forum.lex.bg

В началото на декември 2006 г. едноличното дружество с ограничена отговорност "Люси", с управител Станоева организирало разпространение на периодичен печат в собствен подвижен метален павилион, поставен в гр. София, бул. "Васил Левски", пред № 64. Павилионът бил прикрепен към близкия стълб за улично осветление, посредством метална верига с катинар.
Появата му се отразила отрицателно върху търговската дейност, развивана от Емилия Драгоева. Затова последната решила да отстрани павилиона. За целта се свързала със свой познат - Петьо Шаламанов, който имал собствен тежкотоварен автомобил. Обяснила му, че от общината са й наредили да премести нейния павилион на друго място и го помолила да й помогне с автомобила си за пренасянето му. Шаламанов се съгласил срещу възнаграждение от 300 лв. На 19.05.2007 г., около 6,00 ч. Драгоева отишла при павилиона, счупила с камък катинара, с който бил закрепен към стълба и изхвърлила металната верига. Около 6,30 ч. Шаламанов, заедно с двама свои приятели пристигнали на адреса, натоварил показания му от Драгоева павилион на автомобила и го откарал пред дома си, пак по молба на Драгоева.
До 19.06.2007 г. Драгоева не се поинтересувала за павилиона и не се разплатила за услугата, въпреки че Шаламанов многократно я издирвал, а тя се укривала. На същата дата Шаламанов натоварил павилиона на автомобила си и го предал като метални отпадъци срещу сумата от 180 лв.
По сигнал на Станоева павилионът бил открит в пункта за вторични суровини от пристигналния дежурен полицейски служител от Първо РПУ. Той иззел павилиона с протокол, подписан от него, управителя на пункта и Станоева, а с друг протокол за доброволно предаване същият бил приобщен като веществено доказателство към материалите по делото?



1. Как трябва да се квалифицира поведението на Драгоева?
2. Съставомерни ли са деянията на Шаламанов?
3. Приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 53 НК?
4. Кой е органът и какъв е редът за образуване на досъдебното производство в конкретния случай?
5. Законосъобразно ли е приобщен павилионът като веществено доказателство? Допуснато ли е съществено процесуално нарушение при изземването на павилиона и ако такова е било допуснато, какво е неговото значение за доказването, може ли да бъде отстранено в съдебното заседание на първата инстанция и по какъв ред?
6. По това дело може ли да се конституира пострадал, частен обвинител, граждански ищец?

Lets roll

Въпрос 1. Материалноправната квалификация.

Драгоева

Взломна кражба чл. 195, ал. 1 т.3 и т. 4

Възможно е посредствено извършителство. От субективна страна само пряк умисъл. Необходимо е да има присвоително намерение. Такова има, когато деецът желае да се разпорежда с предмета. Разпореждането може да е фактическо или юридическо. Дезинтересирането на Драгоева от по-нататъшната съдба на павилиона представлява фактическо разпореждане (към Шаламанов, да си го държи пред къщи) и доказва присвоителното намерение.


Престъплението е квалифицирано по чл. 195, т. 3 и т. 4 т.к. са налице 2 квалифициращи обстоятелства. В Решение 167/95 г. ВКС казва, че ако унищожената или разрушена преграда е на значителна стойност т.е. причинените имуществени вреди от повреждането, разрушаването са значителни, налице е идеална съвкупност между взломна кражба и унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл. 216. Според Стойнов обаче, разрушаването на преградата е част от изпълнителното деяние на взломната кражба, следователно причинените вреди представляват просто допълнителен престъпен резултат.

Извъшена чрез посредствено извършителство.

Шаламанов - в условията на фактическа грешка по чл. 14. Ще отговаря за обсебване. чл. 218б, ал. 1 - ако павилионът струваше до 150 лв, деянието е съставомерно, но отговорността е административно-наказателна - глоба, в случая не може да се приложи.

Има възможност да се защити и обратна теза за измама + чл. 216.

