І.
irmina написа:Не е ли време управляващите при промяна на някое правило прието със закони , постановления и наредби под някаква форма да са задължени да информират съответните лица, които са длъжни да спазват и прилагат това - почти всяка фирма има поне е-mail .
Управляващите след като налагат правила трябва и да се научат и да информират засегнатите субекти.
В основната група случаи (Норм.А) ВАС приема, че действат erga omnes, резултирайки в безспорното наличие на правен интерес за обжалване (що се касае до компетентността на съдилищата).
Именно това е, както отбеляза
sarbijanac, идеята на
обнародването в официалния периодичен печат (ДВ на РБ, OJ на EU) или местната преса. Щом като засегнатите лица са
всички български физически и юридически лица, не може да се изисква уведомяването на всекиго индивидуално. В тази насока действат и правилото
незнанието на закона не е оправдание (т.е. презюмира се един факт, за който няма сигурност, запознат ли е или не, срв. и
грешка в правото), и
отлагането на закона (
vacatio legis, неправилно: говорене на закона, vocatio legis).
Така:
- ЗДВ
- ЗНА, чл. 37, ал. 1 и 2 и сл.
- АПК, чл. 78
- ЗДОИ, чл. 12
По-особено е положението с ОНА (ОАА) и ИАА - там уведомяването става по реда на АПК (чл. 72) и специалните закони.
ЗНА (от промяната със ЗОАРАКСД) предлага и допълнителна гаранция - предварителното
публикуване на проектите на сайтовете на ресорните министерства и др.
Всички законопроекти са достъпни на страницата на НС, заедно с мотивите. Такава е повелята и на чл. 66 АПК. Друг е въпросът, че тя не се спазва май!!! Интересно е да се помисли, какви са последиците от нейното нарушаване. За разлика от непубликуването - не може да се твърди невъзможност за запознаване с акта. Налице е процесуален порок, но дали той би могъл да доведе до унищожаемост, т.к. не е санируем?
-----
ІІ. Върти ми се в главата, че ДВ трябва да има безплатен* електронен вариант. А) все пак поддръжката не би трябвало да е много скъпа; Б) не може да се натоварват гражданите, когато от друга страна се иска от тях да имат законопослушно поведение и високо правосъзнание.
Впрочем, такова е положението с EURLEX.
Друго нещо са преработените бази данни, като Сиела, Норма и Апис, които са отделен обект на Авт.П, не са първична информация, изискват допълнителен труд и т.н.
Въпреки това, ведомствата често публикуват такива (не)актуални текстове с поправките на своите сайтове, които често се дублират, често не са в общодостъпен формат и т.н. Така А) се изразходват средства за целта, но Б) не централизирано, не синергично и, поради това, В) неефективно.
----
* Ясно, че безплатно няма. Става въпрос за пренасочване на средства, щом по дефиниция Норм.актове се отнасят до всички граждани и ЮЛ.