РЕШЕНИЕ № 90 ОТ 1. XI. 1972 Г. НА ОСГК НА ВС
Действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, включително постановлението за възлагане могат да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК, ако са налице предвидените в него условия за отмяна.
Чл. 231 и чл. 234, ал. 3 ГПК
По изпълнително дело № 3296/63 г. на п. съдебен изпълнител, образувано по молба на взискателите X. Д. Г. и Д. X. Д. от гр. П. против Г. В. Г. от същия град за присъдени от П. районен съд суми, е бил описан и изнесен на публична продан недвижим имот, принадлежащ на длъжника, при оценка 4800 лева по заключение на вещото лице Я. К. Г.
С постановление от 22. IV. 1965 г. по същото изпълнително дело поради неявяване на купувачи и по молба на взискателя Д. X. Д. описаният и изнесен на публична продан имот е бил възложен на същия при цена 80% от оценката, т. е. за 3850 лева.
С решение от 14. VII. 1971 г. по гр. д. № 3689/71 г. на П. районен съд, оставено в сила от П. окръжен съд, по иск по чл. 97, ал. IV ГПК на наследниците на длъжника Г. Г. е признато за установено по отношение на Я. К.Г. - вещото лице по изпълнителното производство, Д. X. Д. и X. Д. X. - взискатели по същото, че първият като вещо лице по изп. дело № 3296/63 г. е дал неистинска оценка на описания недвижим имот, предмет на изпълнението, като извършил престъпление по чл. 291, ал. 2 НК.
Върховният съд, 1 г. о., с решение № 279 от 11. 2. 1972 г. по г. д. № 2611/71 г. на основание това решение на районния съд и чл. 231, буква „б" ГПК е отменил съставения опис на 12. XI. 1963 г. по изп. дело № 3296/63 г. на п. съдебен изпълнител в частта, с която недвижимият имот е оценен на 4800 лева, и постановлението на същия от 25. IV. 1964 г., с което имотът е възложен на взискателя Д. X. Д., за сумата 3850 лева, и върнал делото на същия съдебен изпълнител за извършване на по-нататъшни изпълнителни действия. С решение от 15. VI. 1972 г. ВС, 1 г. о. по същото дело е допуснал тълкуване на първото си решение в смисъл, че се отменява възлагането на имота, предмет на изпълнителното дело, и че трябва да се направи искане за нови изпълнителни действия за продажба на същия.
В предложението на председателя на Върховния съд се поддържа, че предявеният иск по чл. 97, ал. IV ГПК е недопустим. Тази разпоредба нямала пред вид престъпни обстоятелства, намерили отражение в изпълнителните действия по публичната продан. Правният интерес за установяване на това престъпно обстоятелство се изключвал от чл. 384, ал. 3 ГПК, защото постановлението за възлагане не може да се атакува по реда на чл. 231 ГПК, още повече, че същото не е и съдебно решение по смисъла на тази разпоредба.
Неправилно се поддържа, че чл. 384, ал. 3 ГПК изключва възможността действията на съдебния изпълнител по публичната продан да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК. В чл. 384, ал. 3 ГПК се казва, че ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379, който забранява определени лица да участвуват в наддаването и при невнасяне на цената. Тази разпоредба посочва, че само в два случая, ако не е подадена жалба, възлагането може да се атакува по исков ред, но от това съвсем не може да се прави извод, че при други пороци на действията на съдебния изпълнител по публичната продан не може да се ползуват извънредните способи за отмяна прегледът или отмяната. От друга страна, не може да се сподели и съображението, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане изнесен на публична продан имот не е съдебно решение по смисъла на чл. 231 ГПК и че не може да бъде атакувано по реда на отмяната, включително по буква „б" на същия текст. Вярно е, че в текста на чл.231 ГПК се говори за отмяна на влязло в сила решение, но това не значи, че се имат пред вид само решенията, издадени от съдилищата Такова стеснително тълкуване не отговаря на нашето социалистическо право, което чрез гражданския процес брани гражданските правоотношения. Не са изключени от тази защита и актовете по правооотношенията, по които се произнасят и други правораздавателни органи, включително и особените юрисдикции, и актовете (постановления) на съдебния изпълнител и други. За подлежащите на обжалване, но необжалвани действия на съдебния изпълнител не съществува друг път за защита, когато те са засегнати от тежки пороци, освен реда на надзора или реда на отмяната, когато са налице условията на чл.231 ГПК
Колеги, мислите ли, че това решение на ВС е актуално и при новия ГПК? Може ли да се иска отмяна на влязло в сила възлагателно постановление от ВКС, чрез извънредните способи за отмяна?