forum.lex.bg

Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

Изпратено е запорно съобщение по банка, запорът е наложен, банката отговаря, че няма наличност по сметката.
Впоследствие се явява длъжничката при ЧСИ и казва, че са й блокирани детските, които й се превеждат по банковата й сметка в тази банка. Пари от банката обаче не са превеждани по сметка на ЧСИ, т.е. банката си ги трупа, но не превежда.
Нареждането за плащане се съдържа в самото запорно съобщение.
Въпросът ми е: в случаите когато банката вече е получила зап. съобщение, но към датата на получаването му не е имало наличност по сметката, а средства постъпват по-късно, следва ли банката да превежда служебно постъпилите средства, или трябва да чака отделно нареждане на съдебния изпълнител за всяко плащане? Това на практика би означавало да се пращат нареждания през месец, два, три, защото банката се прави на "разсеяна".
Вече два пъти ми се случва, и все една и съща банка - Пощенска банка.

Ако вземането е секвестируемо и подлежи на принудително изпълнение, не виждам основание да се праща всеки път нареждане при постъпване на суми в банковата сметка.
Веднъж изпратено и получено от третото лице, запорното съобщение има своето действие и според мен третото лице дължи изпълнение към съдебния изпълнител.
Единствено ако се закрие сметката в банката, третото лице ще се освободи от задължението си, поради липсата на облигационно отношение с длъжника.

И а з така мисля, но тъй като няма законови срокове,които да обвързват банката да превежда новопостъпилите суми, в конкретните случаи те просто не го правят без нарочно нареждане за плащане.

С тази банка няма да ти е само това проблемът - вече две години ме смайват, въпреки че уж съм жена с минало и все се каня да не се чудя на институции - най-вече, общини, банки и подобни.
Лошото е, че взех да се чудя и на колеги (в институции и вън от тях, а някои - самите те институция) - всеки си създава собствена практика, която дори не наподобява да произтича от тълкуване на закона или, не дай боже, размисъл върху целта и духа му - бих го нарекла "правен феодализъм".

Щом не ги превеждат, добре че все пак пазят парите, а не са ги дали на длъжника. Може би трябва да им се напомни че следва периодично, поне веднъж месечно да преглеждат запорираните сметки и ако има нещо постъпило да го превеждат.
Може да се започне с един разговор със шефа на правния отдел. После да се пусне едно писмо и те да си вземат решение по тяхния вътрешен ред и да го сведат до служителите които извършват това. Бюрокрация.