ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ ВЪЗ ОСНОВА ЗАПИС НА ЗАПОВЕД
Чл. 42 от ЗБ
Чл. 237, б. "в" от ГПК
Чл. 536 от ТЗ
Чл. 432, ал. 1 от ТЗ
Чл. 535, т. 1 и т. 2 ТЗ
1.
2.
3.
4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните (мораторни) лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл. 535, т. 2 ТЗ записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т. е. колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл. 535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл. 244, ал. 2 ГПК жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237 с. к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
РЕШИ:
1
2
3
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
Колегата посочил цитираното по-горе решение заслужава адмираций