forum.lex.bg

Имам следния казус:
Образувано е изпълнително производство срещу единият съпруг. Изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед, която той е подписал, като физическо лице. Производството е по реда на сега действащия ГПК. Частният съдебен изпълнител е направил справка за семейното състояние на длъжника и е събрал данни за съпругата и за децата му. Изпратил е запорни съобщения до всички банки с искане за налагане на запор върху сметките на длъжника и до 1/2 върху сметките на съпругата. Отделно си е направил всички останали уведомявания и справки- до и от НАП, до и от АДВ, от НОИ, от Агенция по вписвания, от Кат, от Общината и т.н.. От запорните съобщения изпратени до банките открива само една сметка с налични в нея авоари. Сметката е открита на името на съпругата на длъжника по време на брака. По нея й се превежда пенсията. Половин месец преди налагането на запора по нея е внесена и сума, представляваща продажната цена на неин наследствен имот. Банката съответно налага запор върху тази сметка и превежда половината от наличността по сметката на ЧСИ. Така преведената сума не е достатъчна да покрие задължението по изпълнителното производство.
ЧСИ е изпратил призовка за доброволно изпълнение до длъжника, но същата и до момента не му е връчена, защото не е открит на адреса му (постоянният и настоящият адреси на длъжника са един и същ) Съпругата е с друг постоянен адрес, т.к. съпрузите са във фактическа раздяла повече от 15 години.
Съпругът недлъжник не е уведомен за наложеният запор върху сметката, каквото е изискването на чл. 518, вр. с чл. 503 от ГПК. За него разбира, когато в началото на септември решава да изтегли пари от сметката си.
Как да се защити съпруга- недлъжник?
1. Трябва ли първо да води установителен иск, че влогът не е съпружеска имуществена общност и тогава да обжалва действията на ЧСИ?
1. Съгласно разпоредбата на чл. 518, другата половина от влога става лична на съпруга- недлъжник, но банката отказва всякакъв достъп до тази сметка, т.е. тя не може да се разпорежда и с тази част от влога, която законът признава, че не подлежи на принудително изпълнение. В крайна сметка, съпругата- недлъжник е лишена от средства за живеене.
2. Средствата по тази сметка са изцяло лични на съпругата- недлъжник. Още повече, че съгласно чл. 445, ал. 1 от ГПК, по аргумент на противното, когато пенсията е под или равна на минималната работна заплата за страната, тя е несеквестируем доход.
3. В ал. 2 и 3 на чл. 503 от ГПК, към която препраща чл. 518 е дадено право на съпруга- недлъжник да обжалва изпълнителните действия.
Може ли да обжалва налагането на запор върху банковата сметка, по която средствата са изцяло лични на съпруга- недлъжник, т.е. изключва се съвместния принос?
В какъв срок и от кога тече срокът за обжалване, като имате предвид, че ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл. 503, ал. 1 от ГПК.
4. Може ли да намери приложение в този случай, разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, като се има предвид, че чл. 503, ал. 3 казва, че съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия на същите основания като съпруга- длъжник?
5. Съпругът- недлъжник е ли трето лице по смисъла на ГПК, в частност чл. 440?

Имам документ от банката, за движението на паричните средства по сметката, от който е видно, че по нея са правени преводи за пенсия. Датата на която е внесена получената цена от продажбата на наследствения недвижим имот, съвпада с датата на която е извършено нотариалното удостоверяване на договора за продажба.
Колеги, ако някой от Вас се е сблъсквал с пдобен казус, моля, да сподели как го е разрешил!
Говорих с ЧСИ, но той ми каза, че нищо не може да направи. Да са се били развели навреме. Посъветва ме да прехвърлим пенсията да се получава чрез пощенски запис, да говоря с взискателя и той евентуално да поиска вдигане на запора или да си водя иск за да установя, че влогът не е СИО, !!! въпреки, че не му е ясно как ще стане връщането на прите, които банката вече е превела по неговата сметка. В изпълнителното производство се наблягало на "принудително".
Говорих и с процесуалния представител на взискателя. Той иска да посоча някакво имущество на длъжника, да посоча адрес на който да може да бъде призован длъжника, както и данни работи ли и къде работи. Това е невъзможно за нас, т.к. съпругата и децата й не поддържат каквито и да било контакти с длъжника от години.

Мисля, че знам за кой точно ЧСИ става дума. Имайте предвид, че същият има регистрация във форума и може би следи темите.
A иначе щом съпругът-недлъжник не е уведомен, изтеглените от банковата сметка суми по запора не могат да се разпределят, а стоят по сметка на ЧСИ, докато бъде уведомен съпругът.

