forum.lex.bg

Как мислите колеги? Възможно ли е при сключен договор за особен залог, който както е известно е акцесорна сделка, да се пристъпи към изпълнение без да е станало изискуемо вземането на заложният кредитор по главната сделка, като при това се образува изп.дело по реда на чл.414 и следващите от ГПК във връзка с чл.34 и следващите от ЗОЗ, което изп. производство завършва с постановление за възлагане на заложното имущество в собственост на заложният кредитор явяващ се взискател по изп.дело ???!!! Може би веднага ще кажете - НЕ! Да, ама не. Оказва се възможно. Ако накой проявява интерес ще дам още информация.

Bratche dai podrobnostite. Tova E EDNA OT NAI GOLEMITE KRETENII ZA KOITO SAM CHIVAL NAPOSLEDAk!!

За сега ще добавя само като гарнитура, че при вписването на особеният залот в ЦРОЗ са вписали "залог"??? !!! на недвижими имоти и то 8 сгради, без да има налице залог на предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ. Всички подробности ще се опитам да ги дам утре.

Обещах подробности, ето ги и тях: На 02.09.1999 г. в гр.Тервел между ЗК “Златна Нива” с.Поп Груево, общ.Тервел, обл.Добрич-Изпълнител и “Белрим”ЕООД гр.София – Възложител е сключен Договор за възлагане на поръчка, чийто предмет е използването и обработка на 7000 дка селскостопанска земя, находяща се в землището на с.Поп Груево При подписването на договора управителят на “Белрим” ЕООД гр.София Любчо Здравков Аронов поисква като обезпечение на изпълнението по договора да бъде подписан договор за особен залог на дълготрайни материални активи от същата дата, които са посочени в чл. 1.2 от същият договор като приложение. Към заявлението за вписване на особен залог е приложено приложение №2 към договор за възлагане от 01.09.1999 г. , в което фигурират като извлечение от сметка №203 на кооперацията залогодател осем недвижими имота. Видно от удостоверение №21310/22.08.2001 г. на ЦРОЗ при МП относно сделка 1999102600239 вписването на особеният залог е извършено въз основа именно на това приложение. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗОЗ недвижими имоти не могат да бъдат предмет на особен залог , с изключение на хипотезата на т.4 от същата алинея, във връзка с чл.21 от ЗОЗ, а именно залог на търговско предприятие по смисъла на чл.15 ал.1 от ТЗ, съгласно който “ Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите.”. Но при вписването на залога в ЦРОЗ не е представено удостоверение за вписване на залога съгласно чл.16 от ТЗ като обстоятелство по партидата на ЗК “Златна Нива” с.Поп Груево в търговският регистър при Окръжен съд гр.Добрич,както и никога не е имало решение на ОС на кооперацията съгласно чл.15 ал.3 т.10 от ЗК, от което следва да се заключи, че вписването на особеният залог не е извършено като залог на предприятие. В тази връзка показателен е предмета на самият договор за особен залог където в т.1.2 е посочено, че “…Предмет на договора е учредяване на особен залог върху дълготрайни материални активи (по списък –приложение)…..”. При това положение вписването на залог върху недвижимите имоти посочени в приложение приложение №2 към договор за възлагане от 01.09.1999 г. е в противоречие с разпоредбите на чл.26 от ЗЗД на две основания : 1.Противоречи на закона – не е сред предвидените възможности в чл.4 от ЗОЗ ; 2.Неспазване на предписаната от закона форма – няма оформяне на особеният залог като залог на предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ и обезпечаването на вземане чрез залог върху недвижим имот е недопустимо, тъй като съгласно чл.149 ал.1 от ЗЗД установената от закона форма е ипотека. Тъй като на 07.03.2000 г. се е стигнало до издаването на абсурдното постановление за възлагане в собственост на всички “заложени” по договора за особен залог движими вещи и недвижими имоти от съдия изпълнителя при РС-Тервел по изп.д.№93/1999 г. по описа на СИС при ТРС, за което ние узнахме едва началото на месец юни 2001 г. Очаквам коментари.