1.Поведението на Драгоева се състои от деяния,които са несъставомерни. Тя извършва действия като мамене(лъгане) и непрестъпно унищожаване на чужда вещ,които са укорими, обществноопасни - засягат лични и имуществени интереси,извършени са виновно,но те не осъществяват състав на престъпление и затова са непрестъпни.
Поведението на Драгоева съдържа характеристики на кражба по чл.194 ал.1 НК, извършена при посредствено извършителство - изпълнителното деяние се върши от лице, наказателнонеотговорно поради липса на умисъл- единствената форма на вина за съответното престъпление.Но съставът на кражбата не е изпълнен поради липса на субективната цел, част от субективната страна на престъплението.Целта трябва да е само субективно набелязана, но не не е необходимо и да е обективно осъществена, за да имаме налице кражба.За намерението на дееца, което е факт от психологическия му свят съдим от външно обективираното.Поведението на Драгоева показва дезинтересираност от павилиона,от което съдим,че у нея няма намерение да върши нито фактическа, нито правна присвоителна дейност.
Действията на Драгоева, с които въвежда в заблуждение Шаламанов,относно правната ситуация, показват сходство с измамата по чл.209НК. В случая неъставомерността на деянието се оправдава с липсата на субективна цел - "да набави за себе си или за другиго имотна облага".Такава цел не е поставена.
Действието, с което Драгоева нарушава целостта на катинара и го прави непригоден за ползване по досегашното му предназначение, формално съдържа признаци на престъплението унищожаване на чужда движима вещ по чл.216 НК, но по аргумент на чл.9 ал.2НК това деяние е малозначимо с оглед незначителните общественоопасни последици.Може да бъде ангажирана единствената гражданската й отговорност по чл.45 ЗЗД.
2.Шаламанов върши кражба по чл.195 ал.1 т.4 предложение първо НК.Деянието му представлява отнемане на владението на павилиона - предмет на престъплението - чрез промяна на местонахождението му с моторно превозно средство - това е обективната страна на престъплението, а субективната е изпълнена в един по-следващ момент - чрез предаването на павилиона за метален отпадък срещу сума пари.Последното е разпоредително действие, което е индикатор за присвоителното намерение на дееца.
3.Разпоредбата на чл.53 НК в случая е неприложима.Тя визира отнемане в полза на държавата(конфисация) само на вещи,които са собственост на дееца.В случая павилионът -предмет на кражбата - не принадлежи на виновното лице.Конфискацията е вид углавно наказание и като такава тя представлява негативно последствие върху патримониума на дееца.Единствено деецът може да търпи негативите на престъпното си поведение,защото наказателната отговорност е лична,тя няма репаративен характер,както гражданскоправната санкция и затова трябва да се насочи само срещу извършителя на престъплението - срещу неговата личност или срещу неговия патримониум. Това изискване за конфискуване може да се преодолее само ако притежаването на предмета или средството на престъплението е забранено, което не е налице в случая.
4.Досъдебното прозиводство в случая се образува от разследващ полицай - полицейския служител от Първо РПУ(чл.194 ал.2 НПК), защото процесният случай не спада към престъпленията,чието досъдебно производство се образува от следовател.Досъдебното производство се образува по общия ред - няма законови основания за прилагане на особен ред за досъдено производство - бързо или незабавно производство.Досъдебното производство се образува от разследващия полицай със съставяне на пртокола за първо следствено действие - изземване на павилиона, защото това единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата по случая - чл.212 ал.2 НПК.
5.Павилионът не е приобщен законосъобразно като веществено доказателство.Не е спазено процесуланото правило на чл.162ал.1НПК - изземването да се извърши в присъствието на две поемни лица.Поемните лица са субекти на процеса, но не са страни в процеса.Характереистика на тази процесулна фигура е незаитересоваността - те не могат да бъдат заитересувани от изхода на делото.Тяхната функия е да бъдат гарант за достоверността на следствените действия, отразени в протокола.Те са потенциални свидетели, които могат да бъдат обект на разпит в случай, че се оборва формалната доказателствена сила на протокола.От по-горе изоложето следва,че Станоева,която е пряко заитересована от процесния случай не може да излълнява ролята на поемно лице.
За да има валидност извършентото процесулно дейтвие - изземване- то протоколът в неотложни случаи трябва да бъде прествавено от наблюдаващия прокурор за одобрение от съда- чл.161ал.2 НПК.Липсата на такова одобрение представлява съществено процесуално нарушение при изземването на павилиона.То прави невъзможно приобщаването на това веществено доказателство към доказателствения материал, защото не отговаря на изискавнето за допустимост.Това доказателстено средство е недопустимо,защото не е приобщено по предвидения в закона ред и следва да бъде елиминирането от доказателствената съвкупност, върху която съдът формира своето вътрешно убеждение и решава делото по същество- чл.105 ал.2 НПК.Това нарушение може да бъде отстранено в съдебното заседание чрез последващо одобрение от съда.(измислям си,разбира се , въобще не знам дали е така )
6. По това дело могат да се конституират граждански ищец и частен обвинител. Пострадалият е фактическа фигура - лице,което е претърпяло някаква вреда от престъплението и тази вреда е материалноправно основание за конституиране на граждански ищец, но пострадалият не е процесулана фигура.Като граждански ищец може да се конституира ЕООД"Люси", а като частен обвинител - Станоева.

