Според практиката на АССГ, която намерих (а.д. 9806/2020):
В тази връзка съдът споделя становището на вещото лице, че дъното на имота се определя чрез
регулационната граница, срещулежаща на лицето на УПИ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗУТ не съдържа легално определение на дъно на имот, но следва да се приеме, че дъното се определя чрез регулационната линия, срещулежаща на лицето на УПИ /уличната регулационна линия/, при условие, че не е също улична регулационна линия, а странични регулационни линии са границите от двете страни, свързващи лицето с дъното.
От тълкуването на разпоредбата на чл. 14, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗУТ може да се направи изводът, че докато страничната регулационна линия е тази, която е перпендикулярна на улицата и се допира до уличната регулационна линия, то дъното е регулационна линия, която е успоредна на уличната регулация и не
се допира до уличната регулационна линия.
Административен съд - Пловдив възприема малко по-различен възглед (а.д. 698/2022):
Страничната регулационна линия започва от уличната регулационна линия, но страничната регулационна линия може да е начупена и не е задължително тя да е права линия, както не е задължително тя да е перпендикулярна на уличната регулационна линия. Тя може да е разположена към повече от едно УПИ.
Няма легална дефиниция за странична регулационна линия и за дъно.
В конкретния случай D и E нито са успоредни, нито са перпендикулярни на лицето. Затова е възможно съдът да ги възприеме както като странична линия, така и като дъно.
За такива случаи може да се приеме, че странична е линията, която под ъгъл повече от 45 градуса спрямо лицето, а дъно е линията, която е под ъгъл под 45 градуса спрямо лицето. Като гледам на картинката, над 45 градуса е E, а под 45 градуса е D.