forum.lex.bg

Здравейте,
Не стигам до идея (вратичка), как да се иска отмяна на незаконосъобразно – противоречащо на утвъредената съдебна практика решение...!?
Накратко, обжалвано е НП по ЗДвП, което е основано на АУАН – опорочен от към свидетели (чл.40, ал.1 във вр.с ал.3 от ЗАНН) Съдебната практика е категорична по въпроса. Първоинстанционния съд потвърждава НП (Е, поне е намалил наказанието), съответно АС потвърждава първоинстанционното решение с изключително-лаконични мотиви – напълно игнорирайки, подробно развитите доводи в касационната жалба. В същата са цитирани редица СР при абсолютно същите обстоятелства. Накратко казано, решението противоречи на ЗАНН и най-вече на утвърдената по подобни казуси съдебна практика, включително и на същия съд. Най интересно е, че същия АС при аналогично дело се е произнесъл с обратно решение – съобразявайки се точно със закона и съдебната практика. Същото това СР е цитирано с множествено други в касац, жалба.
Само че, АПК в своя чл. 239 на практика не предоставя възможност за искане за отмяна на незаконосъобразно СР. А наистина случая е фрапиращ!
Та затова пускам темата, за идея, как би могло да се пребори такъв акт?
Пожелавам светли празници!

Няма как, не може... или поне аз не се сещам и като чета ЗАНН и АПК не мога нищо да открия. Извънредните способи за контрол изискват обстоятелства, които не са свързани с правилността. Имаш на разположение само две инстанции в този смисъл, като един бог знае кой съд как цени доказателствата, защото няма ясни правила. Административнонаказателното производство е голяма каша, с някои абсурдни правила (например правото на претърпелия вреди от нарушението да иска обезщетяване само до размер от два лева - чл. 45, ал. 1 ЗАНН), но законодателят скоро няма да му обърне внимание... А какво не им беше наред на свидетелите?

“Няма как, не може...”
Така де, и аз не виждам как! Ама нали надеждата умирала последна, та за туй рекох да пусна темата за мнения от хора с опит. Казват „Лош закон, но закон”, е да ама и съдът като не го спазва...?!? И най-парадоксално когато един и същ съд се произнася по два напълно идентични казуса, със СР, които са в пълна колизия, както и с утвърдена практика... все си мисля, че трябва да има начин за контрол над зле-постановен СА...?! Първоинстанционния съд дори повече се е постарал при анализ на обстоятелствата. А АС само споменава, че няма съществени нарушения на АНП и потвърждава Р. на РС.
Благодаря bvoykov за включването!