leator написа:А какво мислите по другия въпрос - как да се процедира след доброволното плащане, как да се прекрати делото?
В такива случаи след подадена молба от взискателя има три варианта
- ЧСИ си затваря очите и с риск да бъде подведен под дисциплинарна отговорност пред Камарата за "дъмпинг"
(тук gudio като съавтор може по-подробно да обясни за новия Етичен кодекс на ЧСИ и това, че несъбирането на дължимите такси по тарифата представлява нарушение на Етичния кодекс и е основание за дирене на дисциплинарна отговорност, а отделно и финансово-административна от МП) прекратява изп. дело;
- ЧСИ мълчаливо отказва да прекрати изп. дело, чакайки и уповавайки се на Бога и на добрата воля я на длъжника, я на взискателя, да платят пропорционалните такси (които според мен в този случай се дължат именно от взискателя); мълчаливият отказ не може да се обжалва от взискателя;
- прави се на нахален и си продължава изп. действия, особено ако има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Ако няма такова възлагане, просто нищо не може да се направи и делото стои, евентуално минават 2 г. и се перемира.
Що се отнася до действието или бездействието на ЧСИ, всеки случай е конкретен. Обаче изказването на p_dyan ми прозвуча крайно - че не било справедливо ЧСИ да си взема таксата, след като длъжникът бил си платил доброволно. p_dyan не за първи път излага подобно становище, явно е поредният недоволен от ЧСИ адвокат (а на мен ми писна от адвокатски генерализациия по отношение на ЧСИ, и в този форум, а и извън него, вкл и от уж изтъкнати професори като Стамболиев).
В някои случаи преди "доброволното" плащане към взискателя е направено много от ЧСИ, в други - малко. Понякога "доброволното" плащане е дошло след получена ПДИ след продължително и щателно издирване на длъжника (много от длъжниците не живеят на адресната си регистрация), получена призовка за опис на движими вещи, наложен запор на трудовото възнаграждение и страх от уволнение (след като работодателят също е показал "характер" и е трудно откриваем или "връчаем"
) и/или запор на МПС и възбрана на недвижим имот, и да се говори за "доброволно" плащане в този случай е меко казано некоректно. Очевадно е, че длъжникът плаща от страх (а понякога и от срам). В конкретният случай е наложен запор на всички банкови сметки, очевидно длъжникът е фирма, и нали ЧСИ си стои в офиса, запорите сами са излетели до банките, нали така
Само че 90% от длъжниците-дружества в подобни случаи разсъждават така: "Имам запор на банковата сметка...не мога да оперирам с нея...ще фалирам...
принуден съм да си платя...как да направя така, че да мина по тънката лайсна"
Всеки юрист знае, че в този случай запорът се налага само до размера на задължението и ако има суми, надвишаващи задължението, те остават свободни и дружеството може да оперира с тях. Но нали си нямат адвокат да им обясни, или пък той не го знае това
, или имат адвокат, но не му вярват, затова настава истерия "дай да вдигнем запора някакси".
Разбира се, в други случаи длъжникът лесно е открит и единственото, което ЧСИ е свършил, е да връчи ПДИ. Тук възниква въпросът защо длъжникът плаща директно на взискателя, вместо да отиде при ЧСИ и там да си плати? Нали поканата е покана до длъжника да плати по посочената в ПДИ
сметка на ЧСИ, а
не на взискателя?
Опитът ми показва, че в 90% от случаите длъжникът е "подучен" или от взискателя (подобни взискатели са нежелани във всяка кантора на ЧСИ и те се знаят от всички), или от адвоката на длъжника. Като толкова искат да "прекарат" съдебния изпълнител, нека подобни взискатели да бъдат така добри и да си образуват изп. дела при ДСИ, те и без това послушно ще прекратят това изп. дело. Но не може хем да се иска ефективност и мотивираност, хем пък и евтинко да минем, водени от всенародна любов към длъжниците
И в двата случая обаче се касае за неколегиалност и некоректност. Разбира се, има и случаи, като напр. при задължения към Топлофикация, когато длъжникът просто за себе си решава, че все едно няма изп. дело и продължава да си плаща кеш "на каса". Тогава става въпрос за правна неграмотност на длъжника. Но масовият случай е другият.
Така че всеки случай е конкретен, но законът е абстрактен и затова въвежда и този абстрактен критерий - таксата се дължи. Много е трудно така да бъде дефиниран законът, че да преценява за всеки случай конкретно кога е свършена работата и кога - не. И затова си остава абстрактната норма.
Не съм съгласен, че авансовите такси били достатъчни, защото практиката показва, че те обикновено едва покриват разноските на ЧСИ за възнаграждения за служителите (призовкари, помощници, техн. сътрудници и т.н.). Авансовите такси по едно изп. дело за минимум: 20 лв за образуване, 20 лв. за ПДИ. Евентуално по 15 лв. за запор/възбрана и още по-евентуално 50 лв. за цялостно проучване (или по 5 лв. за справка). Моето лично мнение е, че писането на една възбрана се доближава много до писането на нотариален акт - ако Вие сте писали проект за нот. акт, значи знаете, че е доста пипкава работа и всяка подробност е важна и грешки са крайно нежелателни. А за това ЧСИ получава...15 лв. Сам преценете малко или много е това.
50-100 лв. за едно изп. дело (от които поне половината отиват за разноски) не би мотивирали нито един ЧСИ да си свърши като хората работата, още повече, че колегата адвокат (на взискателя или длъжника) ще вземе поне двойно повече...и то само, защото е написал някаква елементарна молба за образуване на изп. дело (обикновено си има бланки за това и се сменят само страните и сумите), аз затова и предложих да въведем тотално социализЪма
като ще ощетяваме ЧСИ, нека е "справедливо" и да ощетим и адвокатите... Така и така и двамата никаква работа не са свършили, цялата работа е свършил длъжникът, нали така