Страница 1 от 2

Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 10:01
от hidden
РЕШЕНИЕ № 90 ОТ 1. XI. 1972 Г. НА ОСГК НА ВС
Действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, включително постановлението за възлагане могат да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК, ако са налице предвидените в него условия за отмяна.
Чл. 231 и чл. 234, ал. 3 ГПК

По изпълнително дело № 3296/63 г. на п. съдебен изпълнител, образувано по молба на взискателите X. Д. Г. и Д. X. Д. от гр. П. против Г. В. Г. от същия град за присъдени от П. районен съд суми, е бил описан и изнесен на публична продан недвижим имот, принадлежащ на длъжника, при оценка 4800 лева по заключение на вещото лице Я. К. Г.
С постановление от 22. IV. 1965 г. по същото изпълнително дело поради неявяване на купувачи и по молба на взискателя Д. X. Д. описаният и изнесен на публична продан имот е бил възложен на същия при цена 80% от оценката, т. е. за 3850 лева.
С решение от 14. VII. 1971 г. по гр. д. № 3689/71 г. на П. районен съд, оставено в сила от П. окръжен съд, по иск по чл. 97, ал. IV ГПК на наследниците на длъжника Г. Г. е признато за установено по отношение на Я. К.Г. - вещото лице по изпълнителното производство, Д. X. Д. и X. Д. X. - взискатели по същото, че първият като вещо лице по изп. дело № 3296/63 г. е дал неистинска оценка на описания недвижим имот, предмет на изпълнението, като извършил престъпление по чл. 291, ал. 2 НК.
Върховният съд, 1 г. о., с решение № 279 от 11. 2. 1972 г. по г. д. № 2611/71 г. на основание това решение на районния съд и чл. 231, буква „б" ГПК е отменил съставения опис на 12. XI. 1963 г. по изп. дело № 3296/63 г. на п. съдебен изпълнител в частта, с която недвижимият имот е оценен на 4800 лева, и постановлението на същия от 25. IV. 1964 г., с което имотът е възложен на взискателя Д. X. Д., за сумата 3850 лева, и върнал делото на същия съдебен изпълнител за извършване на по-нататъшни изпълнителни действия. С решение от 15. VI. 1972 г. ВС, 1 г. о. по същото дело е допуснал тълкуване на първото си решение в смисъл, че се отменява възлагането на имота, предмет на изпълнителното дело, и че трябва да се направи искане за нови изпълнителни действия за продажба на същия.
В предложението на председателя на Върховния съд се поддържа, че предявеният иск по чл. 97, ал. IV ГПК е недопустим. Тази разпоредба нямала пред вид престъпни обстоятелства, намерили отражение в изпълнителните действия по публичната продан. Правният интерес за установяване на това престъпно обстоятелство се изключвал от чл. 384, ал. 3 ГПК, защото постановлението за възлагане не може да се атакува по реда на чл. 231 ГПК, още повече, че същото не е и съдебно решение по смисъла на тази разпоредба.
Неправилно се поддържа, че чл. 384, ал. 3 ГПК изключва възможността действията на съдебния изпълнител по публичната продан да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК. В чл. 384, ал. 3 ГПК се казва, че ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379, който забранява определени лица да участвуват в наддаването и при невнасяне на цената. Тази разпоредба посочва, че само в два случая, ако не е подадена жалба, възлагането може да се атакува по исков ред, но от това съвсем не може да се прави извод, че при други пороци на действията на съдебния изпълнител по публичната продан не може да се ползуват извънредните способи за отмяна прегледът или отмяната. От друга страна, не може да се сподели и съображението, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане изнесен на публична продан имот не е съдебно решение по смисъла на чл. 231 ГПК и че не може да бъде атакувано по реда на отмяната, включително по буква „б" на същия текст. Вярно е, че в текста на чл.231 ГПК се говори за отмяна на влязло в сила решение, но това не значи, че се имат пред вид само решенията, издадени от съдилищата Такова стеснително тълкуване не отговаря на нашето социалистическо право, което чрез гражданския процес брани гражданските правоотношения. Не са изключени от тази защита и актовете по правооотношенията, по които се произнасят и други правораздавателни органи, включително и особените юрисдикции, и актовете (постановления) на съдебния изпълнител и други. За подлежащите на обжалване, но необжалвани действия на съдебния изпълнител не съществува друг път за защита, когато те са засегнати от тежки пороци, освен реда на надзора или реда на отмяната, когато са налице условията на чл.231 ГПК

Колеги, мислите ли, че това решение на ВС е актуално и при новия ГПК? Може ли да се иска отмяна на влязло в сила възлагателно постановление от ВКС, чрез извънредните способи за отмяна?

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:12
от ch3oh
За моженето - може /знаем старата максима за съда и жената :lol: :lol: :lol: /. По-интересно е, какво ще бъде основанието за отмяна?
От сруга страна има един сравнително нов ГПК, регламентиращ по различен начин обжалването на ДСИ в сравнение с цитираното решение.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:22
от hidden
ch3oh написа:По-интересно е, какво ще бъде основанието за отмяна?

Чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:29
от ch3oh
Там са няколко хипотези. Все пак, щом се е стигнало да възлагане, неминуемо на длъжника е връчена ПДИ, поради което са били налице редовни средства за защита от ДСИ.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:37
от hidden
ch3oh написа:Там са няколко хипотези. Все пак, щом се е стигнало да възлагане, неминуемо на длъжника е връчена ПДИ, поради което са били налице редовни средства за защита от ДСИ.

Не е връчвана ПДИ. Лепено е уведомление, но не е назначаван особен представител на длъжника-ФЛ.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:47
от ch3oh
Вероятно, защото Дл е имал постоянен и настоящ адрес. А какво е принудило СИ да лепи уведомлението?

