд няма как да знае дали е упражнено правото на възражение срещу заповедта за изпълнение, затова е напълно възможно да допусне обезпечението.
Едва в хода на исковото производство ответникът (кредиторът) ще предяви възражение за недопустимост на производството поради наличие на паралелен процес със същия предмет. Това обаче ще се случи в един много по-късен момент, а междувременно целта ще бъде постигната - публ. продан ще бъде спряна, макар и временно.

от **Melly** » 02 Окт 2010, 18:18

Да, прав си за различната родова подсъдност. Не съобразих... :oops:

Но дори и да се предяви и да се развие производството по него, издаденият съдебен акт пак ще е атакуем на същото основание, че е произнесен по недопустим иск.

Така мисля, но мога и да съм в грешка.

МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Re: МОЛЯ КОЛЕГИТЕ ЗА МНЕНИЕ…

Кой е на линия