forum.lex.bg

Статутът му е малко спорен - хем е длъжник, хем не съвсем
Чл. 429.(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

В редици разпоредби се говори за "длъжника" и не става ясно дали става дума и за ипотекарния.
По-конкретно се замислих дали ипотекарният длъжник може да участва на публ. продан за ипотекирания имот, ако не е длъжник по изп. лист.
Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.

Има едно много старо решение, третиращо статута на ипотекарния длъжник, но то се касае само до връчването на съобщения и призовки:

РЕШЕНИЕ № 775 ОТ 14.04.1956 Г. ПО ГР. Д. № 1105/1956 Г., IV ГР. О. НА ВС
ПРИ ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ПО ИСКАНЕ НА ИПОТЕКАРНИЯ КРЕДИТОР ПРОТИВ ДАДЕНИЯ В ИПОТЕКА ИМОТ ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНЕТО МУ, ПРИНАДЛЕЖАЩ, ЛИЧНО НА ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ, НА СОБСТВЕНИКА НА ИМОТА СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПРАЩАТ ВСИЧКИ СЪОБЩЕНИЯ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ НА ЛИЧНО ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ И СЪЩИЯТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ПРИЗОВАВАН ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА САМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА КОИТО СЕ ПРИЗОВАВА САМИЯТ ЛИЧЕН ДЛЪЖНИК.
Чл. 325, 326, ал. 3, 332, 333 и др. ГПК
С продажбата на апартамента от длъжника на З. и Й. Д. учредената върху него ипотека е останала да тежи върху същия, понеже тя следва вещта, върху която е учредена (чл. 173, ал. 1 ЗЗД). Поради това последните, ако и лично незадължени към ипотекарния кредитор, от момента на придобиването на апартамента, върху който е учредена ипотеката, стават отговорни с него за чужд дълг. В този смисъл те стават длъжници по ипотечното право на банката. С оглед на това в ал. 3 на чл. 326 ГПК се разпорежда, че изпълнителният лист срещу длъжника по вземането има сила и срещу третото лице, дало своя имот в ипотека за обезпечение на дълга, когато ипотекарният кредитор насочи изпълнението върху тази вещ. А щом това е така, за всички изпълнителни действия, предприети спрямо ипотекарния имот, следва да бъдат уведомявани, евентуално и призовавани и собствениците на същия като длъжници с този имот пред ипотекарния кредитор съгласно чл. 325, 326, ал. 3, 332 и 383 ГПК. Това е необходимо, за да могат собствениците на ипотекарния имот, спрямо който е насочено изпълнението, да защитят интересите си като собственици на продаваемия се имот от неправилни действия на съдебния изпълнител и с оглед на възможностите, които им са признати с чл. 151 и 178 ЗЗД.
На същите е необходимо да се връчат и призовки за доброволно изпълнение. Това следва от разпоредбите на чл. 173 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ГПК, според които правото на предпочитително удовлетворение се простира и върху доходите от ипотекирания имот, от деня, в който при принудително изпълнение собственикът дължи сметка за тях, а това е моментът на получаване призовка за доброволно изпълнение (чл. 345, ал. 2 ГПК), от който момент същият изпада в положението на управител на имота (чл. 375 ГПК).
По силата на всички тези законни разпореждания съдебният изпълнител при насочване принудително изпълнение върху ипотекирания апартамент по изпълнително дело № 628/52 г. е бил длъжен да изпрати призовки за доброволно изпълнение и на собствениците на ипотекирания апартамент, а така също и да ги призовава и да им съобщава при извършване на всички останали изпълнителни действия, за които е бил длъжен да призовава длъжниците или им ги съобщава.

429 ГПК е аналогичен с 326 ал.3 ГПК отм 3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.
Същооте с чл.490ГПК -аналогичен на 379 ГПК отм Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването.

Според мен това идва от 151. ЗЗД Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.

