forum.lex.bg

Здравейте
Научих за дело образувано при ЧСИ 2011г въз основа на изпълнителен лист от окръжен съд Русе,за плащане на имуществени и неимуществени вреди.От направена от мен справка регистъра на изпълнителите,излезе това дело.От 2011г от образуването му досега не са ме търсили,нямам запор на пари или автомобил.Досега са минали много години и нямам идея какво е разумно да се направи.Четох за някакви срокове,давност но не съм наясно.Далече ми е да пътувам.Може ли съвет,какво е най добре да се направи в този случай.Благодаря

Поискайте да се прекрати поради изтекъл давностен срок.

А колко е давностния срок ?

Срокът е две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Давността може да се прекъсва с определени действия /Тълк. решение № 2/2015г. по тълк.дело№ 2/2013г. на ВКС/.
Аз мисля, че може да се предяви иск с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за не дължимост на задължението, поради погасяването му по давност. В съдебната доктрина е прието, че действията, които са предприети по изп. дело прекратено по силата на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са пораждат правна последица след прекратяване на делото, т.е. счита се, че погасителната давност за погасяване на задължението не е прекъсвана по време на изпълнителното дело.

Мерси !
А в случай, че се прекрати ИД по давност -
Може ли да се заведе ново ИД - и на какво основание ?
Докога е валиден Изпълнителния лист ?

Безсмислено е да се коментира без документи, платете на някой адвокат да погледне делото. Вероятно изпълнителният лист е изтекъл, но може и да не е.

Просто искам да знам какво би било разумно да се направи.Не мога да пътувам чак до Русе за справки,пък и ЧСИ-то не разбирам защо не е предприел толкова години някакви действия.Някаква абсурдна ситуация.Странното е,че изобщо нямаше да разбера за това дело ако не беше тази справка!Изпълнителния лист с сигурност е от 2011г,защото самото съдебно дело свърши тогава и през 2011 е образувано при ЧСИ въз основа на този изпълнителен лист. Дали да продължа да си трая или?

Делото се прекратява по силата на закона и постановлението от ЧСИ-то за прекратяване има само констативен характер. Датата на прекратяване на изп.дело обикновено е различна от датата на издаване на постановлението.
След прекратяване на делото по същия изпълнителен лист може да се образува ново ИД.
Давността по изпълнителен лист е давността на вземането, при условие, че ИЛ не е в резултат на решене на съда /със силата на пресъдено нещо/.
Тоест, ако е по заповедно производство давността е в зависимост от вида на вземането - за периодични сметки е 3 години, а в останалите случай 5 години. ИЛ, който е издаден със силата на пресъдено нещо /решение/ винаги е 5 години.
Вариант е да се образува иск /например по чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК/ с който да се иска за установено, че сумите по даден изпълнителен лист са не дължими на взискателя предмет на изп.дело поради погасяването на задължението по давност. Следва да се има предвид, че съгласно съдебна практика на ВКС - действията извършени по изп. дело, което е прекратено по силата на закона губят силата си, дори и да са представлявали действия прекъсващи давността. В този смисъл са решения на ВКС – Решение № 42/26.02.2016г. по гр.д.№ 1812/2015г., ІV г.о.; Решение № 371/29.10.2015г. по гр.д.№ 1385/2012г., ІV г.о.; Решение № 285/06.10.2015г. по гр.д.№ 1953/2015г., ІV г.о.;
В противен случай може след перимирано изп. дело да се образува ново по същия изп. лист.

*Вижте аз какво направих. Макар, че съм адвокат, ангажирах една колежка, за да ме представлява пред съда - за по-голяма тежест, пък и просто и аз да се почувствам за един ден човек. Притесняваха ме колектори - днешните кърджалии, нещо отвратително. Гладни, боси, мършави, дрипави, неуки и невежи. И ненужни.

Дериват и сурогат на отношенията.

Наех адвокатка, платих й пари и си ги получих после обратно - тоест осъдих ги по всички тъч-линии.

На практика се завежда еднократен установителен иск за недължимост.
Той започва и свършва с Решение, че ти дължат адвокатско възнаграждение за причинения тормоз.

Тоест - сезираш съда, че не ти е комфортно да стоиш задължен по партида и искаш да установят - че не си длъжник.

katerinakuch написа:Поискайте да се прекрати поради изтекъл давностен срок.

В закона няма основание за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекъл давностен срок. Има трайно установена практика на ВС (Решение № 583/13.03.1968 г. по гр.д. № 113/1968 г.), че съдебният изпълнител не може да се произнася по възражение за давност в изпълнителния процес, а погасяването на вземането по давност може да се установява само в отделен исков процес - чрез иск по чл. 439 ГПК. Тук двата процесуални закона (ГПК и ДОПК) се различават коренно, защото по ДОПК компетентният орган е именно публичният изпълнител.
Докато съдът не постанови решение по чл. 439 ГПК, формално ЧСИ може да извършва изпълнителни действия, дори и при релевирано пред него възражение за давност. Затова при завеждане на иска по чл. 439 ГПК винаги трябва да се иска обезпечение чрез спиране на изпълнението.
Ако говорите за перемпция (когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години), то срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен, а не давностен.
Има съдебна практика, която приема, че изброяването в чл. 330 ГПК (отм.), респ. чл. 433 ГПК (нов) е изчерпателно, както и в обратния смисъл - че не е. Според мен е второто. Например - чл. 638, ал. 4 ТЗ.
Материалното вземане невинаги се погасява само чрез плащане - други способи са прихващане, опрощаване, давност, вкл. и специалната хипотеза на чл. 739 ТЗ, чието съществуване много кредитори отказват да признаят, че съществува и си заравят главите като щраус в пясъка. За съжаление на длъжниците погасяването на материалното задължение винаги трябва да се установява и по съдебен ред и погасяването на процесуалното правоотношение ще настъпи едва след постановяване на установително решение, че материалното вземане е погасено. За неюристите е трудно да разберат разликата между материално и процесуално правоотношение и защо погасяването на едното не води автоматично и до погасяване на другото.