forum.lex.bg

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. .............осъдителните решения на въззивните съдилища........

Приложим ли е способът за защита срещу изпълнението, посочен в чл. 245 ГПК (обезпечение по чл. 180 и 181 ЗЗД), във вр. с чл. 432, т. 1 ГПК? Колеги адвокати ми казват, че ВКС уважава такива искания и спира изпълението при представена по сметка на съда гаранция. Това означава (според мен), че ВКС третира изпълнението на осъдителните второинстанционни решения като вид предварително изпълнение. В противен случай чл. 245 би бил приложим единствено по отношение изпълнението на първоинстанционните решения.
Това обаче повдига въпроса: обжалването по чл. 244 на определението за допускане на предварително изпълнение приложимо ли е към второинстанционните осъдителни решения, или се отнася само за първоинстанционните? И това обжалване може ли да спре изпълнението?

На втора инстанция има право на ищеца да иска изпълнителен лист.
Често той се възползва от правото си и получава такъв.

Когато ответникът получи призовка за принудително изпълнение, има право да внесе гаранция в размера на дълга и да иска спиране на изпълнението.

Върховният касационен съд разглежда молбите по спиране на принудителното изпълнение в частно производство, като на практика изисква копия от документите по изпълняваното решение - тъй като администрирането и прилагането на досието от делото се забавя във времето.

Изисква се от ответника по изпълнителния иск да докаже - наличие на касационна жалба, също на редовен срок на обжалване - искат и копия от призовките - тук помага особено много ако си редовен към призовкарите - други доказателства и т.н.

Но предварителните изпълнения са на особен режим.

тъй като администрирането и прилагането на досието от делото се забавя във времето.

Именно, и докато ВКС се произнесе, минава време, а в това време ищецът може да си извади ИЛ, да образува изп. дело, да изтегли парите от сметките на ответника и после иди го гони с обратен изп.лист.