Но пък намирам това

Решение № 518 от 22.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 409/2002 г., IV г. о., докладчик съдията Стойчо Пейчев
чл. 97, ал. 3,

чл. 172 ГПК

Длъжникът по обезпечено от трети лица с договорна ипотека задължение не е необходим другар на същите лица по предявения срещу тях от кредиторите иск за установяване неистинността на молба за заличаване на ипотеката.
------------------------

Предявен е иск по чл. 97, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 179, ал. 3, изр. второ ЗЗД. Ищцата е кредитор по обезпечено от ответниците (сега касатори) с договорна ипотека задължение за връщане на дължима от трето лице по договор за заем парична сума. Поискано е да бъде признато за установено само спрямо ипотекиралите свой имот за чужд дълг, че адресираният до нотариуса документ е неистински, тъй като не носи подписа на лицето, на което се приписва изявлението за заличаване на ипотеката, респ. да бъде обявен за недействителен актът, въз основа на който е извършено заличаването.


Заличаването на ипотека може да е резултат от опорочена воля на кредитора или да е извършено изобщо при липса на волеизявление (съгласие по чл. 179, ал. 1, предл. първо ЗЗД) от негова страна, какъвто е процесният случай, когато чрез подправяне подписа на лицето, сочено като негов издател е съставен неистински (неавтентичен) документ. След като основанието на предявения иск се извежда от претендираната интелектуална подправка на подписа, която прави документа неавтентичен, съществуването на задължението спрямо заемодателя не се включва в спорния предмет. На доказване подлежат само обстоятелствата: истински документ ли е нотариално заверената молба за заличаване на ипотеката, респ. действително ли е материализираното в нея съгласие на ипотекарния кредитор. А щом предметът на установяването не обхваща съществуването на задължението, за обезпечение на което трети лица са учредили в полза на кредитора ипотека върху свои имоти, искът следва да бъде насочен само срещу тях, а не и срещу длъжника. Последният не само че не е необходим, а още по-малко задължителен другар в процеса на собствениците на ипотекираните имоти, но не са налице и условията по чл. 172, ал. 1 ГПК , за да бъде предявен установителният иск и срещу него, в качеството му на обикновен друга на ответниците. Другарство между длъжника и обезпечилите с ипотека негово задължени лица в случая не може да възникне нито по аргумент по чл. 326, ал. 3 ГПК, нито по аргумент от чл. 151 ЗЗД.
Отделно от това, дори в хипотезите на задължително другарство, нарушението на изискването за съвместно предявяване на иска срещу всички другари не би съставлявало основание за обезсилване на решението, постановено, без да е конституиран като ответник задължителен друга. Последният ще разполага с възможността да иска отмяна на решението по реда на чл. 233, ал. 2 ГПК

kalahan2008 написа: По-конкретно се замислих дали ипотекарният длъжник може да участва на публ. продан за ипотекирания имот, ако не е длъжник по изп. лист.

Той нали е собственик на имота, какво излиза, че купува собствения си имот ? Кой е "продавач" (праводател) при публичната продан, надявам се не мислиш, че това е СИ

Когато е СИО напр., е ипотекарен длъжник само за 1/2, нали? Там е въпросът, че съпругът-недлъжник (но пък ипотекарен длъжник) иска да откупи останалата 1/2 на съпруга-длъжник.

kalahan2008 написа:Когато е СИО напр., е ипотекарен длъжник само за 1/2, нали? Там е въпросът, че съпругът-недлъжник (но пък ипотекарен длъжник) иска да откупи останалата 1/2 на съпруга-длъжник.

Нещо не се връзва... Ако имаш кредитополучател (съпруг-длъжник) и ипотекиран имот СИО, то имаме и двама ипотекарни длъжници - 1) съпругът-кредитополучател-длъжник, явяващ се и ипотекарен такъв и 2) "съпругът-недлъжник", явяващ се обаче също ипотекарен длъжник шизофренийка малко, ама така е. Как ще се ипотекира бездялова СИО, ако не едновременно целият имот от двамата съпрузи ? Насочването на принуд. изпълнение прекратява СИО, но ипотеката е отпреди това прекратяване и и двамата съпрузи са учредили ипотеката - и двамата са ипотекарни длъжници. При обикновена съсобственост върху ипотекиран имот е по-вероятно да се постави такъв въпрос, но според мен всеки длъжник, вкл. и при несолидарност (разделност) на задължението, не следва да се допуска като наддавач.

