Ето малко практика на питащия, дано да е доволен
Решение № 64 от 18.01.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 90/2010 г., ГО, 6-ти с-в, докладчик съдията Мария Златанова
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
чл. 278 ГПК
чл. 457, ал. 1 ГПК
чл. 460 ГПК
чл. 462, ал. 2 ГПК
чл. 463 ГПК
чл. 492, ал. 3 ГПК
чл. 495 ГПК
Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези, които са по обезпечаването и принудителното изпълнение и които ползват останалите кредитори. Ползата в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 се отнася и до двете хипотези - на вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение и на вземания за разноски по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. Притезанието е изпълняемото право, а разноските за издаване на изпълнителен лист, тоест на съдебния акт, който ще удостовери правото на принудително изпълнение, предпоставя липса на удовлетворено притезание.
Производство по чл. 278, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Обжалвано е разпределение от 15.07.2009г., извършено по изп. д. № **************/2009г. на частен съдебен изпълнител Т. Л.
Жалбоподателят Т. Б. АД, със седалище и адрес на управление гр. С., *** не е доволен от обжалваното действие на съдебния изпълнител и твърди то да е неправилно и извършено при допуснати съществени нарушения на закона. Излага доводи за това, че неправилно в разпределението на общата сума са включени разноските на присъединените кредитори Г. Б. и Г. С., неправилно е приет като разноски прекомерно завишен адвокатски хонорар на Г. С., а по отношение на взискателя Т. В. неправилно му е разпределена сума от 4 262.63 лв, след като се е отказал като купувач на имота. Твърди се тази сума да е недължима, тъй като следва да се приложи разпоредбата на чл. 495 от ГПК за отговорност за вреди и разноски по публичната продан, а не да се възстановяват направени от същия взискател разноски по изпълнението. Възразява се и за това, че в т. 3 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД при разпределението не са включени разноските на "Т. Б." АД, които също се обхващат от ипотеката, като обезпечение. Прави се възражение по процедурата за нарушение на чл. 460 от ГПК, тъй като, без да е налице внесена сума от наддавача Г. Б., обявен за купувач на продаваемия имот, е изготвен протокол за разпределение на сумите. Моли да се отмени изготвеният протокол-разпределение и да се дадат указания за правилно прилагане на закона.
Постъпило е възражение по жалбата на Г. И. Б. - присъединен взискател по изпълнителното дело. Излагат се подробни доводи срещу твърденията в жалбата за неправилност на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Възразява се, че всички взискатели по изпълнителното дело-първоначални и присъединени, имат равни права и им се дължи предпочтително удовлетворение на направените разноски. По отношение на твърдението за завишен адвокатски хонорар се излагат доводи за липса на своевременно възражение срещу размера по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Неправилно според взискателя Б. е и твърдението, че не се дължи приемане на разноските на взискателя В., поради отказа му като купувач. По процедурното възражение се излага подробно становище за приложение на специалната разпоредба на чл. 495 от ГПК. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърдят действията на ЧСИ Т. Л. Претендират се разноски.
В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ Т. Л. излага подробни аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното разпределение. Твърди обект на привилегия да са всички разноски по изпълнителния процес, включително и тези по издаване на изпълнителен лист, които по същество са част от притезанието и са включени в самия съдебен акт. Счита, че вземанията за разноски на първоначалния и присъединените взискатели се ползват с еднаква привилегия. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар счита, че е извън правомощията на съдебния изпълнител да редуцира размера, а освен това не е и бил сезиран с подобно искане. Възразява за допустимостта на жалбата в частта за определяне размера на адвокатския хонорар и твърди да е просрочена, тъй като жалбоподателят е знаел за така приетия размер още при постановяване на разпределението от 10.06.2009г., влязло в сила на 22.06.2009г. Сега, според съдебния изпълнител жалбоподателят е легитимиран да обжалва само включването на хонорара изобщо в обсега на сумите за разпределяне, както и относно реда, в който тази разноска е включена. Но правото да се обжалва размерът й било преклудирано. По възражението за недължимост на разноските на взискателя В., поради отказа му като купувач в публичната продан, мотивите са, че липсва процесуално основание за подобна санкция, а отговорността по чл. 495 от ГПК касае доказването на вреди в исков процес, които нямат връзка с разпределените разноски. Твърди се още да не е налице нарушение на чл. 460 от ГПК.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените твърдения и възражения и приложеното изпълнително дело, намери за установено следното:
