forum.lex.bg

Може ли да се приеме, че в рамките на едно изпълнително производство, кредитор с две вземания, едно от които е с право на предпочтително удовлетворяване, може да бъде удовлетворен от имуществото на длъжника преди всички останали кредитори за всичките си вземания? Или следва второто му вземане да бъде удовлетворявано наред с вземанията на останалите кредитори?
Предварително благодаря за всички мнения!

Мисля , че второто ти изречение е вярното- за второто си вземане ще бъде наравно с всички други кредитори- там няма предимство.

Дори в случай, че имуществото на длъжника се състои от един имот само, върху който е учредана ипотека и поради това и първото вземане на кредитора е с право на предпочтително удовлетворяване? Но уви- вземането е по- малко от стойността на имота... та предявява се второто вземане с което вече сметката излиза и имотът се възлага на ипотекарния кредитор. И то така, щото останалите кредитори пият по една студена вода. Цялото имущество на длъжника удовлетворява вземанията на тоз кредитор или все пак трябва да се разграничат двете му вземания като предпочтително бъде удовлетворено само това което е обезпечено с ипотека?

трябва да се разграничат ,ипотеката обезпечава кредитора за определено задължение на длъжника ,второ задължение за съвсем друг дълг , него ипотеката не обезпечава ,така че за второто ще се удовлетворява със другите кредитори
е много жалко че имуществото няма да покрие всичките задължения

За да му се възложи имотът, той трябва да внесе "съразмерните части" от вземанията на другите взискатели. Член 383 от ГПК май беше.

Не че аз си нямам работа баш в момента с един подобен случай с такова възлагане и странните разбирания на съдия-изпълнителя през 2000 г. :-( относно това, кой трябва да се счита за присъединен взискател и какво трябва да внесе купувачът, на когото се възлага имотът.

В случая, с предявяване на второто вземане взискателят , който се ползва с право на предпочтително удовлетворяване за първото си вземане, търси възлагане на целия имот, като при това с второто му вземане цената на имота НЕ надвишава размера на цялостната му претенция. Странното разбиране на съдия- изпълнителя в случая се състои в това, че удовлетворява тоз "специален" кредитор за цялото му вземане, без оглед на това че второто му вземане не е с предимство пред вземанията на останалите кредитори!!!
Разкажи повече, за твоя случай, колега! Предварително благодаря!

Ами моят случай е: кредитор с възбрана и с вземане, привилегировано поради естеството си (не с ипотека например). Съгласно чл. 354 от ГПК той по право се смята за присъединен взискател. Възбраната му е вписана по времето, когато е течала публичната продан, но няколко дни преди възлагането. Съдия-изпълнителят е приел, че той не е присъединен взискател и че взискателят по делото е само един; възложил му е имота, без той да е внесъл каквото и да било. Накратко това е случаят. Постановлението за възлагане е обжалвано и най-веселото е, че съдът го е потвърдил, като хем в мотивите е изразил становище, че жалбоподателят не е присъединен взискател, хем е отхвърлил жалбата като неоснователна (не я е сметнал за недопустима). Случаят има и още една особеност, но бих искал да я спестя. Във всеки случай тази особеност не променя казаното.
*
Във връзка с това се чудех за чл. 384, ал. 3 от ГПК: ако възлагането не бъде обжалвано, проданта може да бъде атакувана по исков ред само при невнасяне на цената". Имам две "чуденки":
1.Можем ли да приемем, че в моя и вашия случай имаме невнасяне на цената? Според мен е логично - каква е разликата между купувач трето лице, който не е внесъл цената, и взискател, който не е внесъл съразмерната част от вземането на другия взискател?
2.Смятате ли, че думите "ако възлагането не бъде обжалвано" следва да се тълкуват не буквално, а малко разширително - в смисъл "ако възлагането е влязло в сила"?

Написал съм го малко объркано, та да поясня: имотът е възложен не на кредитора с привилегията, а на другия.