Не разбирам нещо Съпругът-недлъжник, който същевременно е ипотекарен длъжник, не придобива права от себе си, а от съпруга-длъжник. Докато за длъжника е ясно, че не може да участва в наддаването, защото не може да придобива права от себе си, то за ипотекарния длъжник не е така. След като съпругът-недлъжник закупи имота, същият не става пак СИО, тъй като насочването на принудителното изпълнение срещу този имот прекратява СИО (чл. 26, ал. 3 СК). Или става? Не знам
Та въпросът е: е ли е ипотекарният длъжник точно като личния длъжник, или не съвсем, т.е. ако не може да участва в публ. продан, каква е логиката и идеята на законодателя.
Съжалявам, но по принцип обичам да си изяснявам нещата в дълбчина, достигайки дори до смътната и неясна идея на законодателя.

И аз отскоро се терзая еднолично по въпросите за длъжника (кредитополучател най-често) и ипотекарния длъжник и неговия статут, та благодаря на колегата за темата, че да спра еднолично да се терзая
В голяма част от договорите за кредит намирам, че ипотекарният длъжник е записан едновременно и като солидарен длъжник, без да има на практика задълженията на длъжника да погасява задължението по кредита, освен при предсрочната му изискуемост (така в един от договорите). В другия са му вменени и задължения за плащане на вноски и прочие отговорности, идентични с тези на длъжника - излиза, че е задължен и за вноски по кредита, и с имота си, което е в повече от задълженията на длъжника по същия договор за кредит.
Като че ли има едно смесване на фигурите на длъжника, солидарния длъжник и ипотекарния длъжник, което вероятно води до последващи неясноти по статута им и правата, които имат или ограниченията.
За мен си има разлика между длъжник и ипотекарен длъжник (в чист вид), но действително, при публична продан от кого ще придобие ипотекарният длъжник имота? По-скоро би поел плащане на задължение и освобождаване на ипотеката, отколкото да допусне да се проведе продажба на имота. Поне така го виждам. СИО-то няма как да се раздели, за учредяване на ипотеката като обезпечение съпругът би трябвало да е дал съгласие и в този смисъл той също е ипотекарен длъжник, доколкото е собственик на имота и участвал в учредяването на ипотеката.

Съпругът - ипотекарен длъжник е длъжник заради чл.429, неговата част от имота нали също е предмет на продан - как ще участва в наддаването - ще наддава само за частта на съпруга-кредитополучател ли ? Ако липсват други наддавачи, тогава има някакъв интерес да прави това, ама ипотеката нали тежи върху целия имот, не може да я "разкара" само от едната втора на съпруга-кредитополучател. Длъжникът не се допуска до участие в наддаването по много причини - една от тях е да не откупи имота на цена, по-ниска от вземането и така да иска да го "освободи от изпълнение", защото какво следва - някакъв "нонсенс" - купува от себе си, а имотът пак е негов - значи може пак да се обяви за продан и т.н. Някакви логически абсурди ('divide by zero' ), да не говорим за отварящите се права да обжалва хем като длъжник, хем като наддавач и всякакви глупости, които могат да станат, ако я нямаше тази забрана. Ако има пари - да си плаща задължението, а не да "наддава".

На практика, "чистият ипотекарен" длъжник отговаря само с имота и с нищо друго - не можеш да му търсиш непогасената след публичната продан част от вземането, не можеш да посягаш на друго негово имущество, не можеш да му искаш мерки по чл.76 ЗБДС. Затова обикновено ("свобода на договарянето") ги "прекарват" да станат солидарни съдлъжници.

Да, обикновено е така, правят ги солидарни длъжници, но в случая не е.