Относно Драгоева - аз писах кражба, защото очевидно се разпорежда с павилиона. Казва, че тя е собственик, уговаря се, натоварват го и т.н.. Ако от това поведение не може да се обоснове, че се разпорежда с него като със свой - здраве да е! Какво от това, че се е дезинтересирала след това? Ако отнема на някой джиесема, поприказвам си малко и след това го хвърля в кошчето? Какво - не ми е престъпно поведението, защото само за 5 минути ми е трябвал ли?
Много се чудих и аз над това, но в крайна сметка реших, че няма изискване за трайно владение на вещта.
Много се чудих дали е взломна - тая верига преграда ли е - не е ли? Все пак писах, че е взломна. Ако не е кражба няма по кой състав да го квалифицирам.
Останалите въпроси бяха горе-долу праволинейни и нямаше главоблъсканици по тях. Основно словоизлияния.

Здравейте, колеги!

Пиша това, което писах и на държавния изпит:
1. Драгоева е извършила квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, предл. Първо и Трето, при условията на посредствено извършителство. Шаламанов е действал при фактическа грешка и затова не носи наказателна отговорност за това деяние.
2. По отношение на продажбата на павилиона от Шаламанов - аз го квалифицирах по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. Първо НК, като не бях особено сигурна за това... Между другото, оказа се, че сред преподавателите също има противоречие - според проф. Стойнов е кражба, а според проф. Чинова - обсебване. Големият въпрос тук е на какво основание Шаламанов държи вещта.
3. За приложимостта на разпоредбата на чл. 53 - по отношение на павилиона не е приложима, следва да се приложи по отношение на моторното превозно средство.
4. Органът, който следва да образува досъдебното производство, е Прокурорът - с постановление, съгласно чл 212, ал. 1 НПК. Тук няма основание за прилагане на разпоредбата на ал. 2 - тоест няма наличие на неотложност.
5. Допуснати са съществени процесуални нарушения при изземването на павилиона - необходимо е, на първо място, на основание чл. 161 НПК, разрешение от съдия. Нямаме случай на неотложност. На второ място, не са налице поемни лица, каквото е изискването на закона. Процесуалните нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебното заседание на първа съдебна инстанция, но, поне според мен, може да се използва протокола за доброволно предаване.
6. По това дело може да се конституира само граждански ищец - т.к. правото на собственост върху павилиона е на търговското дружество.
Най-обобщено, това е което аз написах на държавния изпит - оказа се успешно, дано помогне на подготвящите се!

Леле мале, напред към стажа. Там някои от вас може да се сетят за това, което са писали на изпита си и да се посмеят. Но това е здравословно. Иска ми се този казус да ви се падне в реалния живот, че и други да се посмеят