Жалбата е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, видно от приложеното копие от пощенски плик на л. 530 от изп. дело и поради това е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по изп. д. № ************** по описа на ЧСИ Т. Л. е образувано по молба на Т. В. с длъжници Р. Д., Т. Т. и О. М. въз основа на изпълнителен лист против тях. В хода на изпълнението като взискатели са се присъединили настоящият жалбоподател "Т. Б." АД, гр. С., Г. Б. и Г. С. За удовлетворяване вземанията на кредиторите, принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, собственост на длъжника Р. Д., който е изнесен на публична продан. Върху същия имот, видно от изпълнителното дело, в полза на жалбоподателя е учредена договорна ипотека с размер на обезпеченото вземане 95 215,36 лв. Тоест, "Т. Б." АД е с качество на ипотекарен кредитор. Видно от разпореждане от 30.06.2009 г. на съдебния изпълнител /л. 425 от изпълнителното дело/ след приключване на публичната продан първоначално за купувач е бил обявен взискателят Т. В., като преди това е било извършено разпределение по чл. 495 ГПК /л. 396/, влязло в сила на 22.06.2009 г. Поради изтичане на срока по чл. 492, ал. 3 ГПК и невнасяне от страна на обявения за купувач на определената сума за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, с разпореждането от 30.06.2009г. е поканен за купувач взискателят "Т. Б." АД. В определения му 7-дневен срок последният не е заявил писмено желание за това и с разпореждане от 08.07.2009г. /л. 440/ съдебният изпълнител е поканил следващия по реда на наддавателните предложения взискател Г. И. Б. Така се е стигнало до постановлението, обективирано с протокол по чл. 493 ГПК от 15.07.2009г. /л. 456/, с което е обявен за купувач на имота, обект на принудителното изпълнение, Г. И. Б., взискател по делото. Въз основа на това е изготвено и обжалваното разпределение /л. 498/, с което общата сума от 64 800 лв, представляваща най-високата предложена цена на взискателя Б. е разпределена съобразно правилото на чл. 136 от ЗЗД, първо за вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, след това за вземанията на държавата за данъци върху имота и накрая за обезпеченото с ипотека вземане.
По така извършеното разпределение се оспорва, на първо място, обстоятелството, че по т. 1 - вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, в разпределената сума са включени разноски и на взискателите Г. Б. и Г. С., които са присъединени такива и според жалбоподателя направените от тях разноски не следва да се включват в разпределението. Разноски в този смисъл били само тези, свързани с имота, предмет на публичната продан и направени от кредитора във връзка с образуването на изпълнителното дело. Съдът намира, че възражението е основателно, но по малко по-различни мотиви от посочените. Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези, които са по обезпечаването и принудителното изпълнение и нещо повече, които ползват останалите кредитори. Ползата в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 се отнася и до двете хипотези - на вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение и на вземания за разноски по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. Водещото е да са налице разноски, които са направени така, че ползват и другите кредитори, като в първата хипотеза е без значение връзката между разноски и конкретен имот, а във втората хипотеза привилегията се разпростира не върху цялото длъжниково имущество, а само върху конкретния имот, който е бил предмет на косвените искове. Вярно е, че съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, но това не прави автоматично разноските му привилегировани, както впрочем това се отнася и за първоначалния взискател. Водещото тук е действията, които са предприети от съответния кредитор да са такива, че да ползват останалите кредитори и именно поради това, разноските за тях да се дължат предпочтително. Противното би дало възможност за злоупотреба от страна на по-късно включилите се в изпълнителния процес взискатели да "лежат на гърба" на първоначалния взискател, а да се ползват с привилегия. Ето защо, съдът намира, че неправилно в обжалваното разпределение като вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са приети разноските за издаване на изпълнителен лист и за адвокатски хонорари на присъединилите се взискатели Г. Б. в размер на 1 970 лв. и Г. С. в размер на 7 960 лв. Тези разноски са по принудителното изпълнение, но те не ползват по никакъв начин останалите кредитори и затова не са привилегировани. Следва тук да се отбележи в допълнение на горното, че изпълнителните листове на тези взискатели не са тези, въз основа на които е образувано настоящото изпълнително производство, за да ползват по някакъв начин останалите кредитори и не е вярно, че разноската по издаване на изпълнителен лист, след като е включена в съдебния акт съставлява част от притезанието, както се твърди в мотивите на съдебния изпълнител. Притезанието е изпълняемото право, а разноските за издаване на изпълнителен лист, тоест на съдебния акт, който ще удостовери правото на принудително изпълнение, предпоставя липса на удовлетворено притезание. Да, разноски за издаване на изпълнителен лист се ползват с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, но само по отношение на този кредитор, който е започнал изпълнителния процес първи и по този начин е предизвикал извършването на процесуални действия, посредством които се е достигнало до удовлетворяване на вземанията и на присъединилите се кредитори, тоест те по някакъв начин са се възползвали от поведението на тази кредитор.
