Чл. 248 ГПК

Моля за мнение относно следния казус:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК срещу Софийска Вода АД. Ответника признава иска, но иска разноските да се възложат в тежест на ищеца, понеже с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съда не присъжда на ищеца разноски и адвокатски хонорар. В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта за разноските и е платена съответната ДТ. Първоинстанционния Съд е постановил определение, с което оставя без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
Делото не трябва ли да се изпрати на СГС? Правилно ли е постановено определението на СРС?
Предявен е иск по чл. 439 ГПК срещу Софийска Вода АД. Ответника признава иска, но иска разноските да се възложат в тежест на ищеца, понеже с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съда не присъжда на ищеца разноски и адвокатски хонорар. В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта за разноските и е платена съответната ДТ. Първоинстанционния Съд е постановил определение, с което оставя без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
Делото не трябва ли да се изпрати на СГС? Правилно ли е постановено определението на СРС?