Eто още по развитието на казуса:О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Гр. С, 16 ноември 2001 г. С Р С, *** състав, ТКС, в закрито заседание в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***** Като разгледа докладваното от Председателя гр.д.**** по описа за2001 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са искове от Земеделска кооперация “Златна нива” – в ликвидация за установяване на злоупотреба с права от страна на ответника “Белрим”ЕООД, за осъждането му да преустанови тяхното упражняване и за постановяване недопустимост на досегашната реализация на същите права. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е пристъпил към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, преди да са изтекли сроковете по сключения между страните договор, с което е реализирал свое невъзникнало вземане и че тези действия на ответника представляват злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ. Съдът, след преценка на исковата молба, намира исковете за недопустими. Ищецът не притежава правен интерес от водене на така заявените искове, а освен това от Съда се иска да извърши действия, които излизат извън неговите правомощия. Петитумът да се установи злоупотреба с права от страна на ответника е недопустим по силата на изричната норма на чл. 97, ал.3, изр. ІІ от ГПК. Злоупотребата с право е факт с правно значение, а такъв факт може да се установява с отделен иск само когато това е позволено от законова норма. В българското законодателство не съществува закон, който да предвижда възможност да се води установителен иск за злоупотреба с право. Нормата на чл. 289 ТЗ представлява легална дефиниция на понятието “Злоупотреба с право” съдържа забрана за такава злоупотреба, но не позволява предявяването на установителен иск за този факт. Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът реализира свои субективни права по търговска сделка и се иска от Съда осъждане да бъде преустановено тяхното реализиране, следва да се посочи, че съдилищата не разполагат с правомощия да забраняват на правните субекти да упражняват свои права, произтичащи от правни сделки. Съдебната намеса за внасяне на промяна в чужда правна сфера е допустима само в случаите на конститутивни искове, които са изрично предвидени в закона. Извън тези случаи подобна намеса е недопустима, защото тя би излизала извън правораздавателната власт на съдилищата. Съдът може да съдейства за упражняване на субективни права, да се произнася, по повод предявени осъдителни искова, доколко тези права са законосъобразно упражнени, но не може да забрани упражняването им. Горните съображения се отнасят и за третия петитум – да се постанови недопустимост на досегашната реализация на правата на ответника. Съдилищата поначало не разполагат с правомощието да правят преценка за допустимост или недопустимост на права и правни сделки, а и самите термини “допустимост” и “недопустимост” не намират приложение към гражданските и търговски сделки. Употребата на думата “недопустимо” в чл.289 от ТЗ следва да се разбира в смисъл забрана на злоупотребата с право. Затова искането да се постанови недопустимост на правни действия предполага Съдът да извърши нещо извън правомощията си. Преценката дали едно право е законосъобразно упражнено може да се направи по повод предявен осъдителен иск или конститутивен иск, но не и сама по себе си. Доколкото ищецът счита, че е налице злоупотреба с право от страна на ответника, той следва да търси защита чрез осъдителен иск за вреди от тази злоупотреба. В рамките на такова производство не би имало пречки да се установи фактът на злоупотребата и да се прецени дали ответникът законосъобразно е реализирал правата си. За произнасяне по тези обстоятелства не е необходимо да се водят отделни искове, както в случая. Затова, предвид липсата на правен интерес от предявените искове и предвид липсата на правомощия на Съда да постанови поисканото, производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от горното, Съдът ОПРЕДЕЛИ ПРЕКРАТЯВА производството по гр. Д. *****/01г. по описа на СРС,**** състав. Определението може да се обжалва пред СГС с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщението. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

otgovorih Vi po e-mail.

Благодаря за отговорите, но този по темата спокойно можете да го побликувате по тази нишка. Що се отнася до поставеният въпрос: Мисля, че е ясно на коя страна съм. На тази, която с недостатъчните си финансови ресурси трябва да се пребори за съжаление не само с ответната страна по спора, но и със съдебната система за да си върне отнетото имущество. Аз съм намерил решение на проблема. Тук във форума побликувам примери за да споделя практика с колеги и да провокирам идеи за отстраняване на пропуски в нормативната уредба, защото не е нужно такива случаи да се повтарят многократно и да се стигне до евентуална саморазправа, за да им се обърне сериозно внимание.