Много работи не може по закон, но ЧСИ го правят, защото няма как да го оспориш. За някои неща съдът и съдебните решения изцяло се пренебрегват от ЧСИ, защото те се явяват нещо като надкасационна инстанция. Разсроченото плащане според закона е императивно, когато внесеш "30% от присъденото в изпълнителните листове" и преди се отменяха действия, противоречащи на това, а сега ЧСИ посочва за събиране разноски колкото е вземането и отказва разсрочено плащане с мотива, че внесената сума не е 30%. Обжалването е недопустимо.
Общо-взето, за съжаление се сбъднаха черните прогнози, че тази служба се мутризира. Да не говорим за гравитиращите около всеки ЧСИ мутри при продажбите.
То какво ли не е опорочено на територията България?!

kalahan2008 написа:Мисля, че знам за кой точно ЧСИ става дума. Имайте предвид, че същият има регистрация във форума и може би следи темите.

За да не си помисли някой нещо, държа да уточня, че този ЧСИ не съм аз Но - мога да се похваля, че вече съм ответник по гр.дело с основание чл.441 ГПК за подобен запор Като, забележете - аз вдигнах запора, след като съпругът-недлъжник надълго и нашироко ми показа, че сметката се пълни само от заплатата му,тръшка се и рева в кантората ми , вследствие на което последва делото, като в исковата молба вдигането на запора се тълкува от ищеза като "признание на самия ЧСИ за незаконосъобразност на собствените му действия"

Колеги, благодаря, че се отзовахте, въпреки че все още законосъобразно и нормално решение на казуса и аз не съм открила.
Благодаря за предупреждението на kalahan2008. Не се притеснявам, че въпросният частен съдебен изпълнител следи форума. Смятам даже, че е редно всички юристи да го правят. Не се притеснявам и от това, че ще прочете темата ми и ще разбере, че търся варианти за решаване на проблема. Колегата се държа много колегиално. Единственото, което не ми допадна е, че според него в изпълнителното производство се набляга единствено на думата "принудително", докато аз смятам, че трябва да се набляга, и то на първо място и на думата "законосъобразно".
И по отменения ГПК имаше много спорни въпроси по изпълнителното производство, но с новото, за мен нещата минаха всякакви граници.
За съжаление не съм от привържениците на многогодишното влачене на едно дело по съдилищата, на завеждането на хиляди делца, пък каквото излезе, а още по- малко прибягвам до крайните мерки по отношение на колеги, каквато е визирана в чл. 441 от ГПК. Не мога да си обясня защо трябва да чакаме каруцата да се обърне, като можем да почистим пътя от камъните преди това.
Явно е трябвало или аз или клиентката ми да се тръшнем и да ревнем в кантората на ЧСИ, та вече можеше да съм разрешила казуса. Като аз не бих се съгласила след като ми е вдигнат запора да водя дело против ЧСИ по чл. 441/ ГПК.

Евентуално се налага съпоставяне с правилата за семейна имуществена общност, дали влогът е личен.
Невъзможно е да няма процесуален ред за отмяна на тези действия, дори и лично срещу СИ, например неоснователно обогатяване, банката също следва да понесе санкция.
Така може да се направи запор на половин София, щото действията не се обжалвали.
Ако средствата са лични, а то натам сочат данните, какъв запор може да има.
Освен това СИ не може да поставя условие за развод?!

Ми... освен иск (чл. 55 от ЗЗД) срещу взискателя, по който да докаже, че парите по сметката са били лично нейни, и да си ги иска... Това - ако му е предадена сумата вече (май не е).
Съпругът, който твърди, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не е СИО, си е трето лице отвсякъде, така че ако сумата не е предадена, защо да не може иск по чл. 440, макар парите да не са вече по нейната сметка, а при съдебния изпълнител... Дядо Живко казва, че искът по стария чл. 336 за установяване, че имуществото е на трето лице, е безпредметен (и че способите за защита са други), когато това имущество е реализирано вече, но тук още не е, щом сумата не е изплатена на взискателя.
Може и да говоря глупости, де.

пусни молба до чси с доказателства и искай връщане на сумата на вносител-т.е. по банковата ти сметка.ако откаже-6те има резолюция и против отказа 6те пусне6 жалба в ос и там ве4е си доказва6 несеквестируемостта.искам само да отбележа,4е чси не следи служебно какви са средствата по банковата сметка.все пак нали има банкова тайна? а и не е негова работа,така 4е мисля,4е няма действия на чси,които да се обжалбат.все пак в правото не се гледат чувства и сълзи,а документи.колкото и абсурдно да е това понякога...