dred написа:":) Всеки е раждан от майка, но и всеки трябва да си защитава своя личен интерес, особено ако е работодател. Такива са времената сега. Ако сам най-добре не си защитиш интереса, няма кой друг да го стори по-добре. Трябва трезво и разумно да се разсъждава.
А това, че някой е решил да се опложда за пръв или за кой ли път, понеже всичко му е наред и така му е скимнало/за да взима надбавки например/ , би следвало да е последен проблем за интересите на работодателя му или въобще на обкръжаващото го общество и последното въобще не е длъжно да носи последствия от този личен избор. Достатъчно е, че това общество ежемесечно плаща на държавата за разни такива лични избори на български и не само граждани/някои от които дори не знаят какво е да внасяш средства в държавния бюджет/
Никой служител в един колектив не е длъжен да се натоварва допълнително и да върши работата на колежка, която все е в болнични или в майчинство. Къде ще му излезе краят на бюджета на такъв работодател?!
"
...katerinakuch
Браво, колега-на 42г. съм, нямам дете ,но въпреки 2те ми образования- медицина и право и около 8-9 годишната ми адвокатска практика , такова пълно сливане на работодателски с юридически манталитет за 1ви път виждам- а не съм виждала малко неща

Сега разбирам защо имаме славата на вампири, а не на човешки същества...А дали сте колега -адвокат- започвам да се съмнявам, защото непознаването на Конституцията е много голям грях за 1 юрист, камо ли за адвокат

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В сила от 13.07.1991 г.
Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.
Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото
Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
Да не забравяме и факта, че онези млади български граждани, които останат да живеят в Бг. и нямат възможност да се "възпроизвеждат " или "оплождат"- по Вашите думи всъщност са електората и данъкоплатците на тази държава и КЛИЕНТИ НА ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ АДВОКАТ

Ерго липсват деца, липсват бъдещи клиенти.Помислете добре за своето бъдеще- моята е лесна- имам възможност за адвокатска практика в 2 кантори във Виена и възможността след 5 години да придобия и качествата ":австрийски гражданин" и "австрийски адвокат"[/quote]
Не Ви ангажирам с мнението си, но ще направя паралел на грижата на държавата за децата и грижата на родителите за децата им и съответните престации:
Вие виждате, че нашата държава полага много грижи за децата и майките, включително и във финансов аспект, доколкото и позволяват средствата. Някои хора дори само от това се издържат и превръщат раждаемостта в източник на доходи... Би следвало, обаче в името на икономическата държавна рентабилност да има и някаква възвръщаемост на тези държавни инвестиции от страна на тези деца, когато пораснат, в полза на държавния бюджет. А за съжаление, много от тях емигрират и започват да пълнят бюджета на чужди държави или много, които са останали у нас, обичат да бъдат безработни, за да продължават да получават от държавата, като някои пък от тях от своя страна отново създават бързо деца, за да може чрез тях отново да получават средства от държавата и да се издържат. Други пък не плащат нито осигуровки, нито данъци ,а на свой ред също създават деца, защото виждате ли - държавата ще се грижи за тях и ще има надбавки и др. поощрения и т.н. И така може да продължи до безкрайност. Кой ще пълни бюджета обаче, тях не ги интересува - за тях е важно поколение да има и раждаемост и пари от бюджета...Те така си свикват да живеят и не обичат да се лишават. И какво от това, че нашата държава се е грижила за тях и е влагала средства в децата им?! Какво е получила тя от тях насреща освен поколение?! Очаквала ли е, че ще я пренебрегнат финансово заради други държави или лични интереси?! Справедливо ли е такова поведение на тези вече пораснали деца и хора спрямо хората, които с трудолюбието си крепят държавния бюджет/ дори понякога с цената на лишения/?! .На такава държава, в която има поколение, нежелаещо да се грижи за нея и интересите и, никак няма да и бъде лесно и да върви напред.
За това смятам, че е важно не толкова количеството на населението на един народ и раждаемостта, колкото качеството/особено морално, нравствено и икономическо/ на това население, възпитанието му, както и неговото отношение на благодарност и стремеж към финансови инвестиции в полза на държавата.
От друга страна, виждате в едно семейство , в което има деца, как родителите се грижат за децата си, докато са малки, как ги възпитават, издържат, обучават, помагат. Децата порастват и когато родителите им остареят, от морална и нравствена гледна точка, щафетата се предава на децата и идва техен ред да помагат и да се грижат за тях. В семействата, в които цари любов, разбирателство и благодарност, обикновено децата винаги полагат грижи под определена форма за остарелите си родители. Така семейството върви напред.