По възражението за прекомерност на адвокатски хонорар от 4 500 лв, който е включен към разноските на взискателя Г. С. и в този смисъл, поради основателността на първото възражение по жалбата, е безпредметно обсъждането на това, все пак следва да се отбележи, че същото е несвоевременно направено едва с настоящата жалба, а не в хода на изпълнението и поради това, е и неоснователно.
Впрочем, не е вярно, че съдебният изпълнител не е компетентен да разглежда подобни възражения, ако те са направени своевременно пред него. Аргумент за това е именно систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Неправилно е и становището, че в тази част жалбата е недопустима, тъй като този адвокатски хонорар в същия размер е бил предмет на предходното разпределение от 10.06.2009г., което не е било обжалвано и е влязло в сила, а и не е в обсега на чл. 435 от ГПК. В случая, производството касае специалната хипотеза на чл. 463 и чл. 435 от ГПК не намира приложение, а след като е налице ново разпределение, нов акт на съдебния изпълнител, то налице е и нова възможност за обжалване, независимо от съдържанието на предхождащото го разпределение, което не е проявило действие. Такава е логиката на процесуалните правоотношения.
Неоснователно е другото възражение на жалбоподателя, касателно разноските на първоначалния взискател Т. В. Законодателят не свързва по никакъв начин отказът на обявения за купувач на имота взискател да внесе определената с разпределението сума със санкция да не може да получи удовлетворение на вземанията си, включително и привилегированите такива. Еднакво процесуално право е да се купи изнесеният на публична продан имот или да се откаже в хода на проданта, включително и след като е бил обявен за купувач. Възможните неблагоприятни последици са обезпечени с отговорността за вреди и разноски по проданта, възведена в разпоредбата на чл. 495 от ГПК, но само доколкото такива вреди са настъпили и то доказано в отделен исков процес.
По отношение на възражението, че разноските на жалбоподателя следва да се прибавят към вземането по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, тъй като ипотеката обезпечава вземането ведно с лихви и разноски, съдът намира, че по т. 3 от цитираната разпоредба съдебният изпълнител е разпределил всичко, което остава след разпределяне на привилегированите вземания, като от общата оставаща сума за това кое е главница и кое разноска не се дължи вътрешно разпределение. В този смисъл, възражението е несъстоятелно и дори и основателно, няма как да обективира някакви последици в рамките на обжалваното разпределение.
По отношение на твърдяното нарушение на чл. 460 от ГПК поради извършване на разпределение, без да е налице предварително внесена от наддавача сума, съдът намира, че тук предварително внасяне на такава сума не е нужно, тъй като наддавачът е и взискател. Вземането му играе ролята на задатък или според размера, и на предварително внесена продажна цена. Затова и взискателите не внасят задатък /чл. 489, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това, че разпределението тук се извършва преди да е внесена продажната цена, е нормата на чл. 495 от ГПК. Изрично се определя отделен едноседмичен срок след разпределението за внасяне на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Тази особеност следва от обстоятелството, че когато ролята на наддавач и взискател съвпадат, може да не се наложи изобщо да се внася предложената цена. Затова и предвиждането е да се извърши разпределение и тогава да се определи наддавачът - взискател колко и дали да внесе определена сума.
Ето защо и с оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че поради основателността на първото възражение относно неправилното включване в разпределението на разноски на двама от взискателите, които не се ползват с особената привилегия на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, обжалваното разпределение ще следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение от 15.07.2009г., извършено по изп. д. № **************/2009г. на частен съдебен изпълнител Т. Л.
ВРЪЩА изпълнително дело № **************/2009 г. на частен съдебен изпълнител Т. Л. за изготвяне на ново разпределение на сумата от 64 800 лева, представляваща най-висока предложена цена от взискателя Г. И. Б. за определяне съразмерните части на вземанията на взискателите, като при отделяне на суми по т. 1 за изплащане на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение да не се включват разноските за изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение на взискателите Г. И. Б. в общ размер от 1 970 лв и на Г. И. С. в общ размер от 7 960 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Забележка: Потвърдено с Решение № 408 от 16.04.2010 г. на ПАС по в. гр. д. № 370/2010 г., което е окончателно.
Публикувано на: 15 Яну 2012, 09:02
Да, бе и един мармот.... 
ВЕрно иде краят на света, май... 
"Portokal-Revolution" Всички `орица с 20- и повече годишни ипотечни кредити просто да подпишат един антидатиран предварителен договор с уговорка за предаване на владението на купувача и само след 7-8 годинки последният си вади нот. акт по обстоятелствена проверка и придобива имота по давност "чист от тЯжести". Ей това му викам способ ! Сей отсега, за да жънеш след десетина години. Нещастни банкери-лихвари, не знаете вие какво ви чака 
