forum.lex.bg

Здравейте.
Моето питане (не видях подобна тема) е за компетентност на Районен съд.
Казуса е сравнително прост - поради просрочено плащане на задължение кредитора подава молба за образуване на производство, но не в районния съд по постоянен или настоящ адрес на длъжника, а в друг, в друг град, където длъжника е пребивавал временно.
Районния съд образува производството, гледа делото и постановява, при отсъствие на другата страна. Ответника (редовно или нередовно призован) не се е явил по простата причина, че е търсен на адрес където не живее.
В последствие съдия-изпълнител намира длъжника и финансовата страна е решена - главница, лихви, такси и прочие.
Какво може да се направи в случая - става дума за нарушаване поне на няколко члена от ГПК.

Ми, не, не става дума за нарушаване на няколко члена.
Ако адресът ви по лична карта е там, където е въпросния Районен съд на кредитора, никой не може да ви спаси с "нередовно призован" - търсили са ви на законния ви адрес, не са ви намерили, залепили са ви съобщение, минал е срокът да ви уведомят, издали са изпълнителен лист, образували са ИД, намерили са ви на новия ви (настоящ) адрес, платил сте си.
Нещо неясно?

Длъжникът, като е "пребивавал временно" имал ли е настоящ адрес в този град?
Да не би случайно договорът за кредит да е сключен, като е посочен въпросния друг адрес в другия град?

Длъжникът да си погледне личната карта. Ако постоянният му адрес е различен от този, на който е бил призован (на който е залепена заповедта - изглежда, че са карали по чл. 410), да подаде възражение пред окръжния съд и да иска обезсилване на заповедта и да оспори вземането. Да има едно на ум обаче - ако приемат възражението му и обезсилят заповедта, кредиторът ще стартира исково производство и в случай, че го спечели към сегашните разноски присъдени в изп. лист, ще се добавят и нови - тези от исковото производство (юрисконсултско/адв. възнаграждение, държавна такса, депозити за експертизи ако се назначат и тн.) Ако знае, че дължи може чисто от финансова гледна точка да е по-добре да се договори с кредитора си и съдебния изпълнител да погасява расрочено задължението си.

borovinka написа:Ми, не, не става дума за нарушаване на няколко члена.
Ако адресът ви по лична карта е там, където е въпросния Районен съд на кредитора, никой не може да ви спаси с "нередовно призован" - търсили са ви на законния ви адрес, не са ви намерили, залепили са ви съобщение, минал е срокът да ви уведомят, издали са изпълнителен лист, образували са ИД, намерили са ви на новия ви (настоящ) адрес, платил сте си.
Нещо неясно?
Длъжникът, като е "пребивавал временно" имал ли е настоящ адрес в този град?
Да не би случайно договорът за кредит да е сключен, като е посочен въпросния друг адрес в другия град?

При пребиваването временно не е имало никаква административна регистрация. Имало е адрес за кореспонденция.
Кредитора е регистриран в София, адреса по лична карта на ответника е в Плевен, Районния съд - в Ямбол. (градовете са примерни)

bludniq_sin написа:Длъжникът да си погледне личната карта. Ако постоянният му адрес е различен от този, на който е бил призован (на който е залепена заповедта - изглежда, че са карали по чл. 410), да подаде възражение пред окръжния съд и да иска обезсилване на заповедта и да оспори вземането. Да има едно на ум обаче - ако приемат възражението му и обезсилят заповедта, кредиторът ще стартира исково производство и в случай, че го спечели към сегашните разноски присъдени в изп. лист, ще се добавят и нови - тези от исковото производство (юрисконсултско/адв. възнаграждение, държавна такса, депозити за експертизи ако се назначат и тн.) Ако знае, че дължи може чисто от финансова гледна точка да е по-добре да се договори с кредитора си и съдебния изпълнител да погасява расрочено задължението си.

Трудно ще стане това с подаване на възражение - всички срокове са минали. В първия пост писах, че задължението е погасено - сумата не е голяма. Въпросът е по-скоро "морален".
Трябва ли всеки, всяка сутрин да проверява всички съдилища в България - да не би някъде да е осъден?


ps. И понеже писах за членове от ГПК - ето само един

Чл. 47.(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.

При изготвяне на книжата за кредитирането кредитора освен, че е записал постоянния адрес на кредитополучателя, е преснимал и личната карта.

Dura lex, sed lex.
За хипотези, като описаната от вас , е предвиден чл. 423, ал.1 ГПК, ерго правата му все пак имат защита. Сроковете текат по еднакъв начин- от дата на узнаване ( най-често става с връчване на ПДИ), само редът е по-особен. В конкретния случай трябва да се депозира едновременно ЧЖ по чл. 423 ГПК пред ОС и възражение по чл. 414 ГПК пред РС, след което нещата ще се върнат в изходно положение и длъжникът ще реализира в пълен обем правата си.

bird_of_paradise написа:Dura lex, sed lex.

И това го има, но в случая закона си е добър, просто не се чете, не се спазва, не се тълкува правилно и не се прилага правилно.
Цитирах ви кой член не е спазен.
Но - човека каза ...... му. Едни 5-600 лева са разпределени между съответния съд (такси), съдия - изпълнител и други. Да са живи и здрави - и те 'ляп ядат.

Не сте съвсем прав, защото дори да е допуснато нарушение по призоваване/връчване на съобщения и книжа, то е поправимо.
Отделно има една наредба № 14/2009г., която дава достъп на съдебните органи до НБД Население, но пък няма норма, която да ги задължава да я ползват( мисля има проект за изменение, който ще въведе такова задължение, но нямаме парламент и нещата се отложиха във времето).
Последиците, във вашата хипотеза, са поправими и по тази причина не споделям ентусиазма ви за ..."`ляба".

Накратко- какво би се променило, ако на клиента му бяха връчени книжата? -не прочитам за съществуване на правопогасяващи възражения, което ме връща, че единственият му проблем е процесуалното нарушение.
Това нарушение не променя ситуацията за дължимост на сумите по ЗИ/ЗНИ, само би могло да редуцира разноските ( без тези по принудително изпълнение).

bird_of_paradise написа:Накратко- какво би се променило, ако на клиента му бяха връчени книжата? -не прочитам за съществуване на правопогасяващи възражения, което ме връща, че единственият му проблем е процесуалното нарушение.
Това нарушение не променя ситуацията за дължимост на сумите по ЗИ/ЗНИ, само би могло да редуцира разноските ( без тези по принудително изпълнение).

Ще вкарам малко конкретика - става дума за сума 100-120 лева главница, която с всички разноски е стигнала до 700-720 лева.

jhoro написа:става дума за сума 100-120 лева главница, която с всички разноски е стигнала до 700-720 лева.

Не са много - голяма част от тази сума, предполагам, е за хонорар на адвокат, или юк. ( в заповедното на осн. чл. 78, ал.8 ГПК са 300.00лв. юк. възнаграждение ( определено съгласно чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за мин. размер на адвокатските възнаграждения ) и 25 лв. ДТ, а за образуване на изп. дело са поне още 200лв. - общо до тук имате 525лв. разноски. Разликата до посочената от вас стойност е главница, законна лихва и някаква минимална сума представляваща ДТ за изпълнението.

п.п. нея неща трябва да са ви ясни, колега.

bird_of_paradise написа:п.п. нея неща трябва да са ви ясни, колега.

С извесно закъснение - благодаря за вниманието и отделеното време.
Принципно темата беше не за суми и математика (да, тези неща са ми ясни), а по скоро за това - трябва ли човек да проверява постоянно дали в някой районен съд (в района на който е пребивавал временно) няма дело срещу него.