Солидарна съм с и с двата поста на Гудьо, но интересното в единия случай е, че т.нар. в договора солидарен длъжник (на практика ипотекарен) е пожелал да плати по своя сметка част от кредита, от която сметка кредиторът да усвоява суми за месечни задължения - оказва се, че въпреки качеството солидарен длъжник, не може да погасява кредита от свое име. Та затова си задавах въпроса: е ли солидарен длъжник, с всички последици или не?
По втория договор си има и всички останали задължения на длъжника, а допълнително отговаря с имотите, предмет на обезпечението. Не е обаче кредитополучател. Изключително неизгодна позиция - лично задължен, задължен с имотите си, а не ползвал дори облагите от кредита . Категорично не бих съветвала клиентите си да приемат подобна позиция.

Преди доста години "във Франкофония" учих отделен гражданско-правен предмет "Обезпечения", два семестъра, отделен учебник. Направи ми силно впечатление, че поръчителството "персонално и реално" (според тяхната терминология)не се разглежда като "договор с кредитора", както у нас, а като "тристранно съглашение", нещо като финансовия лизинг (поръчвам ти да купиш от трето лице една вещ, която после да ми дадеш под наем или да ми продадеш на изплащане), което винаги е възмездно Надълго и нашироко се бистреше практика и еволюция на теорията към преодоляване на нищожността (поради липса на основание) на безвъзмездното поръчителство в посока "поръчителство с дарствено намерение" и т.н.

Това е интересен възглед, но например много често родителите учредяват в полза на калпазанина - син ипотека, кредитът е в негова полза, после спира да плаща и семейното жилище на мама и тати от 1928 г. (хилядо деветстотин двадесет и осмо лето) отива на пазара. Тук мисля, че обезпечението има основание, а именно - causa donandi.
Що се отнася до интереса на съпруга - недлъжник/ипотекарен длъжникда участва на публ. продан, то ипотеката наистина си остава до изплащане на цялото задължение, но иди им обяснявай на такива длъжници (доста от които самоуки, неразбиращи, но със самочувствие на прочели ГПК-то). За тях е важно целият апартамент да стане техен, след като закупят на публ. продан дела на съпруга-длъжник.

Всъщност, сега като се позамисля, има логика съпругът-недлъжник да няма право да участва на публ. продан, тъй като имотът се изнася като цяло, а той/тя има 1/2 от него, т.е. ще изкупи 1/2 на съпруга-длъжник, но и своята 1/2.

Това имах предвид, но явно не съм го казал както трябва, объркването от "...недлъжник-ипотекарен-длъжник" води до невъзможност да се пресъздаде реалната ситуация. Ипотеката е неделима, винаги тежи върху целия имот, при учредяването й участват и двамата съпрузи, всеки "залага" и своя "дял в бездяловата СИО"... Нещо на марксистка диалектика ми замириса тази история недлъжник-длъжник, бездялова СИО, ама "частта" на другия съпруг. Няма отърваване от тоя брадат дядка, ей !

Споделям казаното дотук с едно уточнение.Според мен термина "ипотекарен длъжник" не може да се прилага за 3 лице учредило ипотека за обезпечение на чужд дълг.Последното не е ипотекарен длъжник , защото не е длъжник.Затова и никъде в закона не се обозначава така.Цялата уредба в ЗЗД е насочена към идеята , че 3л. ако има пари може да плати чуждия дълг с произтичащите от това последствия.На ПП това 3л. не може да участва ако е единствен собственик на имота , тъй като логично не може да купи собствената си вещ , напротив законът го стимулира да плати чуждото задължение.Ако имотът е съсобствен обаче нещата наистина се усложняват.Идеална част от съсобствен имот може да се ипотекира.Ако обаче разгледаме хипотезата-двама обикновени съсобственици-1-дл. ипотекира своята идеална част , 2-3л.също ипотекира своята идеална част за задължението на 1.В случая имаме две отделни ипотеки дори и те да бъдат направени в един нотариален акт.Юридически не може двамата съсобственици да учредят единна ипотека , защото всеки от тях може да се разпорежда само със своята идеална част.Кредитора има две ипотечни права , срещу всеки от съсобствениците.Продължаваме към ПП.Тъй като имаме две ипотеки според мен те не могат да бъдат реализирани с 1 ПП.Трябва да се насрочат 2 , като 3л. ще има право да участва като наддавач , в ПП в която се продава идеалната част на ДЛ съсобственик.Няма законово ограничение и логика да не бъде допуснат.Когато става дума за СИО съм съгласен , че имота може да бъде ипотекиран само изцяло , по изложените от калахан и гудю аргументи.