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:52
от hidden
Длъжникът не живее на постоянния и настоящ адрес, който съвпада с адреса на имота, обект на публичната продан. Просто не е намерен и поради това същият разбира, че имотът му е продаден, едва след публичната продан.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 14:58
от ch3oh
В случая не са налице пороци в действията на СИ. Длъжникът е бил длъжен да декларира новият си адрес. В противен случай, означава, че може да извлича ползи от собственото си неправомерно поведение.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 15:05
от hidden
Такова задължение длъжникът има само, ако първоначално му е връчена покана за доброволно изпълнение и следващите съобщения се смятат за връчени и се прилагат по делото по реда на чл. 41 ГПК. В случая обаче не е налице първоначално връчване, тъй като не е спазена нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК - не е назначен особен представител. Оттук нататък всички връчвания са нередовни.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 15:11
от ch3oh
Спроред мен връчването е напълно редовно. Причина, за това, че длъжникът "не бил уведомен" е изключително неговото поведение. В случай, че беше декларирал новия си адрес, СИ щеше да го призове там. Ако се следва Вашата логика, ще се получи, че всяко принудително изпълнение може да бъде осуетено, стига длъжника на не бъде намерен на адреса си.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 15:29
от hidden
ch3oh написа:В случай, че беше декларирал новия си адрес, СИ щеше да го призове там. Ако се следва Вашата логика, ще се получи, че всяко принудително изпълнение може да бъде осуетено, стига длъжника на не бъде намерен на адреса си.

Мисля, че грешите. Има разлика между деклариране на нов адрес в общината и деклариране на нов адрес при СИ. Едното задължение произтича от ЗГР, а другото от ГПК. Ако следваме Вашата логика, то това обезсмисля назначаването на особен представител. Принудителното изпълнение няма да бъде осуетено, ако бъде назначаен особен представител на длъжника, на когото да се връчват поканата и всички последващи документи и съобщения. Дори да се приеме, че поканата и последвашите съобщения са редовно връчени, то само на основание на това, че не е назначен особен представител на длъжника, който да упражни процесуалната му защита, може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 303 ГПК.
Все пак, мисля, че се отклонихме от основната тема - дали цитираното Решение на ВС е приложимо по отношение на влезлите в сила възлагателни постановления, при действието на новия ГПК.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 15:47
от ch3oh
Чл. 430. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.

Все пак, кажете: във Вашият случай длъжникът има или няма регистриран постоянен или настоящ адрес? Защото, ако ги има не би могло да му се назначава особен представител.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 15:53
от hidden
ch3oh написа:Чл. 430. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.

Все пак, кажете: във Вашият случай длъжникът има или няма регистриран постоянен или настоящ адрес? Защото, ако ги има не би могло да му се назначава особен представител.

Вече посочих, че
hidden написа:Длъжникът не живее на постоянния и настоящ адрес, който съвпада с адреса на имота, обект на публичната продан. Просто не е намерен и поради това същият разбира, че имотът му е продаден, едва след публичната продан.

Чл. 430 е неприложим в случая, защото има регистриран постоянен и настоящ адрес. Много малко хора в България нямат регистриран адрес, аз поне не съм чувал за такъв случай, но сигурно има - някои роми или хора, живеещи далече от цивилизацията.
Особен представител следва да се назначи на основание чл. 47, ал. 6, а не чл. 430 ГПК.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:02
от ch3oh
Напротив - чл. 430 ГПК е приложимия текст.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:11
от hidden
Не и съгласно трайната съдебна практика на Софийски районен съд.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:14
от ch3oh
СРС ли разглежда жалбите срещу ДСИ?

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:15
от hidden
СРС разглежда исканията за назначаване на особен представител. Никъде не съм говорил за жалби.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:19
от ch3oh
Именно. В случая взискателя не е поискал назначаване на ОП и РС няма как да бъде сезиран. /назначаването в случая ми се вижда като евентуална презестраховка. Лично съм имал идентичен отказ за назначаване на особен представител./

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:24
от hidden
Щом не е поискал назначаване на особен представител, то последващи действия не могат да се извършват. В това производство има две страни и всяко от тях има право на защита, независимо дали е взискател или длъжник. Това е смисълът на института на особения представител. Ако законът презюмираше, че длъжникът би следвало да си е постоянно на регистрирания в общината адрес, за да упражни правото си на защита, то тогава изобщо нямаше да съществува изискването да се назначава особен представител - лепят се уведомления и ако ги намери длъжикът-намери. Ако не - пие една студена вода. Не е това смисълът на новите разпоредби на ГПК.
Задължението за регистриране в общината е административно и няма нищо общо с гражданското производство.

Re: Отмяна на възлагателно постановление

МнениеПубликувано на: 12 Дек 2009, 16:41
от ch3oh
Ако се следва Вашата логика, сигурно освен "административната" регистрация ще трябва да се въведе и "гражданскопроизводствена". И в какво следва да се изразява правото на защита на длъжника в изпълнителния процес? - Да не си получава книжата? Да бави поцеса? Да не заплаща дълга си? Респективно - съдебният изпълнител да не изпълнява влязлото в сила решение?!?
За какво право на защита може да става въпрос при следната ситуация: страна след няколко години водене на дела е достигнала до осъдително решение и изп. лист. Образувала е изпълнително дело. СИ е изпратил на длъжника ПДИ на декларираният му адрес. Разбирайки за призовката длъжникът се е скрил. И за това, че длъжникът се е крил взискателят трябва да чака още няколко месеца съда да назначава особен представител на длъжника? - подобно поведение няма нищо общо с правота на защита, а е откровенно шиканиране на процеса.