Дискусията рискува да се измести, но бихте ли ми посочили някъде на практика ипотека върху идеална част Имайте предвид, че ипотека в полза на съделител напр. (чл.168 ЗЗД) се вписва върху целия поставен в дял имот, а не само върху придобитата вследствие на делбата идеална част. Никй нормален кредитор няма да приеме такова обезпечение - само идеална част от имот. Не ми се разсъждава сега, но си мисля, че ипотека върху идеална част (освен за фиктивно обезпечение, за да се откраднат в сговор с някой банков служител едни пари ) е невъзможна.

На практика не съм срещал , но това не значи , че на теория е недопустимо/невъзможно.Напротив в литературата мисля че няма спор , че това е възможно-така проф.Кожухаров , проф.Калайджиев.А щом закона го позволява не виждам лошо да се обсъжда този вариант , защото не е изключено да се случи такъв казус.

А ето и пример от практиката, следователно има такива казуси...

РЕШЕНИЕ № 516 от 02.12.2008 г. по ГД № 20075440100394
Докладчик: съдия Гергана Кузманова

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм/.
Искът е процесуално допустим- не се спори,че ищците владеят процесните 124 кв.м., придадени по регулация от ПИ ....,кв.9, по стария план на с.М, а по сега действащата кад.карта- имот № .... към собствения им УПИ VІІІ-...,...,кв.9 по предходния план на с.М, а по сега действащата кад.карта на с.М идентичен с УПИ .... и за тях съществува правен интерес да установят правата си на собственост по отношение на ответниците, тъй като първите двама от тях са учредили в полза на третия ответник договорна ипотека върху 611/ 697 идеални части от недвижим имот – ....по кад.план на с.М ,в който по П и процесната придаваема част.

Решение № 399 5.12.2005 г. на ВтАС по в. гр. д. № 519/2005 г., гражданска колегия, докладчик председателят Пенка Китанова
Няма основание за обявяване нищожността на договорната ипотека за целия недвижим имот. Не са налице предпоставките по чл. 170, във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за останалите 2/3 от недвижимия имот. Това е така, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на част от договора не влече нищожност на целия договор, а само за тази част, за която се отнася порокът, който не може да бъде отстранен. С оглед изявлението на ипотекарния кредитор, че би сключил договор за заем и ако вземането му беше обезпечено само със собствените на М. В. 2/3 идеални части от имота, както и на обстоятелството, че вземането по договора за заем в размер на 11 000 лв. - предмет на договора на ипотека, е изцяло обезпечено с ипотеката върху тези идеални части от имота, въззивният съд приема, че следва да се прогласи нищожността на ипотеката само за 1/3 идеална част от имота, който безспорно е собственост на ищеца.

Уредбата по "соц.-ЗЗД-то" е оскъдна, почти нито дума за прословутата "специализация" или "специалност" на ипотеката, че тежи върху един имот (да не се бърка с това, че с един нот.акт може да се ипотекират 5 имота - това са 5 отделни ипотеки), и върху целия имот, че с частично изплащане на вземането не може да се "освобождават" нито реални, нито идеални части от имота - вятър ги вее тия работи в Булгаристан. Питам аз - в горния пример с (Н )УПИ-то - ако се окаже реално поделяем и се обособят две УПИ, какво става с ипотеката върху 611 / 875-ти ид.части и как ще се "пренесе" тя ? Ипотеката пречи ли на съсобственик да поиска делба ? Не, нали ? И ако са ипотекирани 2/3 ид.ч. от двуетажна сграда, кято при делба стане "ЕС" от два апартамента, какво става с ипотеката ? Но за целите на "пре*би другарчето" защо да не може да се ипотекират напр. само идеалните части от общите части на сградата, принадлежащи на един от етажните собственици, а ?